Емили Блънт е "спасявала живота" на Мерил Стрийп на червения килим, отблъсквала е извънземна инвазия заедно с Том Круз и е управлява Британската империя от екрана.
Но филмът, който най-силно напомпва чувството ѝ за гордост, е последният ѝ - "Опенхаймер".
В хола на актрисата в нюйоркския квартал Бруклин (в същата сграда, в която живее и Мат Деймън) стои сбитата колекция на нейните спомени от снимките - биографията на Робърт Опенхаймер и бутилка джин с ретро етикет, върху който е изписано името на героинята ѝ от филма Кити.
И двата предмета са подарък от Кристофър Нолан, режисьорът на "Опенхаймер".
"Винаги съм смятала, че той е (Кристофър Нолан) изключителен иноватор. Успява да пресъздаде големи теми със зашеметяващ визуален мащаб. Просто маха с ръка и променя киното за всички ни", разказва Блънт за подкаста Table for Two.
През първия си снимачен ден на "Опенхаймер", Блънт си спомня, че е изпитвала "смразяващ страх" да играе под опеката на режисьора.
Той e идвал на работа с онова респектиращо присъствие, което кара целият екип да замълчи и да насочи поглед към него.
Според Блънт няма човек от екипа, който да не е изпитвал това "първоначално страхопочитание" пред Нолан. Всички са се чувствали така, сякаш присъстват на майсторски клас по кино и трябва да попиват всяка негова дума.
Но за британците и ирландците на снимачната площадка е било сравнително по-лесно да преодолеят авторитетната бариера. Причината - Нолан се е държал като типичния британец, а с поведението си е предразполагал сънародниците си да се чувстват като у дома.
"В един момент го слушах как ми дава насоки и наум се питах: "Татко, това ти ли си?", разказва още Блънт.
Макар че Кристофър Нолан е притегателната сила, която я отвежда в "Опенхаймер", Емили споделя, че е харесала ролята си, тъй като напълно отговаряла на нейния кариерен път.
На британската актриса ѝ се носи славата, че се привлича от психически осакатени образи като в "Момичето от влака" или "Англичанката" и самата Блънт е съгласна с наблюдението. Предпочита да играе "трудни персонажи", което не е лесна цел, ако си решил да пробиваш в Холивуд.
Колкото и войнствена да изглежда индустрията спрямо рамкираните женски образи, видяното от Блънт показва, че женските роли в Холивуд до голяма степен продължават да са конформистки.
И в съответствие - най-търсенето качество в актрисите, които ще ги изиграят, е да бъдат симпатични.
"Какво, по дяволите, означава това изискване да бъдеш симпатична. Всички в Холивуд искат да сме топли, мили и разбиращи. Защо за мъжете актьори няма същите критерии? На кого му пука дали Леонардо ди Каприо е симпатичен във "Вълкът от Уолстрийт?", споделя Блънт.
"Опенхаймер" и ролята ѝ на Кити, съпругата на "бащата на атомната бомба", са томахавката, с която актрисата иска да замахне още веднъж към тези остарели и задушаващи творчеството шаблони.
Едва ли ще помислите за стереотипната дама, когато видите как героинята на Блънт критикува съпруга си Робърт Опенхаймер (Килиън Мърфи), че се държи като "скапан джентълмен".
Още по-малко ще я помислите за мека и нежна, докато гледате как Кити пие мартини с ледено спокойствие, а в същото време невръстният ѝ син се омаломощава от плач в детската си стая.
"Със сигурност можем да кажем, че не е била добра майка. Била е безмилостна. Не е притежавала инстинктивната нужда да се погрижи за децата си. Тя е била дива, непредвидима, а алкохолизмът ѝ е бил извън контрол. Оцелявала е само на цигари и мартината в Лос Алмос, но вярвам, че е обичала съпруга си Робърт.
Сцената, в която Кити трябва да стои безучастно, докато бебето в съседната стая плаче, е била най-трудната за Емили Блънт.
Нолан е искал позата на тялото ѝ да излъчва тоталното безразличие, защото тези няколко секунди имплицитно показвали колко лоша майка е Кити Опенхаймер. Без да е необходима и дума в сценария, която да обясни ситуацията.
Но веднага след като камерите спрели, актрисата изтичала при плачещото бебе и започнала да го успокоява.
За разлика от героинята си, Емили Блънт има непреодолим майчински инстинкт, заради който си взима една година почивка от снимането на филми.
Актрисата я тормози "вината на майката", понеже не прекарва достатъчно време с двете си дъщери Хейзъл и Вайълет и за да компенсира отсъствието си вкъщи, известно време няма да я виждаме на екран.
Звездата вярва, че появата ѝ в "Опенхаймер" и предстоящите ѝ проекти Pain Hustler и The Fall Guy ще да достатъчни, за да държат интереса към нея. Надява се и през това време изкуственият интелект (AI) да не е осакатил работата ѝ наполовина.
"Може да звуча старомодно, но не разбирам как изкуственият интелект ще допринесе за благото на човешките души. Изобщо не мога да го възприема", споделя актрисата пред "Гардиън", като заявява, че подкрепя актьорската стачка на холивудските актьори.
Блънт бе една от звездите на "Опенхаймер", които напуснаха премиерата на филма в Лондон, когато профсъюзът на екранните актьори обяви, че излизат в стачка.
"Силно вярвам, че профсъюзът трябва да получи точно това, което иска. Вярвам, че трябва да се погрижат за актьорските екипи, защото те са хората, които страдат най-много от настоящите условия на студията", казва Блънт за излизането ѝ от лондонската премиера.
Но въпреки че не успя да види лично първата реакция на публиката от дебюта на филма, "Опенхаймер" остава заглавието, което я кара да се чувства най-горда от себе си.
"Не знам как да опиша чувството. Все едно съм обладана. Това е трудна, различна и смела история. Биографична е, но ще ви хване за гърлото също като филм на ужасите", обещава Емили Блънт.
