Дж. Р.Р. Толкин някога бе казал, че "убедителните приказки трябва да са крайно практични. Трябва да имаш карта, без значение колко груба и незавършена е тя".
Но в новия и последен филм на Питър Джаксън по "Хобит" - "Битката на петте армии", който дебютира по кината миналата седмица, няма карта; няма дори и план. И зрителите се оказват крайно далеч не само от Средната земя, но и от каквато и да е правдоподобност.
Не че можем да укорим Толкин за това - Джаксън ни докара до това, и точно той трябва да бъде обвиняван
С това не твърдим, че сме против Питър Джаксън.
Всъщност, преди години, следихме алчно и ненаситно трилогията "Властелинът на пръстените" през Средната земя. Харесваме, когато фентъзито е вълнуващо и ни отвежда на места, където никога не сме били, и героите му да правят страхотни, готини, героични неща.
Първата трилогия по Толкин уцели десятката във всяко отношение и ни накара да се вълнуваме за героите й; те бяха цялостни, многостранни личности (хора, хобити, елфи, джуджета), чиито приключения и черти от характера все пак бяха убедителни.
Нищо подобно обаче не е налице с "Хобит".
Но това е фентъзи, ще кажете. Това е история за джуджета, елфи, дракони, вълшебници, пушилист и вълшебни пръстени. Всичко може да се случи, нали? Ами... не съвсем. За да бъде едно фентъзи сполучливо, то трябва поне донякъде да се опира на реалността.
А в крайна сметка, филмите по "Хобит" просто не изглеждат убедителни
Проблемите произлизат още от "Неочаквано пътешествие" - първия филм от трилогията.
Тази част беше масово критикувана и осмивана заради прекалената употреба на екшън сцени - и критиките бяха напълно заслужени.
Примерно магьосникът Радагаст (Силвестър Маккой), който караше теглена от зайци шейна, за да отвлече вниманието на орките, така че Гандалф (Йън Маккелън), джуджетата и Билбо (Мартин Фрийман) да имат време да избягат.
Или противоречащият на всякакви физически закони епизод в пещерата на Краля на гоблините, в която участниците в приключението са преследвани по серия от компютърно генерирани платформи; боевете им с гоблините са ужасен балет в духа на "Тройката дебили".
Но когато Билбо пада от поне сто метра в пещерата на Ам-Гъл и оцелява?
Това беше моментът, когато беше ясно, че филмът е просто обречен.
Във втория филм, "Пущинакът на Смог", много от зрителите се намръщиха при вида на сцената с реката и бъчвите, изглеждаща по-намясто в увеселителен парк на Disney, отколкото във филм по Толкин.
Абсурдният опит на джуджетата да предизвикат цунами от разтопено злато, което да излеят върху яростния дракон Смог, бе върха на високомерие от страна на режисьора.
Да не говорим за глупавия сюжетен ход с романтична връзка между елф и джудже, за който Питър Джаксън наскоро призна, че е било "хладнокръвно решение", целящо да привлече "много млади момичеща, гледащи този филм".
Не можем да виним Джаксън за лоши декори
Отношението към детайлите - от всеки декор, всеки специален ефект, всеки реквизит, броня и разрушен град, до последната пушеща свещ и люспа на дракона - е ненадминато.
Средната земя изглежда свръх-реална.
Но в тези филми по "Хобит", по-важното, което трябва да бъде направено както трябва, е ситуационният реализъм: сюжетните обрати, това, което правят героите, дали те се движат през пространството по убедителен начин.
А всичко това тук е тотално изгубено.
Искреността на борбата на Торин и Билбо се подкопава напълно от тоталното игнориране в сюжета на физика, логика и убедителност. Абсолютно се изпарява меката, обмислена и по-убедителна детска приказка на Толкин.
Не че това е първият път, в който Джаксън се е оказвал неспособен да се спре навреме.
Помислете за ранните му филми: "Лош вкус"; "Мозъчна смърт"; "Meet the Feebles". Той винаги е обичал кръвта и червата (и слузта), както и евтините шеги.
И това е загатнато на места дори и в трилогията по "Властелинът на пръстените".
"Двете кули" включва онзи неуместен инцидент с Леголас, сърфиращ върху щита си, а шегите на Гимли за "консистенцията на катеричите изпражнения" и орк, "гърчещ се, защото му бях забил топора си във важен нервен център!" нямат място в света на Толкин.
В "Завръщането на краля", Джаксън прекаляваше с евтините ярки призрачно зелени ефекти - той явно особено обича ефекта на призрачна мъгла - и не може да се сдържи да не накара Арагорн, Гимли и Леголас да бягат от лавина от черепи.
Всичко това обаче изглежда простимо, заради сериозността на всичко останало в първата трилогия.
Но сега подходът му към "Битката на петте армии" не е по-различен
Той изобретява гигантски ровещи земята червеи, през чиито тунели маршируват атакуващите орки.
Троловете имат катапулти на гърба си.
Мускулестият стрелец/герой Бард (Люк Еванс) скача в количка, търкаляща се надолу по стълбище, за да убие трол.
Като побъркан убиец във филм на ужасите, оркският злодей Азог чака под леда, за да издебне от засада предводителя на джуджетата Торин (Ричард Армитидж).
Суперелфът Леголас (Орландо Блум) пътува на стоп върху гигантски прилеп - и още веднъж, върху стар гигантски трол, като мечът му е забит в мозъка на създанието като джойстик, с който да го насочва.
И да не би Уили Койота да тича въпреки гравитацията нагоре по каменен мост, рушащ се под краката му? Не, почакайте, пак е Леголас.
Да, Джаксън е страхотен екшън режисьор, и героите му винаги са изглеждали умели (и невероятни късметлии) в боя.
Но в "Петте армии" компютърно генерираните битки достигат нови нива на кинетично безумие.
Една конкретна битка, включваща Гандалф, Саруман (Кристофър Лий), Елронд (Хюго Уийвинг), Галадриел (Кейт Бланшет) и Некроманта, със същия успех би могла да бъде и от "Смъртоносна битка" заради всичката гимнастика, комбота и завършващи удари.
Към края, всеки главен (и второстепенен и третостепенен) герой се е сблъскал с някой архивраг, и това е уморително за зрителите.
В оригиналната книга на Толкин, Билбо Бегинс описва усещането, след като е носил Всевластния пръстен
"Чувствам се изтънен, като масло, намазано върху твърде голямо парче хляб".
Същото това усещане, за съжаление, важи и за случилото се с простата история за пътуването на един хобит и откриването на истинската му същност.
Като финалния щурм на генерал Шърман през Юга, това ще е последното преминаване на Джаксън през Средната земя.
"Без съдействието на наследниците на Толкин, няма как да има още филми", заяви Джаксън на пресконференцията след световната премиера на "Битката на петте армии" в Лондон.
Поне за момента, наследниците на Толкин определено не изглеждат склонни да продават правата за екранизация на която и да е от другите му творби.
Подобно на елфите, напускащи Средната земя и поемащи към Валинор, изглежда, че силата на Джаксън и хватката му над Толкин някой ден ще отслабне.
А междувременно, той със сигурност подготвя своята свръхразширена, пълна с още повече танцови движения версия на "Петте армии" за DVD, добавяйки още повече кръв, черва и фатални битки.
Преди да го стори, остава да се надяваме някой фен да монтира неоторизирана скъсена версия на цялата тази трилогия по "Хобит", която да я върне към здравия разум.
И към убедителността.
