Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Филмът “Обичам да те мразя” - ваканцията за мозъчните клетки, докато чакаме “Ергенът”

Когато колелото на индустрията за романтични комедии засече (от което никой не се изненадва), Уилям Шекспир тутакси се вдига от гроба, за да спасява положението.

Неговите комедийни тропи са хлябът и солта на захаросания жанр.

Дали са живот и слава на емблеми като "10 неща, които мразя у теб", "Тя е върхът", "Баровки"...

За една бройка шекспировите комедии можеше да се смятат за непресъхващ кладенец от плодовити идеи за булевардни филми със сюжетите, конфликтите и арките си от герои, които пътуват във времето и разсмиват с еднаква сила публиката.

Щеше да е хубаво за едва живия rom-com да има на какво да се подпре, но за огромно съжаление на жанра - Шекспир не е универсално дистанционно.

В нескопосани ръце дори талантът на британския бард може да се сведе до посредствена залъгалка с художествената стойност на "Ергенът".

Ако не вярвате в последното, препоръчвам ви да отидете на кино и да си причините новата романтична комедия на Сидни Суини и Глен Пауъл - "Обичам да те мразя".

Снимка: Forum Film Bulgaria

Или плоска и безвкусна имитация на класиката "Много шум за нищо". Още в първите 10 мин. от филма отпечатъците на безсмъртния драматург се разпростират навсякъде, но от това няма никаква полза.

Правят се намигвания с близостта с оригинала, гордо се ползва формулирания шекспиров канон, а на заден план надничат тематични цитати на поета, от които есенциално най-точният е: "Тук има много неща, свързани с омраза, но повечето са свързани с любов" от Ромео и Жулиета.

Граби се от гения с пълни шепи. И пак крайният резултат остава задушаващо левашки и крайно мързеливо написан. Ако не бяха знойното тяло на Глен Пауъл и едрогърдите природни дадености на Сидни Суини, трудът изобщо нямаше да си заслужава.

"Обичам да те мразя" замесва двамата приятни за гледане актьори в море от любов и проблеми с комуникация от първата им споделена секунда на екрана.

Героите им Би (Суини) и Бен (Пауъл) се засичат случайно в кафене, когато Би се опитва да мине метъра. Момичето иска да ползва тоалетната, без да е клиент на заведението, защото опашката е километрична, а на нея ѝ се ходи по спешност.

Но служителката на кафенето е безкомпромисна. Не проявява никаква милост, макар и да вижда, че Би се гърчи заради неотложността на физическите си нужди.

В този миг идва Бен, който по смешно прозрачен начин лъже пазителката на ключа за тоалетната (строгата служителка на кафенето), че Би му е съпруга и той се е наредил на опашката заради нея.

Снимка: Forum Film Bulgaria

Драмата с публичното подмокряне се разминава. И по законите на романтичните комедии, този убийствено неловък момент веднага разпалва страстите между двамата герои. Влюбват се от пръв поглед.

Бен кани Би на първа среща в спалнята си, където си прекарват страхотно, но на сутринта кофти маниерите на Би напомнят за себе си.

Вместо да завърти едни палачинки с усмивки, топло кафе и прясно изцеден портокалов сок, както диктува благоприличието на клишетата в тези случаи, Би се изнизва на пръсти от апартамента на Бен, докато той спи.

Мъжкото му сърце е дълбоко засегнато от постъпката ѝ и както си му е редът, той излива порой от сочни обиди по неин адрес пред най-добрия си приятел.

Снимка: Forum Film Bulgaria

Само че - обрат. Би тайно се е върнала на сексуалното местопроизшествие, защото по пътя е съжалила за бягството си. Но за зла участ, пристига точно когато Бен е започнал бясно да я унижава.

Година по-късно сестрата на Би се готви да стане законна половинка на най-добрата приятелка на Бен, а сватбата им събира отново двамата герои.

Те продължават да се мразят в червата, но понеже родителите на Би я пришпорват да се събере с бившия си годеник, а Бен иска да привлече вниманието на обвързаната си бивша приятелка, героите сключват пакт - да се престорят на двойка и съзаклятнически да изпълнят целите си.

Схемите за фалшива връзка не са нещо ново в романтичните комедии.

На сценарно ниво идеята е предпоставка за ако не брилянтна, то поне разтоварваща комедия, но в "Обичам да те мразя" номерът не се получава, защото екипът никак, ама никак не го бива с измислянето на шеги.

Не са се и старали особено. Забавните сцени все е едно са писани от човека, измислил вицовете за Иванчо и Марийка - имат същата кулминация и сексуално изтъркан контекст.

Снимка: Forum Film Bulgaria

И като стана дума за секс. Ако друсащите се цици, пощипванията по дупетата и извадените пениси насред гората са ви забавни, на "Обичам да те мразя" ще се спукате от смях.

Анатомични органи се реят на всеки две-три сцени, очевидно в опит да използват най-голямото оръжие на продукцията - перфектните тела на Сидни Суини и Глен Пауъл.

Двамата актьори физически нямат грешка. Чак е чудно как толкова атрактивни персонажи като техните в комедията са останали без половинка цяла година.

Способностите им за комедия обаче се движат обратно пропорционално на красотата им. Уклончиво казано - нито Суини, нито Пауъл са Джим Кери, а казано в прав текст - в актьорите няма капка потенциал за разсмиване на публиката. И за двамата това е много лош кастинг, безумно странен избор на роли.

Сред големите прегрешения на "Обичам да те мразя" е и че са кастрирали всички останали герои на комедията.

Смачкани са напоителните характери на най-добри приятели, които да наливат мъдрост в главите на двамата влюбени. Пренебрегнати са и скованите родители, които в други продукции са действали като сигурен извор за веселба.

Без тези задължителни по протокол точки, филмът изглежда като самоцелен напън за ренесанс на романтичните комедии, от който не се ражда нищо читаво.

Не е Шекспир, не е "10 неща, които мразя у теб" и още по-малкото е кино, с което си струва да си загубите времето.

ПРИСЪДАТА ЗА "ОБИЧАМ ДА ТЕ МРАЗЯ": две от пет кафенца



 

Най-четените