Има роли, в които трудно бихте ги познали. Заради умението да се превъплътиш или заради екранния сексапил, Матю Макконъхи се стопи в "Клубът на купувачите от Далас", Даниъл Дей-Луис разпъна и оцвети кожата си в "Линкълн" - и двамата печелиха "Оскар".
Но за жените на големия екран, които искат да бъдат приемани сериозно, фундаментална промяна може да се окаже и простото премахване на грима. Това далеч не е толкова лесна задача, колкото звучи.
Водещите актриси са подложени на постоянен натиск да бъдат "холивудски красавици" - както на екрана, така и извън него. Е, може би Джуди Денч е имунизирана срещу това, но всички останали все пак не са.
2014-та година се оформя като годината, в която лъскавите момичета отбягват пудрата, ружа и червилото
Естествено, пищната и щура Мелиса Маккарти сваля грима за ролята на самотна майка в "Свети Винсънт", но това едва ли е огромна новина. И друг пример - надали някой очаква определена неразкрасена реалност във филм като „Birdman", с неговия поглед отблизо към театралната сцена в Ню Йорк.
Неслучайно гримьорът на филма - Джуди Чин, обяснява, че не би хабила ценно време, за да слага грим по лицето на Линдзи Дънкан, която играе страховит театрален критик от New York Times. Тя има нулева толерантност към всичко, което напомня за фалш.
„Линдзи беше много навлязла в ролята, а всичките ни дами - Ейми Райън, Андреа Райзбороу, Наоми Уотс - носеха много малко фон дьо тен. „Мразя да крия кожата на актьора под фон дьо тен. Определено в този филм има усещане за суров реализъм", признава Джуди Чин.
И все пак, когато Дженифър Анистън, Рийз Уидърспун, Патриша Аркет и Хилъри Суонк оставят настрана външния си вид на красиви момичета, за да играят загрубели от ударите на живота героини, ясно е, че ставаме свидетели на сериозен тренд. Или поне на възраждането на този тренд, доколкото това помогна на Хали Бери и Чарлийз Терон да спечелят "Оскари" за "Балът на чудовищата" и "Чудовище".
Трудни роли - и външен вид, който определено е далеч от типичния за Холивуд
Така стоят нещата във филма „Диво", екранизация на автобиографията на Черил Стрейд и изтощителния й преход от 1700 километра в Дивия запад на САЩ - оцеляване, описано в автобиографична книга.
Когато Рийз Уидърспун се среща с канадския режисьор Жан-Марк Вале, за да обсъжда филма, който дебютира тази зима, той й казва, че няма да има фризьори и гримьори - и разпорежда огледалата в нейната гримьорна да са покрити. "Ако Черил е достатъчно смела да изостави всяка частица от суетата си в книгата, аз трябва да съм достатъчно смела, за да се покажа такава на екрана", казва самата Уидърспун.
"Всъщност, дори се постарахме тя да изглежда по-зле в сцените с дрога, създавахме торбички под очите й", казва гримьорът на "Диво" Робин Матюс.
"Жан-Марк искаше сурово, истинско усещане. Рийз искаше малко грим - струваше й се, че е жестоко за аудиторията да я гледа такава цели два часа. Но нещата станаха по желания от Жан-Марк начин. Не сме имали помощ и под формата на осветление, тъй като на открито работехме само с естествената околна светлина. Не искахме холивудската версия на Рийз, но да я накараме да изглежда изтерзана всъщност беше доста трудно", допълва професионалистът.
Без грим, както отбелязват критиците, актрисата изглежда по-разголена в емоционален план, по-уязвима и сериозна, което е и по-достойно за "Оскар"
В "Юношество" Патриша Аркет не само остарява с 12 години - доста буквално - но и трябва да изглежда донякъде като повлекана, докато го прави.
"Знаех, че зрителите ще ме гледат да остарявам. И това беше вълнуващо. Истинско е, разкриващо, много човешко. Тя няма фризьор през цялото време", споделя актрисата.
Заради успеха на "Юношество", Аркет смята, че киностудиата може да преосмислят разбирането за това "какво хората искат да виждат. „Дадохме им реален живот, и те изглежда много харесват лекотата на автентичността. Този филм има деликатна красота, която хората искрено оценяват - мисля, че те реагират емоционално на моето променящо се, негримирано лице", допълва тя.
Простотата и усещането за свобода, когато нямаш грим
Суонк, която спечели два "Оскара" за игра без грим в "Момчетата не плачат" и "Момиче за милиони", отново ще е без грим - в ролята на неомъжена жена в прерията, която постоянно бива определяна като "безлична". "Ако играете герой, който не носи грим, наистина не носите грим," казва Суонк.
"Чувствам, че е много важно да бъдеш искрен в представянето на всеки герой, който играеш. Не бива да бъдеш част от разказването на история, ако не желаеш да я разкажеш максимално искрено, и това включва начина, по който изглеждаш. Хората във филма я наричат обикновена и безлична, но за мен тя е един от най-красивите герои, които съм играла, заради същността ѝ, заради това каква е тя като човек", твърди тя.
На Анистън обаче е най-трудно - в Cake, който има шанс в надпреварата за големите кинонагради и дебютира по кината на 31 декември
Тя не само играе жена, която след автомобилна катастрофа изпитва реална болка, но и има голям белег върху негримираното си лице. "Не исках тя да носи шев от грим," споделя режисьорът Даниел Барнз. "Можете да видите бръчки и пори - това е жена, която не се грижи за себе си." В скорошен разговор с пресата Анистън признава: "Когато прочетох сценария, бях готова да избягам на мига".
Да играе без грим, обяснява Анистън, е "невероятно прекрасно, даващо сила и освобождаващо усещане. Единственият път, когато трябваше да седя в стола на гримьора, беше само за белезите!".
Дали това ще й донесе успех? Името на Анистън вече се обсъжда като един от сериозните претенденти за "Оскар" - може би нейният суров талант просто е стоял през цялото време и е чакал да бъде открит под русите кичури и спирала?
Анистън може да спечели само Оскар за посредственост. По-добре е да носи грим.