"Матрицата" беше първата искра в огнената година за американското кино - 1999 г. Годината, която ни даде филми като "Да бъдеш Джон Малкович", "Магнолия", "Шесто чувство", "Боен клуб", "Проклятието Блеър" и др. Няма спор, че именно "Матрицата" успя да повлияе върху колективното съзнание по начин, който малко филми постигат - за добро или за лошо.
Морфей беше прав. 20 години по-късно вече живеем в "Матрицата". А може би не?
Може би през 2019 г. просто ни харесва да си мислим, че се намираме в параноичната вселена на филма. Днес всеки може да излезе в национален ефир и да обяви, че "Истината не е истина" като свършен факт. Безкрайните спекулативни публични дебати не тръгват от въпроса "Какво е реалността?", а от "Ами ако живеем в счупена симулация?".
В тази среда "Матрицата" е навсякъде, колкото и рядко да обсъждаме самия филм. Той не предсказа бъдещето, в което живеем. Но предсказа (и може би създаде) нов начин за разбиране на света. Ако "Параграф 22" научи предходното поколение, че "лудостта е единствената нормална реакция на ненормалния свят", то "Матрицата" даде правото на всеки от нас да спре да се мъчи в борбата си с реалността, като подсказа, че отрицанието е висша форма на осъзнаване.
Припомнянето на "Матрицата" 20 години след премиерата й води до светкавично откритие - сюжетът всъщност не е чак толкова сложен. Нео на Киану Рийвс става част от Съпротивата, за чието съществуване не е подозирал, срещу Системата, за която не е предполагал, че го заробва. Бунтовниците му предлагат просвещение на брутална цена. Трябва да се лиши от всички заблуди и да осъзнае, че е просто дребен елемент от огромна машина. Наречете я, както си искате - корпорациите, елита, държавата, системата. Само ако я познае, може да се спаси от нея.
Сценарият е съвсем базов, а политическото послание - разбираемо за всеки, който изпитва гняв срещу своята среда.
Въпреки всички критични наслагвания и опити за търсене на препратки в античната философия, оригиналният филм донякъде е толкова прост, колкото мигащият зелен курсор на черния екран в началото му.
Първоначалната идея на сестрите Уашовски е да създадат сложен и невъобразим нов свят. На практика, "Матрицата" се справя лесно с нуждата от обяснения, като залага на познат ефикасен инструмент - мистерия и фантастично зрелище.
Морфей на Лорънс Фишбърн го казва ясно: "Матрицата е навсякъде. Навсякъде около нас. Това е светът, който е изложен пред очите ти, за да те заслепи за истината. Че си роб, роден в окови. В затвор, който не можеш да докоснеш. За съжаление, никой не може да научи какво е Матрицата. Трябва да я видиш сам за себе си. Ако избереш синьото хапче, историята свършва. Ще се събудиш в леглото си. Ако избереш червеното хапче, оставаш в страната на чудесата и ще ти покажа колко е дълбока историята".
Там е работата: всъщност не е нужно да разбираш "Матрицата" и нейните послания, независимо дали са доброкачествени или злокобни. С няколко думи Уашовски оформят перфектната универсална комбинация от ласкателство, параноя, пробуждане, либертарианска вяра в първичното значение на индивида, идеологично-чист гняв срещу системата. Филмът успя да внедри само една реплика в устойчивия културен жаргон - "Вземи червеното хапче", но отношението към света продължава да влияе върху обществения дискурс. Днес живеем в анти-реалния свят, който "Матрицата" ни изгради.
Преди да се вгледаме в него, си струва да си припомним как изглеждаше светът, който създаде "Матрицата".
Филмът е дълбоко повлиян от попкултурата, която го предшества. Когато "Матрицата" излезе по кината, доминиращата фантастика през изминалото десетилетие беше "Терминатор" на Джеймс Камерън и неговите продължения. Идеята за бъдещето, в което роботите и компютрите превземат света и ни обявяват война, е теза, към която Уашовски се връщат многократно в своя епос. Морфей разказва на Нео, че възходът на изкуствения интелект е родил "раса на машините", и никой не знае кой кого е ударил пръв - те нас или ние - тях. "Матрицата" надгради "Терминатор" със следващата логична стъпка: "Най-страшното вече се случи, а хората дори не го осъзнават".
В това отношение, филмът черпи вдъхновение от още един антиутопичен хит от края на 90-те години - "Досиетата Хикс". Сериалът беше на върха на популярността си в този период, като залагаше на идеята, че огромното множество от хората са нищо неподозиращи марионетки в свят, управляван от невидими извънземни сили.
