"Отвънка беше шум
и светеха реклами.
В афиша
пишеше:
"Една човешка драма."
Никола Вапцаров
Те се привличат. Те живеят заедно. Те се грижат един за друг. В крайна сметка - те се заобичват. Но вместо да са щастливи - единият прецаква всичко.
Този суперпознат сюжет, типичен за трагедията още от времето на Аристотел, едва ли може да ви изненада. Днес наричат филмите с подобен сюжет "драма" и сценаристите често завъртат още един обрат накрая, така че всичко да завърши с хепи-енд. В крайна сметка в комерсиалното кино хепи-ендът продава и ни кара да се чувстваме обнадеждени, след като излезем от кино-салона.
В сценария на широко коментирания филм "Аз преди теб" обаче няма хепи-енд. Е, почти.
Основната сюжетна линия следва типичната старогръцка трагедия, в която щастието се превръща в нещастие - и то с минимални обрати и трикове. Трагичният край на филма, който вече предизвика дори протести в различни части на света (ще разберете защо) обаче дължим на факта, че в основата на историята е литературно произведение - а именно бестселърът на Джоджо Мойс.
Подозирате, че финалът ще е апокалиптичен, още когато на входа на киното, преди медийната прожекция, ви подават хартиени кърпички, върху които е до болка познато изображение на влюбени мъж и жена. Нищо ново: от "Отнесени от вихъра", до "50 нюанса сиво" - масово постерите на драмите са едни и същи. Очевидно любовта ВИНАГИ продава.
Но този път, освен с любовни перипетии, "Aз преди теб" шамаросва публиката с модерен, явно съвсем нов пик на сантименталността: освен любовна, тук се сблъскваме и с явлението "социална сантименталност".
Задават се тежки въпроси от сорта на: "Кое е по-важно: индивид или общество?", но, за да няма усложнения - филмът дава категоричен отговор.
"Да живееш или да умреш - избери си сам". "Всеки има право на евтаназия". "По-добре млад и красив труп, отколкото стар и грозен" - вероятно така най-елементарно можем да обобщим посланията на филма, олицетворявани от главния герой. Изигран от красавеца Сам Клафлин, героят Уил Трейнър без особени притеснения може да бъде сравнен с мистър Грей от "50 нюанса сиво". И той е богат и преуспял, но за разлика от американския си събрат не е самоиздигнал се магнат, а е и обичан наследник на замъци и бизнеси. Но все едно - пак е въплъщение на западната индивидуалност - непреклонна, упорита и егоцентрична - но, представете си, ако можете - егоцентрична, но за добро. За най-голяма своя жалост Уил е закован в инвалиден стол и това никак не му харесва.
Той трябва да намери себе си. И намира истинската си съдба чрез Луиза (Емилия Кларк) - жизнерадостно, влюбено в живота момиче от бедно работническо семейство, без особено много перспективи. Тя е абсолютната противополжност на Уил.
Нейното гадже - вечно подвижният спортист Патрик (в ролята Матю Луис, познат ни от поредицата за "Хари Потър") се явява сценарния опонент на богатия инвалидизиран герой.
На ниво сценарий "Аз преди теб" е същинска класика - под което разбирайте - нищо ново, но пък добре работещо старо. На ниво режисура британската режисьорка Теа Шарок, за която това е първи опит на големия екран, се е справила повече от добре: филмът изобилства от реалистично заснети сцени с приятни комедийни елементи, характерите на героите са предадени достоверно, а детайлите са обмислени спрямо характерите.
Кастингът на актьори също е повече от симпатичен.
Емилия Кларк, която познаваме от ролята на Денерис Тангериан в Game Of Thrones тук бяга много успешно от образа си на фатална принцеса в сериала и се превъплъщава в чудесно провинциално момиче с огромна чаровна усмивка. Тази роля е сериозна заявка за възможностите на Емилия Кларк в голямото кино.
За всички фенове на Game Of Thrones "Аз преди теб" съдържа още една изненада: в ролята на бащата на Уил - заможния и достолепен Стивън Трейнър можем да видим Чарлс Данс, който играе Тивин Ланистър в екранизацията по книгите на Джордж Мартин.
Що се отнася до музиката: в саундтрака са комбинирани модерни и по-стари сълзливи парчета - като сред новите песни се отличава Photograph на Ед Шийрън (за която избухна скандал за плагиатство, но това е отделна тема).
Като се абстрахираме от факта, че към края на филма ще сте намразили целия снимачен екип, който с умишлена - и дори целенасочена, жестокост ви кара да плачете - филмът вероятно ще ви хареса - стига да успеете да му простите претенцията, че ще ви каже някакви големи истини за живота или за смъртта.
С една дума: вероятно ще използвате по предназначение хартиените си кърпички, но не е вероятно да вземете особено присърце драмата с доброволната смърт на главния герой. Но пък е поучително да разберете, че когато правозащитните организации скачат срещу филма, защото рекламирал евтаназията на инвалидите - най-вероятно единственото, което търсят е обществено влияние.
Който иска - да скача. А който иска - нека просто се наслади на емоцията, за която си е платил.
По добре красив и мъртъв е сентенция на напушените което е добра работа на манипулаторите.Получил си живот на далавера защо да не го изиграеш.Играйте Вашата мама.Колкото повече мрете толкова по добре.Колкото по малко индивиди толкова по добре.Висша демократична ценност.
Шамито, само по коментара ти усещам, че си грозен и жив