Половин век спагети-уестърн кино

Изтичаща като кръвта на смъртоносно прострелян в аризонската пустиня гринго, 2015-а година представлява важна хронологична точка за уестърн киното. И по-точно за неговото най-бравурно и величествено подразделение - спагети-уестърна.

Навършват се 50 години от излизането на разкошния барутен епос на Серджо Леоне "За няколко долара повече", а след по-малко от месец е премиерата на новото любовно писмо на Тарантино към канона, игриво озаглавено "Омразната осморка".

Уестърн митологията нямаше да бъде толкова абсурдно богат ресурс на идеи и вдъхновение ако не беше европейският кинематографичен принос към съживяването и осмислянето на стария Запад.

Спагети-уестърнът, наричан още италиански и макаронен, е поджанр, изобретен на Ботуша в средата на 60-те години на миналия век.

По това време американската формула за създаване на героични каубойски филми от стария Холивуд вече започва да изглежда поизчерпана.

Петдесетте години са славен период за жанра, велики режисьори като Джон Форд, Джон Хюстън и Хауърд Хоукс пишат история заедно с могъщи звезди от калибъра на Джон Уейн и Гари Купър. Те успяват да капсулират  "американското преживяване" между величествени западни пейзажи, престрелки и достойни мъже с блестящи шерифски значки и револвери, призвани да възстановят реда и справедливостта.

Петдесетарските уестърн класики вдъхновяват могъща митомания, пленила колективното въображение на милиони.

Но революционният в културно, социално, сексуално и каквото се сетите още отношение времеви отрязък, познат като "шейсетте" се нуждае от нова кръв. Тя е пролята в изобилни количества в Италия от гениалния режисьор Серджо Леоне с неговата върховна "доларова трилогия" - "За шепа долари", "За няколко долара повече" и "Добрият, лошият и злият".и

Серджо Корбучи стреля от упор с "Джанго", а планината от тела се издига още по-високо след ценния принос на вдъхновени, буйни "рагаци" като Серджо Солима, Енцо Кастелари, Антонио Маргарети, Умберто Ленци, Марио Амендола, Микеле Лупо и много други.

Тези визионери създават преоткриват суровата красота на накиснатия в кръв Запад и създават нова и вълнуваща вселена от иконични кадри и мелодии.

Спагети-уестърн филмите са европейски отговор на Холивудския канон.

Те са по-свирепи, цинични и политически заредени, носят контра-културно очарование и впечатляват със смела стилизация. Леоне преосмисля и прекроява романтичните граници на героизма. Неговите протагонисти са цинични анти-герои, енигматични и мъжествени насилници с мъгляв морален компас.

Доларовата трилогия изобретява един от най-устойчивите и силни символи на жанра и киното въобще - Мъжът без име, познат още и като "Блонди". Образът е материализиран на сребърния екран от младия Клинт Истууд.

Мъжът без име е висок, импозантен каубой с широки рамене, присвити очи и пончо, постоянно дъвчещ малка пура, брадясал кучи син с неясно минало и светкавично бърз спусък.

Персонажът е построен върху множество качествени кино и литературни влияния като Yojimbo на Акира Куросава и Red Harvest на Дашиъл Хамет. "Блонди" е лаконичен самотник и странник, флуидно преминаващ през противостоящите страни във всеки конфликт, на който попадне в епичните простори на стария Запад.

Той е циничен, суров стрелец, воден от егоистични подбуди.

Серджо Леоне създава нова епична митология върху вече съществуващия канон. Неговите филми са крайно стилизирани, а изключителната музика на Енио Мориконе се превръща в основна съставка на спагети-уестърните, а след време и в автономен културен хегемон.

Насилието е централна разделителна линия в естетиката на старите холивудски уестърни и произведенията на Леоне, Корбучи и ко.

Италианците портретуват много по-мрачен, безпощаден и кървав Запад, в който човешкият живот струва много малко, а моралната граница между добри и лоши е почти заличена.

Бруталността, епичността и безкомпромисните драматургични решения на европейските майстори вдъхновяват и Куентин Тарантино.

Неговият любим филм за всички времена е "Добрият, лошият и злият" на Леоне от 1966-а с Клинт Истууд като "Блонди", Лий Ван Клийф в ролята на "Ангелски очи" и Илай Уолък в образа на Туко.

"Добрият, лошият и злият" не е просто расов жанров екземпляр. С годините епичният уестърн е признат за една от най-великите филмови творби, създавани някога.

Влиянието на шедьовъра е безгранично и се усеща силно в последните неща на Тарантино - "Убий Бил", "Гадни копилета" и "Джанго без окови".

Той възвести ренесанса на жанра, а периодичният му творчески поклон пред размаха на Леоне е по-грандиозен с всеки следващ филм.

Новата тарантинова екстраваганца "Омразната осморка" ще бъде чудесен коледен подарък за ценителите на наситената с насилие уестърн митология. Двете културни явления бяха обединени подобаващо в рекламното изречение на филма:

"Прекарайте празниците с някого, когото мразите".