"Англичанката" (The English) е история за бруталното насилие, върху което е основана една държава. В нея ще видите много отсечени глави, много обезобразена кожа и безсмислени убийства, предхождани от садистични изтезания.
Територия на събитията са новооснованите Съединени щати, а годината е 1890 г. - прясната фаза от съществуването на САЩ, когато новозаселници, индианци и диви животни не се различават едни от други в своето поведение.
За един от героите в новата поредица на Amazon Studios и BBC тази картина бутилира духа на "истинската Америка" - с каубоите, беззаконието, пустошта и индианеца, който виси в края на въжето.
Това не е Америка на неограничените възможности и сбъднатите мечти, това е Америка, в която ако не си достатъчно ловък с оръжието, умираш.
Върху основата на труповете от миналото, расовото потисничество върху коренното население и кинематографията на класическия уестърн, сценаристът и режисьор Хюго Блик поставя сериалът "Англичанката". Шест епизода, които смесват сцените от Дивия запад с платоничната романтика, за да се получи една от най-силните, емоционално нюансирани и художествено издържани продукции за 2022 г.
В сериала няма слабо звено - визуално, концептуално, текстово и като актьорска игра, "Англичанката" е модел за качествен разказ. И ако нещо в него не ви допада, както се казва - "проблемът е във вашия телевизор". Или по-учтиво, дължи се на разминаванията с вашите вкусове и предпочитания.
Историята в поредицата започва отзад напред. Първо се запознаваме с пейзажа, а след това с гласа на лейди Корнелия Лок (Емили Блънт), която описва най-значимия период в живота си - месецът, в който прекосява океана, за да отмъсти за убийството на своя син.
Последствията от тази вендета се появяват секунди след старта на първия епизод - един компас, виолетов костюм, пушка, спукан медальон и снимка, на която изправен индианец позира до жена с размазано лице.
"Ако не беше ти, щяха да ме убият в самото начало. Така се срещнахме. Това беше причината пътищата ни да се пресекат", казва лейди Корнелия под дебелото си черно було на мъжката фигура в далечината.
Моментът е изключително интимен. Главната героиня вдига завесите на живота си и малко по малко ни пуска в най-голямата си тайна.
Но точно когато стига до най-същественото, изповедта ѝ е прекъсната, а лентата е превъртяна 13 години преди първата среща на зрителите с англичанката Корнелия Лок.
Действието рязко се отклонява от потъналата в мъгла Англия, за да се спре на слънчевите хоризонти на Средния запад. Контрастът между цветовете на кинематографията и характерът на събитията тук е впечатляващ.
Докато в първата сцена на лейди Корнелия филтърът на камерата е погребално мрачен, но разказаната история е унесено любовна, в следващия момент се случва обратното. Зрителите са потопени в ярки жълти, радостни по дефиниция нюанси, но това, което показват, е чудовищното убийство на Бягащия ястреб, вожд на шайените.
Двама американски войници се прицелват в главата му и я отнасят наполовина, но това не им е достатъчно. Те са там, водени от крайна психопатска мъст, която им диктува, че само ако извадят очите на съпругата на индианеца, ще са квит за убитите от племето им съмишленици.
Болното им начинание обаче е прекъснато от сержант Илай Уип (Часкей Спенсър), индианец от племето поуни, но и войник с висок чин, който му позволява да спре мракобесието над шайените.
Илай се е запътил към родния си щат Небраска, за да поиска от властите да му върнат открадната земя. Вярва, че годините на военна служба ще натежат пред произхода му и бледоликите ще му отстъпят няколко акра от мястото, където е израснал.
Желанието му обаче налага отсрочка заради лейди Корнелия, току-що пристигнала в Америка и тепърва приспособяваща се към идеята, че в дивото аристократичният ѝ произход не струва пет пари.
След като си правят взаимна услуга, струваща два живота, Илай се съгласява да придружи Корнелия до щата, където се намира мъжът, който иска да убие.
Смесването на романтичното привличане между главните герои със суровите условия на все още младата Америка доближава стилистиката на "Англичанката" до "Последният мохикан".
С тази разлика, че докато при филма на Майкъл Ман събитията са кохерентни и ескалират с всяка следваща сцена, при "Англичанката" сценарият върви напосоки.
Развитието на действието е накъсано. До втория или третия епизод на поредицата най-вероятно няма да забележите допирната точка между отделните сюжетни линии. Сигурно ще си задавате въпроса какво общо имат героите един с друг и защо историята се натоварва от детайли, но с времето мистерията се разобличава.
Всяка дребна подробност, всеки въведен персонаж се подчинява на обща хомогенна концепция, която разкрива истинското си лице чак на финала. А смисълът е толкова богат и тежък, че е възможно след края на сериала да пуснете епизодите от начало, за да уловите ситните подсказки за хода на сценария.
Постижения на Хюго Блик като създател на поредицата се пренасят и на визуално ниво.
Кадрите на "Англичанката" са еталон за модерния уестърн, който предлага широки планове на ездачи, яздещи на фона на хоризонта, и близки погледи към дулото на пистолета във възможно най-цветистата и висока резолюция.
Музикалното оформление, сходно с тоновете на Енио Мориконе, също оставя впечатлението, че всеки момент на екрана ще се появи младият Клинт Истууд с каубойска шапка, но вместо него се появяват Емили Блънт и Часкей Спенсър.
С превъплъщението си двамата актьори доказват, че никоя статуетка не може да обхване добрата игра. Те са перфектните Корнелия и Илай, които не се държат мелодраматично, колкото и мъчителни да са обстоятелства, а представят чисто човешката страна на страданията си.
Когато Блънт започне да разказва, е лесно да се изгубите в шоуто.
"Англичанката" е демонстрация от Хюго Блинк, че дори за овехтелия жанр на уестърна има живот в 21 век, стига да дава нов поглед, смислена структура и впечатляваща актьорска игра на аудиторията, на която ѝ дойде до гуша да търси дълбокото в политкоректните филми.
Сериалът "Англичанката" е наличен в стрийминг платформата HBO Max от 11 ноември.
