Най-слабите филми на 2018-а

"Робин Худ: Началото"

През 2018-а година Холивуд успя да превърне средновековната английска фолклорна история за "принца на разбойниците" в досадна политически коректна ода във възхвала на мултикултурализма, масовата миграция и атака срещу западната история, колониализма и британската нетолерантност.

Новата версия на "Робин Худ" звучи и изглежда все едно някой е решил набързо да надраска пародия на всички модерни левичарски клишета и опорни точки. И да сложи за фон малко епична музика плюс тренди цветова палитра. Това е рецепта за катастрофа - финансова и художествена. Филмът стана масивен комерсиален провал и едно от най-лошите неща за годината изобщо.

"Хищникът"

Новата версия на осемдесетарската мачистка класика "Хищникът" разочарова дори и хората без очаквания с пешеходната си естетика и идейно банкрутирал сценарий. Актьорските изпълнения обидиха публиката, а специалните визуални ефекти не бяха в състояние да спасят обречения продукт от осмиване и после забвение. "Хищникът" лесно влиза в повечето анти-класации за годината, а ценителите на бруталния анаболен оригинал се надяват, че никой вече няма да поругава тъй неадекватно суровия първоизточник.

"Соло: История от Междузвездни войни

"Дисни" и новото ръководство на "Лукасфилм" в лицето на Катлин Кенеди успяха да направят невъзможното. Да създадат финансово неуспешен филм от вселената на „Междузвездни войни“. Само снимачният бюджет на "Соло: История от Междузвездни войни" е над 200 милиона долара, а филмът едва прехвърли тази граница в американския бокс-офис. Нечувано съотношение за филм с марката „Междузвездни войни“. Не помогна и политическата пропаганда, олицетворена от робот-феминистка, която говори като ръждясала Роза Люксембург и се бори за равни права на... роботите-феминистки!?!?

След краха на "Соло" от "Дисни" удариха спирачката на всички амбициозни спиноф филми, посветени на персонажи от сагата и започнаха да се чудят защото верните фенове на "Междузвездни войни" решиха да ги бойкотират.

"Диагноза: Секси"

Ейми Шумър някога беше сравнително успешна и уважавана комедийна звезда. После реши да се прави на морално възвишена феминистка, която се обижда от критични коментари и играе ролята на жертва на патриархалния културен климат. Шегите за вагини се изчерпаха и тя стана световна интернет шега. Хората се смееха на нея, а не с нея. В "Диагноза: Секси" Шумър се опита да се върне на крилете на самоиронията, но този път разочарова дори и филмовите критици, които специално за нея бяха занижили и без това съмнителните си критерии. Ейми Шумър просто вече не е смешна, а след този филм нейни бивши фенове дори започнаха да се питат дали изобщо някога е била.

Снимка: IMDB

"Фаренхайт 11/9"

Майкъл Мур трябва да спре да се поставя в центъра на всеки "документален" филм, който прави. Дори обожателите на обемистия ветеран на соц пропагандата вече не искат да гледат лицето и тялото му като основни екранни атракции. Новият му филм е абсурдна атака срещу Тръмп и неговите избиратели, а след петото сравнение с Хитлер и Третия райх вече искате да не се бяхте подлагали на подобно мъчение. "Фаренхайт 11/9" закономерно катастрофира в бокс-офиса и беше изгаврен от зрителите, но верните на конюнктурата професионални критици защитиха своя любимец със смехотворни положителни рецензии.

"Бандитките на Оушън"

След феминисткото фиаско с женската версия на "Ловци на духове" се появи и есгрогенния римейк на "Бандата на Оушън". Актьорският състав предлага качествена колекция от престижни екранни дами плюс Риана, които изглеждат нелепо и видимо се чувстват некомфортно от партийно правилната си задача да се преструват на нещо като печени пичове с поли.

Има толкова много страхотни истории, които изискват органичното присъствие на силни жени. Защо им трябваше да посагят към изконно момчешки продукт и да го гримират в съзвучие с крясъците на най-радикалните улични активистки с розови пуси-шапки? Все пак филмът се представи прилично в класациите, но наследството, което оставя се нарича ненужност.

"Огненият пръстен: Революция"

Продължението на "Огненият пръстен" е едно от най-лошите неща, случвали се на киното в последно време. Бравурната история за битки между гигантски роботи и колосални древни чудовища разчита на визуални ефекти и епична атмосфера, но тук цялата естетика е катастрофирала тежко в гранитния блок на творческата посредственост и неадекватност на всички замесени.

"Огненият пръстен: Революция" се провали и се забрави на втория ден само, за да изплува в края на годината като задължителен участник в селекциите за най-слаби филми. Един пореден провален опит за "революция". Със сигурност никой вече не иска да гледа ново продължение.

Снимка: IMDB

"Убийства в Хепитайм"

Опитът за поровакитвна и порочна комедия с палави мъпети се сгромоляса в рецензиите на критиците и почти не докосна джобовете на зрителите. Силно преувеличената от медиите хумористична харизма на Мелиса Маккарти беше разобличена като комбинация от силно крещене и глупави гримаси.

Всичко велико, което младият Питър Джаксън постигна със своята гротескна мъпет пародия "Meet the Feebles" в края на 80-те години на миналия век тук е опропастено. Секс шегите и тоалетният хумор просто отказват да работят, а опитът за създаване на накисната в дим и кръвосмешение ноар атмосфера е меко казано злополучен. Има хляб в подобен материал, но изпълнението тук е просто отчайващо.

През 2018-а в кината се удавиха много обречени на провал филми. Заглавия, замъкнати към дъното от собствената си художествена и идейна несъстоятелност.

Излишни продължения и обидно зле скалъпени нови версии на класики. Политическа пропаганда, маскирана като забавление и забавление, маскирано като арт амбиция.

Много големи филми изгубиха тонове пари, а по-малки продукции дори не успяха да си върнат нищожните бюджети. Някои от тези провали ще се гледат като упражнение по зрителски мазохизъм и тепърва ще разтеглят лица в усмивки на недоумение.

Тук предлагаме осем от най-големите провали на годината.

Филми, които са толкова зле, че е добре да бъдат запомнени. И никога да не се доближаваме до тях или нещо подобно на тях, освен ако не сме в онова специално настроение за наблюдение на катастрофи.