Не е новина, че комерсиалното кино е съвсем закъсало откъм оригинални идеи. Но проявленията на тази болест стигат все по-далеч, като последният засегнат ще бъде класикът Федерико Фелини.
В началото на месеца стана ясно, че италианската кинокомпания AMBI Group е закупила от наследниците на знаменития режисьор правата за заснемане на римейк на филма му "Сладък живот" (La Dolce Vita).
Оказва се, че великата лента, излязла на екран през 1960 г., няколко пъти е била гласена за римейк, но семейството на Фелини е отклонявало досегашните оферти.
В специално съобщение продуцентът Андреа Йерволино от AMBI обеща осъвремененият вариант на филма да бъде „точно толкова комерсиален, емблематичен и достоен за награди, колкото и оригиналът".
Човек обаче няма как да не се запита: Защо? Нужна ли е наистина нова интерпретация и какво може да донесе тя на зрителите?
„Изобщо не е в това въпросът", обяснява редакторът на филмовия сайт Deadline.com Майк Флеминг. „Важното е, че името вече ни е познато, а това е половината от битката". Да, днес филмовите студиа се борят за разпознаваеми марки, защото от тях печелят по-лесно.
Така голямото кино разчита твърде много на установени марки и съответно бива окупирано от претоплени манджи и модернизирани интерпретации на отдавнашни сюжети (темата за адаптациите по комикси и юношески романи изобщо няма да подхващаме).
Римейк машината рядко ражда запомнящ се материал и носи предимно огорчения за феновете на оригинала, но очевидно никой не е в безопасност от нея, дори самият Фелини.
Щом и Марчело Рубини (героят на Марчело Мастрояни от „Сладък живот") ще бъде пренесен в XXI век, кой ли е следващият? „Гражданинът Кейн"? „Отнесени от вихъра"?
А какво ще кажете за римейк на римейка? Защо някой не възроди „Психо" на Гюс Ван Сант, изграден кадър по кадър по класиката на Хичкок?
„Не мога да си представя, че някой би направил римейк на „Кръстникът", казва Майк Флеминг. „Но ако преценят, че ще направят пари от него, значи е възможно да се случи".
„Кръстникът 3D" със Зак Ефрон и Робърт Патинсън как ви звучи?
Киното не е закъсало за нови идеи. Тече процес на режисирана подмяна на ценностите на младото поколение. Например "Малката русалка" бе променена от история за несподелената любов и саможертвата в детски вариант на сапунка. Паралелно тече и "присвояване"на световното културно наследство от американските медиа компании. За масите "Нощ на голия хълм" не е на Мусоргски, а на Ози Озбърн, а "Опасни връзки" е филм за интригите на тийнейджъри в една гимназия в Ню Йорк...
Няколко неща. Първо, в Холивуд некадърни актьори с дългогодишни кариери просто няма. (Освен в евтинджийските сериали, обаче не си говорим за тях.) Някога беше възможно дървари като Шварценегер, Чък Норис и Ван Дам да пробият без особен актьорски талант, но и тримата успяват да развият съвсем прилични актьорски качества, пък тяхното време отдавна мина. И Патинсън, и Ефрон, и Тейлър Лаутнър могат да надиграят всичките български актьорски светила в киното, пък кой каквото ще да си мисли. Може би няма да е зле авторът на статията да поразгледа ранните филми в кариерата на любимия си актьор. Почти със сигурност ще намери някоя абсолютна простотия - най-малкото, защото докато си изгради име, един актьор не смее много-много да отказва роли. Първият филм, в който гледах Том Ханкс, беше "Ергенско парти" - а това е нечовешката простащина, всъщност. Второ, "Отнесени от вихъра" от трийсетте по начало не е единствената адаптация на книгата на Маргарет Мичъл. Трето, ако не искате да гледате римейкове, не ги гледайте.
драконе: 1) Ергенско парти с ханкс е супер филмче и много забавен 2) не е въпросът да се гледа или не римейка, а на какво е индикация факта, че ако погледнеш днешните заглавия в кината ще се запиташ - коя година е? Джурасик, Лудия макс, Междузвездни войни, (очаквам челюсти скоро), Терминатор .. все култови седемдесет-осемдесетарки (айде джурасик е 93-та ама разбираш на къде бия). Е защо? Тия римейкове, сикуъли или там както ги наричат струват ли си - не според мен, не се и доближават до филмите които са станали марка по някакъв начин (да - много хора харесаха макс, но за мен беше мн зле - пак казвам лично мнение). Не могат да измислят сюжети и тн. Филмите масово са ефекти на зелен фон .. Но това е .. все пак има за всеки по нещо - просто за някои има по много, за други по малко (нямам предвид по-малко).
"Ергенско парти" е забавно филмче. Освен това е "Американски пай" на осемдесетте. Т.е. тотална простотия. Знам, гледал съм го и даже съм го харесал. Има сцена, в която стриптийзьор сервира подробностите си на поднос... Що се отнася до другото - от финансова гледна точка явно си струват. "Джурасик свят" е чудовищно тъп филм, обаче само в откриващия си уикенд прави половин милиард приходи. Как, в такъв случай, очакваш студията да не финансират такива филми?