Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

“Хоризонт: Американска сага - Глава 1”: Индианците отвръщат на удара

Сериал да бе, щях да го избинджвам Снимка: WBD
Сериал да бе, щях да го избинджвам

Никога няма да разбера филмовите критици, които си прекарват страхотно на медийна прожекция, смеят се на глас, държат се превъзбудено, но като дойде време да рецензират лентата я правят на кайма.

Изреждат поток от критерии за качествено кино, гледат под лупа всеки детайл. Но пропускат, че основната мисия на всяко изкуство е да въздейства. Трябва да има емоционален и духовен отглас в хората. И да ги предразположи, за да се вживеят в чужда за тях история.

Такъв е филмът "Хоризонт: Американска сага - Глава 1" на Кевин Костнър.

Продукция, която той е написал и режисирал с видимо огромен кеф. Доставя малко над 3 часа удоволствие, без да следва конвенционалните правила за снимането на филми и доверявайки се, че публиката сама ще влезе в ритъма.

Гледайте тук трейлъра на "Хоризонт: Американска сага - Глава 1":

Преди да сте се стреснали от времетраенето на "Хоризонт", държа да отбележа, че 3-те часа не са посветени на проповеди, актьорски монолози и човешка драма, на която не ѝ се вижда края.

Като режисьор и сценарист Костнър е действал светкавично. Филмът лети от екшън към екшън с безплътно присъствие на героите и сюжет, пропит от кръв и заплахи. 

Снимка: WBD

Ако си търсите филм, който да ви свива сърцето през няколко минути, по тази точка "Хоризонт" е виртуозно изпълнение.

Не може обаче да очаквате много от разлистването на историята. Костнър никак не се е хабил да подрежда събитията, така че да следват някаква хронологичност или закономерност.

Хвърля зрителите в дивите условия на САЩ от средата на XIX век и ги оставя да наблюдават сцени на безжалостно насилие, без да дава жокер за мотива зад кланетата.

Разчита, че публиката е добре запозната с въпросния отрязък от историята на Америка, затова прескача куртоазните въведения и директно въвежда в кървавата баня.

Снимка: WBD

Същият принцип се следва и при изграждането на героите. В първия филм "Хоризонт" персонажите до един са повърхностно представени. Има около 20 имена, които се разпръскват навсякъде из долината Сан Педро и Белите планини, но никой от тях не получава солиден бекграунд.

Отново Костър сякаш се доверява, че зрителите притежават базовата обща култура, за да напишат биографиите на героите без чужда помощ и да попълнят пропуските там, където действието става твърде поривисто.

Първата част на "Хоризонт: Американска сага" започва със сцена, чието развитие би следвало да знаем наизуст. Двама заселници - баща и син - маркират територия, докато деца от племето апачи ги следят зорко.

Не е нужно да си напрягате въображението особено, за да се усетите какво ще последва. Минути по-късно труповете на бащата и детето, заедно с погребално подредени индиански пера, са намерени от безименен скитник на кон.

От свидетелствата на това убийство Костнър на бърза ръка ни прехвърля към нова компания от непознати хора, които се веселят в нощта, без да забелязват, че настървено индианско племе ги дебне в сенките и се готви да ги направи на решето.

Снимка: WBD

Дори за последно да сте гледали уестърн преди 20 години, пак ще подушите какво предстои - поголовно клане и поругаване с човешки останки.

Костнър не си губи времето да уточнява откъде са се появили тези хора, какво мотивира съществуването им и каква е целта им. Докато мигнем, режисьорът ги прави на парчета с такава внушителна бързина, че даже на Куентин Тарантино би му дожаляло.

Сцените с нападенията обаче са забележително заснети. Майсторство от всеки ъгъл. Във всеки кадър Костнър събира върховна красота и симетрия и поддържа темпото на приближаващата смърт, без да се подхлъзне и за момент.

В нажежените отрязъци на "Хоризонт" си личи и таланта на Кевин Костнър зад камера. Може да не е най-добрият при писането на диалози, герои и композирането на последователен сценарий, но стигне ли се до епизод на схватка, звездата няма равен.

Навива макарата и е способен да задържи интереса ви, нищо че през по-голямата част от "Хоризонт" трудно ще разберете накъде отива битието на персонажите. Борбата им е само за оцеляване, а планът - да преживеят следващия ден.

Костнър е вложил завладяващо чувство, каквото би трябвало да притежава всеки летен блокбъстър.

Интригуващ е с динамиката си, с красотата на кинематографията и с музиката си, като не позволява на никой актьор да засенчи мракобесието с драматичното си изпълнение.

Безподобната жестокост на Дивия запад пристига в най-чистата си форма, незасегната от личните човешки трагедии.

Снимка: WBD

"Хоризонт: Американска сага - Глава 1" е фантастично кинопреживяване, заради което си струва да тествате лимитите на физическите си нужди. Все пак 3 часа не са никак малко, а филмът е толкова интензивен и неспокоен, че излизането от салона даже за 2 минути е рисковано.

Непрекъснато изглежда, че ще изпуснете някое невероятно убийство или мерене на мъжество, ако погледът ви не е на екрана през цялото време.

Страхотен експеримент си прави Костнър с решението да заведе уестърна си от четири части на големите екрани, тъй като много по-безопасно би било да предложи идеята си във вид на стрийминг поредица.

Не е като да няма основата от "Йелоустоун", така че да е спокоен, че ще привлече правилната публика за "Хоризонт", а почитателите му ще могат да отидат спокойно до тоалетна, следейки епизодите от уюта на дома си.

Но Костнър явно не си пада по лесните решения, а по предизвикателствата. Затова му остава да разчита, че брилянтното въздействие от филма на живота му ще заглуши претенциите на критиката.

ПРИСЪДАТА ЗА "Хоризонт: Американска сага - Глава 1": 4 от 5 кафенца

"Хоризонт: Американска сага - Глава 1" излиза по кината на 28 юни.







 

Най-четените