Прекрасна музика, красива анимация и история за герои, злодеи и една смела принцеса - "Властелинът на пръстените: Войната на рохиримите" е от онези филми, които можеш да гледаш със семейството и накрая всички да излезете доволни от киносалона.
Стига, разбира се, да не сте очаквали нещо голямо, грандиозно и пищно. Тогава вероятно ще останете разочаровани.
"Войната на рохиримите" със сигурност не е някой епохален блокбъстър, който да чупи представите за киното, нито притежава впечатляващият размах, типичен за филмите на Питър Джаксън.
По-важното все пак е, че филмът няма и претенции за нещо такова.
Трейлъра можете да видите тук:
Тук режисьорът Кенджи Камияма - един от майсторите на японската анимация от последните две десетилетия, отговорен за филми като Ghost in the Shell и Blade Runner: Black Lotus, разказва за война в кралството Рохан, случила се 200 години преди приключенията на Билбо Бегинс в "Хобит".
В тази война няма някакви магически битки, нито огромни обединени армии на елфи, хора и джуджета, които да се борят да спасят целия свят.
Това обаче в никакъв случай не означава, че филмът е лош или посредствен. Напротив.
Камияма взима една слабо развита история от по-голямата митология на Толкин и Средната земя и я показва по начин, който прекрасно улавя духа, който писателят влага в цялото си творчество.
Във "Войната на рохиримите" има героизъм, саможертва, дълбоко приятелство и вярност, но има и коварни предателства, убийствена горделивост и чисто човешка жестокост.
Основна роля в сюжета има Хера, дъщерята на краля на Рохан - Шлем.
В оригиналните писания на Толкин тя остава неназована, а филмът използва това, за да разкаже за нейната роля във войната на кралството срещу племената от страната Дун - жестоки хора, застанали в миналото на страната на Саурон.
Принцесата е своенравна и свободолюбива и съвсем не мисли за това, което подобава на жена от нейния ранг - а именно да бъде венчана за някой благородник, на когото да ражда деца. Един от най-големите опоненти на баща ѝ - лорд Фрека, я вижда точно по този начин - като изгодна партия за сина си Улф (добър приятел на Хера от детинските години).
Шлем обаче има други планове за дъщеря си, а последното, което иска, е да я даде за съпруга на човека, който почти открито готви бунт срещу него. Сблъсъкът между двамата горди мъже поставя основите на една война, която ще опустоши цял Рохан и ще постави под въпрос самото съществуване на кралството.
В цялата история принцеса Хера едновременно е в центъра на събитията, но въпреки това остава в сянка.
Тя по никакъв начин не отнема от ролята на баща си - напротив - ние виждаме действията на героичния, но твърдоглав и гневлив крал на Рохан именно през нейните очи.
Кралят, озвучен от страхотния Брайън Кокс, участва в някои от най-запомнящите се сцени, в които феновете на Толкин е много вероятно да се влюбят.
Хера също има своите екшън моменти, но нейната роля е да "порасне" и да се научи да не е просто волното дете, което обикаля с коня си, но и да бъде човек, който сам взима решения и е отговорен за съдбата си.
От друга страна, Улф - главният антагонист на филма, е не по-малко горделив от краля на рохиримите.
Той е сложен образ, който носи обидата от това да е отхвърлен заради смесения си произход, завета на баща си, оспорил властта на Шлем, и кръвната вражда с Шлемовия род. Той едновременно обича, но и мрази Хера заради отказа ѝ да се омъжи за него, но още повече - заради невъзможността тя да гледа на него като на равен.
Интересно е да се види как всичко това помага за бавното, но сигурно разпадане на персонажа му и превръщането му в истински злодей.
Да, на фона на множеството фентъзи истории, залагащи на моралното сиво, във "Войната на рохиримите" определено има ясни герои и злодеи. Това може да се възприеме като слабост, но може и да е приятно разнообразие.
Цялостното усещане от филма не е като от модерно фентъзи, където създателите са се постарали да вкарат сложен реализъм и да обяснят всяко нещо. "Войната на рохиримите" по-скоро напомня на хубава и интересна приказка с добри и лоши, герои и злодеи. Понякога това е напълно достатъчно, за да изкараш 2 приятни часа в киното.
Всъщност дължината е един от проблемите, които наистина се усещат. Над два часа за тази история е по-дълго време, отколкото е нужно за филм, който видимо е насочен и към детска аудитория.
Отвъд това, "Войната на рохиримите" е наистина приятен опит за адаптация по света на Средната земя - със сигурност в пъти по-успешен и привлекателен от сериала на Amazon - Rings of Power, който вече дори не се опитва да следва книгите на Толкин.
Положителното в случая е, че можете да гледате филма на Камияма и без да имате и най-малко понятие от "Властелинът на пръстените". Разбира се, колкото повече знаеш за този фантастичен свят, толкова по-интересно е.
Оценката, която даваме на "Властелинът на пръстените: Войната на рохиримите" са едни стабилни 3 кафенца. Интересна история, красива анимация, но не е нещо, което ще остави трайна следа в сърцата на феновете.
