"Левиатан" се очертава да се превърне в един от най-награждаваните и тачени руски филми на Запад от десетилетия насам - но вероятно ще е забранен в самата Русия. Филмът, който е първият руски проект, спечелил "Златен глобус" след "Война и мир" през 1968, е номиниран и за "Оскар".
В Русия обаче, филмът провокира разнообразни и доста полярни реакции
Филмът е сатиричен социален коментар, като се развива в измислено рибарско градче по северния бряг на Баренцово море. Той разказва историята на Николай, автомонтьор-алкохолик, който се опитва да спаси семейния си дом от експроприиране от корумпирания кмет. Николай си мисли, че кметът желае имота и земята му за себе си, но по-късно научаваме, че той се използва за строителството на църква.
"Левиатан" e мрачно смешен на места, но показва и корупцията и грубостта на цяла социална система, от кмета през съдилищата до полицията, като особена омраза е запазена за вълнуващата се само от собствената си изгода, користолюбива православна църква.
"Левиатанът" на филма визира държавата и активния й поддръжник - православната църква, която прави "малките хора" безпомощни при конфронтация с тях. Заглавието вероятно произлиза от политическия трактат "Левиатан" на Томас Хобс, посветен на единно общество, управлявано от абсолютен суверен, който изисква лоялност и вяра. Режисьорът Андрей Звягинцев обаче твърди, че филмът не е само за Русия. По негови думи, с изрични отправки към книгата на Йов в Библията, това е универсална притча за съвременния свят.
И все пак актуалните аналогии със сегашна Русия са неизбежни
Корупцията, беззаконието, предателството и суровите наказателни присъди присъстват в голяма част от филма. Случаят с Михаил Ходорковски, богатия олигарх, осъден на показен процес, показа на страната, че човек може да бъде арестуван, затворен и лишен от имуществото си в момента, в който държавата го пожелае. Според скорошно изследване, корупцията е посочена като второто по важност предизвикателство, пред което е изправена Русия (на първо място са жилищата).
"Никога не си имал никакви права, нямаш права и никога няма и да имаш," казва един от героите - Вадим, обобщавайки в едно изречение руското общество. Мнозина биха се съгласили с твърденията му.
Колкото и познати да изглеждат тези сцени за мнозина в Русия, не е изненадващо, че филмът има много критици там
Това не е първият път, в който художествена творба предизвиква неудобни въпроси за Русия. Жестоко йерархичната и безотговорна държава, описана в "Левиатан" има много общо с роман от 2006 на Владимир Сорокин, наречен "День опричника". Сорокин си представя Русия в близко бъдеще, управлявана от жесток и безскрупулен цар, подражаващ на методите на Иван Грозни. В нея хората биват унищожавани по каприз на суверена. Не съществуват граждански или законови права и животът и смъртта зависят от волята на един човек, решаващ какво е добро за благото на цяла Русия.
"Левиатан е мръсна клевета срещу руската църква и руската държава", пише във Facebook страницата си православният активист Кирил Фролов, говорител на ръководителя на Асоциацията на православните експерти. Фролов, който иска филмът да бъде забранен заради негативното представяне в него на църквата, допълва: "Не бих се притеснявал, че по някакъв начин едва ли не ограничаваме свободи - не е нужно да се оправдаваме. "Левиатан" е зло, а няма място за злото в киното."
Естествено, далеч не всички са съгласни с Фролов
Видният филмов критик Андрей Плахов нарече филма "силно и епично чудо, произлязло от вътрешностите на живота в Русия."
Тези разногласия личат и в реакциите на обикновените хора. Някои заклеймяват филма. Във водещите развлекателни сайтове в Русия, коментарите са различни. Един от потребителите в "Афиша" - сайт за кино, театър и телевизия, нарича "Левиатан" "безсмислица и глупост, целяща да очерни руското общество." Друг обаче го хвали, че казва "истината за нашата Русия."
Фактът, че филмът е официалната руска номинация за най-добър чуждоезичен филм, избран от комисия, съставена от номинирани по-рано и/или печелили "Оскар" руснаци, е абсолютно доказателство, че страната в момента има съмнения в себе си, в настоящето и бъдещето си.
Естествено, Русия е далеч от такъв брутален деспотизъм. Но все пак някъде в националната й психика е жив страхът, че някой ден тя може да се превърне именно в нещо такова. Силата на "Левиатан" идва точно от възползването от тези мрачни мисли и опита - стига цензорите да го позволят - те да бъдат извадени на бял свят.