"Досиетата Хикс" разглеждаше тази хипотеза през очите на двама главни герои - готовият да повярва Мълдър и скептично настроената агент Скъли. "Матрицата" промени тази схема на "просветения" Морфей и "онзи, който тепърва ще прогледне за истината" Нео. Слоганът на сериала с Дейвид Духовни и Джилиан Андерсън - "Истината е някъде там" - се появява почти непроменен в "Матрицата".
- Какво е Матрицата?, пита Нео.
- Отговорът е някъде там, отговаря Тринити.
Уашовски вземат назаем и визуални идеи от "Блейд Рънър" и "Пришълецът", а агент Смит на Хюго Уийвинг напомня на образите от "Мъже в черно".
Комиксът "The Sandman" на Нийл Гейман вече съществува от близо десетилетие към момента на премиерата на "Матрицата", а Уашовски са препоръчали на Лорънс Фишбърн да изиграе техния Морфей по подобие на едноименния герой на Гейман.
И все пак "Матрицата" не е просто хитра сглобка от резервни части. Уашовски добавят от себе си още две важни съставки. Първата е усещането, че единственият начин за разбиране на света е дълбокото недоверие към всичко, което се изправи пред очите ти. Втората - почитта към героя, който почти не излиза от вкъщи.
"Матрицата" е първият филм, в който засядането за часове във виртуална реалност се разглежда като действие, което може да бъде наистина зрелищно и бунтовно. Това бяха и първите години, в които все повече хора предпочитаха да "живеят" онлайн, в пространството на анонимния и хаплив скептицизъм.
Дори Уашовски вероятно не осъзнават колко дълбоко са стигнали с този образ. През следващите няколко години реалният свят даваше достатъчно много поводи за хората да превърнат "Матрицата" в основата на плашещо самовлюбено отрицание на видимата действителност. "Реалността е фалшива и няма защо да се съобразявам с нищо и никого".
1999 г. завърши с безкрайните спорове за "Y2K" - страхът, че всички електронни системи може да се сринат при прехода към новото хилядолетие, който подхранваше спекулациите за "съзнанието" и властта на компютрите върху живота на хората. Следващата година доведе оспорваните президентски избори в САЩ между Джордж Буш и Ал Гор, които бяха разрешени с повторно преброяване на вота във Флорида и победа за Буш с разлика от 0,009%.
На 11 септември 2001 г. се случи атентатът срещу Кулите-близнаци в Ню Йорк, а след всеки следващ катаклизъм броят на хората, които отказваха да повярват на очите си, се увеличаваше.
Това беше първият истински бум на "алтернативната истина" и на нейните ефекти - ако човек бъде отхвърлен или потискан в реалността, много е вероятно той също да се отрече от нея. Ако някой мрази или се бои от определени обществени групи, много е вероятно да ги заподозре като виновници за всички свои нещастия.
Днес "Матрицата" се е превърнала в невидима нишка, която е дълбоко вплетена в колективното мислене и дебат. Най-ярките прояви на тази идеология са и най-злокачествени - фабриките за фалшиви новини, масовата популярност на конспиративните теории и налудничавите идеи за "рептилите", които управляват света.
Това е идеята, че "реалността" е просто стъклена преграда, която крие истината, и трябва да бъде разбита с камък.
Някои от тези проявления са елементарни глупости на принципа "Ако не мога да го видя, не го вярвам" като идеята, че Земята е плоска. Други са лингвистични, дори могат да се забележат в кликбейт заглавия от типа "Всичко, което знаете за ХХХ, е било грешно. Цял живот сте правили ХХХ по неправилния начин".
Няма значение какво точно сте грешили "цял живот", важното е да разберете, че сте живели в заблуда. Всекидневното съществуване на човека е просто код, който може - и трябва - да бъде хакнат. Някои обвиняват корпорациите, които ви "контролират" толкова умело, че дори не го осъзнават ("синьото хапче, глупако"). Други търсят спасение във фетишизирането на всичко, което противоречи на интуицията и здравия разум.
"Матрицата" не беше приключенска история, а манифест. Последователите на този манифест търсеха в него идеология и информация, а не чисто и неангажиращо забавление. Филмът им даде негатив. Даде им силата да зануляват реалността във всяко нейно времево, пространствено, практическо или видимо приложение, което не се вписва в желаната картина.
Това просто не се случва. И не можете да се оправдаете, че не сте били предупредени.
