Какво е общото между Болшой театър и Калашников?
Според новия документален филм "Болшой Вавилон", посветен на атаката с киселина в лицето на директора на легендарния балет през 2013-та, общото е едно: и Болшой, и Калашников са марките, които създават лика на съвременна Русия пред света.
Филмът, който ще бъде показан премиерно във Великобритания на 8 януари, е заснет след опита за покушение над артистичния директор на Болшой театър Сергей Филин, който беше залят с киселина в лицето на 17 януари 2013-та година пред дома си.
"Когато тази история обиколи медиите по света, звучеше твърде необичайно, дори по стандартите на руския подземен свят", каза единият от режисьорите Ник Рийд, по време на премиерата на филма на Фестивала за документално кино в Копенхаген CPH:DOX.
"Киселината не е широко разпространено оръжие. Затова бях толкова любопитен. Така се чувстваха и всички в Русия. Всеки се чудеше какво е станало. Да, това повдигна много въпроси..."
Рийд, съвместно с режисьора Марк Франчети тъкмо приключват снимките на своя първи бъдещ дългометражен филм (история за изолиран затвор за серийни убийци в Урал), когато чуват за атаката над Филин в сърцето на Русия, в центъра на Москва.
Двамата веднага си осигуряват достъп за снимки в Болшой и през сезона 2013- 2014-та започват работа по "Болшой Вавилон". Това е по времето, когато театърът получава ново управление, в което има фигури, близки до Владимир Путин.
Официалната версия за нападението е, че танцьорът Павел Дмитриченко е организирал атаката, защото неговата приятелка не била избрана за главната роля в "Лебедово езеро". Нейният учител е Николай Цискаридзе, ветеран танцьор, и той бил разочарован, че тя е изпуснала главната роля.
"Начинът, по който се подбират таньорите не винаги е заради техните качества", казва Рийд.
"По-скоро става дума за това на кого си близък, на кого се подмазваш и кой те протежира. Това е наследството на комунистическото минало. Танцьорите са принудени да се борят. За да бъдат забелязани понякога се налага да прибягнат до други тактики, като например обвинения в сексуални услуги, корупция и прочее"
Филмът задълбава в културата на Болшой, която се характеризира с интензивни партизански войни, които под натиска професията на артиста да се превърне в търговски обект в капиталистическата епоха, са се задълбочили невероятно силно. Балетистите работят на свободна практика, за да могат да си докарват основни средства, а за ролите се води ожесточено съревнование.
"Прекарахме много време в опит да разберем доколко прецизно огледало е Болшой на политическата действителност в страната", казва Рийд. "Все още е колебая. Театърът в силно политизиран и е бил използван като пионка от страна на режима винаги, но в същото време той е като пречупено огледало на реалността".
Рийд казва, че сериозните промени в Болшой вече са в миналото.
"През Студената война, балетистите бяха воините, които славеха Матушка Русия и бяха изпращани в чужбина като оръжие на меката сила. Дори през периода на гласността и перестройката танцьорите отидоха в Белия дом да изнесат представление преди срещата между Горбачов и Рейгън".
"После, през годините на Елцин, държавните структури бяха разсипани, организираната престъпност преживя разцвет и се появиха олигарсите. Болшой трябваше да се промени. Въпреки че бяха спонсорирани от държавата, те обедняха, защото цялата икономика беше дестабилизирана и балетистите трябваше да ходят по турнета много по-усилено", разказва той.
"Тогава се появи марката "Болшой".
Оттогава самата институция е много по-вдъхновяваща, отколкото са самите танцьори", казва режисьорът.
Човешката драма в Болшой се случва заради напрежението между Филин, Цискаридзе и Владимир Ирин, който е новият директор, назначен от Кремъл директно от Театъра на Станиславски.
Натоварен със задачата да възстанови контрола и да въведе нова и прозрачна система за избиране на таньорите при кастингите, тревогата на Урин се усеща ясно във филма.
Рийд коментира: "Винаги си на фронтовата линия, ако си начело на Болшой. Това е силно политизирана роля. Сигурен съм, че знаете достатъчно за политическия стил на Путин, за да предвидите какво би се случило на някого на подобна позиция, ако стъпи накриво".
Рийд казва за "силно противоречивия характер" на Урин:
"От една страна той е верноподаник, а от друга е отцепник. Попитах го веднъж дали е вярвал в демокрацията и той само се изсмя. Хората от неговото поколение са кротки, да го кажем по друг начин - имат противоречиви чувства, когато става дума за демократични принципи".
Въпреки че Болшой отваря широко вратите си за снимачния екип, театърът в известен смисъл остава затворена книга за режисьорите.
"Често се губех там", споделя Рийд. "Вътре работят 3000 души. Което си е, честно казано, притеснително".
Те се сблъскват първоначално и с нежеланието на балетистите да обсъждат атаката с киселина.
"Наложи се да разговаряме надълго и нашироко за тяхната дисциплина, за страха им от наранявания и за кратката продължителност на техните кариери - неща, които са общи за танцьорите навсякъде по света. Отне ни много време, докато създадем чувство на доверие и докато зададем въпросите, които искахме".
Въпреки че между балетистите съществува много силна професионална завист, всички те са лоялни до смърт на институцията. Те знаят, че да танцуваш в Болшой е върхът на тяхната кариера. "Но за да започнат да говорят с нас, те трябваше да преминат известен процес, да се опитат да минат "от другата страна", казва Рийд.
Доста голям е бил за него и проблемът с егото.
"Филин беше изключително труден", казва Рийд. "Той се лекуваше от сериозно нараняване, така че в началото не беше наоколо".
Бившият директор се оказва неоткриваем. "Той е единственият човек в тази сграда, който може да движи нещата иззад заключената врата. Затова и е толкова противоречива личност. Той е велик танцьор, но кой казва, че великите танцьори могат да бъдат добри мениджъри?"
Въпреки скандала и интригата в основата на историята, "Болшой Вавилон" бяга от категорично заемане на позиция при скандала с киселината и нейните последствия.
"Предпочитам зрителите сами да си направят заключенията", казва Рийд.
"Виждайки силно политизираните взаимоотношения в институцията, те ще имат уникалната възможност да погледнат зад кулисите на едно място, което балансира по ръба на острието - между виртуозността на високата култура и бруталната природа на модерна Русия".
