Знаете ли кой герой предизвиква най-големи симпатии в последния филм за Ив Сен Лоран? Това е Мужик - неговият френски булдог.
Мужик умира, след като невинно заравя муцуна в купчина хапчета, които дизайнерът е разсипал на пода след нощ на наркотично опиянение с любимия си сексуален партньор Жак де Баске.
Докато двамата лежат разсъблечени в безсъзнание, смъртоносната свръхдоза, която приема кучето, е показана на екрана по начин, който е тъжен, гротесков и ужасно дълъг.
Същото може да се каже и за самия филм.
"Сен Лоран" - най-новото заглавие за прочутия дизайнер, което имаше премиера през есента, а в кината по света се появява чак сега, е бавен, 150-минутен, суров биографичен филм, който се концентрира върху живота на прочутия дизайнер през по-голямата част от 70-те години, когато той е на върха на славата и влиянието си.
В своя пик, Сен Лоран спомага за модернизацията на женския гардероб с колекции, вдъхновени от визуалните изкуства, балета и стрийт културата.
Той популяризира панталоните за жени.
Той ги насърчава да се отпуснат в собствената си кожа. И пак той е онзи, който създава женската версия на смокинга - "le smoking" - която е пропита с еротизма на андрогенността.
Дизайните на Сен Лоран спомагат за изграждането на голяма част от речника на съвременната мода.
Той е знаменита модна икона, която се наслаждава на нощния живот през спокойната ера на 70-те. Той празнува с приятелите си, позира гол, за да популяризира собствения си парфюм и неуморно работи, за да разшири влиянието на марката си.
В модния бранш е възхваляван като гений.
Но Сен Лоран е бил и депресивен наркоман, чиито връзки, макар и страстни, често са били изпълнени с злоба и сарказъм и са го водели до крайности.
Той е описван многократно в модната история като "крехък", което загатва, че би могъл лесно да бъде пречупен. Но Сен Лоран докарва много от хората около себе си до безумие, причинявайки многобройни психични травми на професионалния си и личен партньор Пиер Берж, на служителите си и на приятелите си.
В крайна сметка, поне както е представен във филма, той представлява най-голяма опасност за себе си.
"Сен Лоран" се появява след друг биографичен филм, озаглавен "Ив Сен Лоран", чиято премиера беше миналото лято.
По-новият филм представя по-нюансиран поглед към живота в ателието - йерархията, работния процес, напрежението, екипните усилия и изследва бизнес-отношенията на дизайнера с американския му инвеститор.
По-ранния филм дава на зрителите по-ясна представа за самите дрехи, които са правят Сен Лоран прочут.
Нито един от двата филма обаче не предлага особено ласкав образ на дизайнера.
Той е противен, нарцистичен и скучен и в двата.
И двата филма подчертават разгулния му начин на живот, изпълнен с наркотици и безразборен секс.
"Сен Лоран" обаче е много по-безмилостен в представянето на обсесията на дизайнера по де Баске и късните му нощни анонимни забивки, които в крайна сметка му докарват побои и рани.
Макар и да не е особено забавен, "Сен Лоран" определено излиза в подходящ момент.
Брандът в момента се възражда под ръководството на дизайнера Хеди Слиман.
Той залага на младежката разпуснатост, за да създаде колекции, повлияни от рокконцертите, музикалните фестивали и шумните инди банди. Същевременно Слиман умело вплита в стрийт въздействието на кожените рокерски якета смокингите и копринените тениски.
След повече от десетилетие слаби продажби, Слиман успя да предизвика значимо финансово възраждане в бранда.
Под ръководството му, Saint Laurent изживява двуцифрен растеж, а наскоро отбеляза ръст на доходите за първото тримесечие с 21% в сравнение с 2014 година.
В естетически и културен план, това е моментът на Сен Лоран.
Това е чудесно време да бъде разказана историята на дизайнера, да бъде отворен към публиката прозорец за неговото творчество, да бъде разгадана личността му.
Филмовата версия на Сен Лоран обаче изглежда винаги затворена в определен карикатурен образ - на крехкия, проблемен, податлив на счупване гений.
Това може и да е реален аспект на личността му, но той сам по себе си не помага на зрителите да разберат човека, който е предизвикал такава лоялност сред приятелите си.
Майката на Сен Лоран го определя като толкова разглезен, че дори не знаел как да смени крушката на лампата. Той отговаря, че това не е проблем, защото просто би си седял на тъмно, докато някой не се прибере вкъщи, за да я смени.
Има безброй сцени, които показват как меланхоличния Сен Лоран е вперил поглед в далечината. В други той залита по коридорите или гледа с отчаяние скицника си.
Хората около него изглежда определят тази нестабилност и мрачност като част от творческия процес на дизайнера, или като особеност на характера му. Или може би като някаква слабост, която може да бъде преодоляна с една чудесна дълга почивка.
Модата е пълна с творци, които са в най-добрата си форма, когато им се угажда.
Наблюдавайки кино-версията на Сен Лоран, няма как да не се замислим за Алекзандър Маккуин и Джон Галиано - техните трагични провали наскоро бяха описани в книгата на Дейна Томан "Богове и крале".
Както "Сен Лоран" ясно показва - модата е бизнес.
Всички - от шивачките в ателието, до инвеститорите разчитат на ясната визия на дизайнера.
И ако е необходимо, те ще подкрепят този дизайнер, ще му позволяват всичко и ще го защитават. Все пак прехраната им зависи от него.
Бизнесът на модата не спира да се движи заради нечия пристрастеност или депресия. Модата просто не може да си го позволи. Но ако има някакъв урок, който да научим от недостатъците на "Сен Лоран" - той е, че "крехкият гений" е деструктивно клише, което прикрива цял куп опасни болести и страдания.
