Какво са скандинавските саги? Легенди и митове, исторически анали или измислени героични истории за крале и битки?
Едно любопитно откритие може би сочи, че в някои от тези стари текстове има повече реални факти, отколкото се предполага.
Авторите на изследване върху останки на 800 години смятат, че може би са успели да свържат директно текстове от норвежка сага с открит преди десетилетия скелет. И че за пръв път споменат в сага човек е бил открит.
Това е "Сага за Свере" - старонорвежки текст за действително царувалия крал Свере Сигурдсон.
В нея се описва и битка в централната част на днешна Норвегия от 1197 г. При нея вражеските войски обсаждат крепостта на краля и хвърлят тяло на мъртвец в кладенец, за да отровят водата на местните.
През 1938 г. са открити кости на човек именно в кладенец в старата крепост на краля. Десетилетия наред тайната им остава неразгадана, но с напредването на технологиите и аналитичните възможности на науката, учените са в състояние да разберат повече - с помощта на радиовъглеродно датиране и генетични анализи.
Проучване на зъби от останките, публикувано в списание iScience, дава доста интересен поглед към това кой е бил "Човекът от кладенеца", както е известен скелетът.
"Това а първият случай, в който човек, описан в тези исторически текстове действително е открит", казва един от съавторите на проучването Майкъл Мартин, професор по еволюционна генетика от Норвежкия университет за наука и технологии.
Самата сага разказва за крал Свере, живял от 1152 до 1202 г. Той властва над Норвегия през втората половина на XII век. Старият текст описва как Свере успява да вземе властта след като предишният крал е убит от брат си. Споровете кой да го наследи водят до политическа нестабилност и битки между различните претенденти.
Често сагите преразказват по-стари устни предания или по-стари ръкописи.
Според авторите на проучването обаче, "Сага за Свере" - за разлика от други текстове - е писана от съвременник на събитията в нея и вероятно близък до краля.
Тя е част от поредица саги за крале, писани в Норвегия и Исландия между XII и XIV век и възвеличаващи съответния крал.
В тази например са описани войниците на Свере, наречени "биркебейнер", или брезови крака, тъй като са покривали краката си с кора от бреза, за да ги предпазва. Противниците им пък са "епископски жезли" - начин да се опише, че са организирани от представители на католическата църква.
През 1197 г. крал Свере прекарва зимата в Берген, на западното крайбрежие на Норвегия. Противниците му организират изненадваща атака на стотици километри оттам и нападат крепостта му Свереборг в централната част на страната, край днешен Тронхайм.
"Човекът от кладенеца" се появява в едно изречение в сагата, описваща събитията.
"Те взеха мъртвец и го хвърлиха в кладенеца, а след това го напълниха с камъни".
Изследваните днес останки са открити под камъни при разкопки на кладенеца през 1938 г. При последващи разкопки през 2014 и 2016 г. са открити още кости, включително и череп.
Оказва се, че костите са на мъж между 30 и 40 години. Въглеродното датиране сочи, че са на около 900 години, което съвпада със събитията от сагата за краля.
Екипът на настоящото проучване се опитва да прочете генома на човека, тъй като откритите кости са в добро състояние. Оказва се, че ДНК-то в тях не се е запазило, но учените успяват да открият такова в един от зъбите. Така установяват, че "Човекът от кладенеца" вероятно е имал сини очи, руса или светлокафява коса и не прекалено светла кожа.
Данните са сравнени с тези на ДНК на съвременни норвежци и резултатите сочат, че човекът може да бъде свързан с хората от област в южната част на Норвегия.
Тоест, той не произлиза от региона, където е крепостта, и откъдето произхождат войниците на краля. От друга страна нападателите са именно от юг.
Според изследователите това значи, че е възможно нападателите да са хвърлили в кладенеца един от своите хора и именно това да е човекът от сагата.
При предишни проучвания на останките се е смятало, че останките са на някой от защитниците на кралската крепост.
Според сагата целта е била да се отрови водоизточникът и така крепостта на крала да стане невъзможна за живот и съответно - за отбрана.
"Не можем да докажем, че останките от кладенеца в руините на крепостта Свереборг са тези на човека, споменат в сагата, но данните подкрепят подобно заключение", коментират авторите на проучването.
Анализите изглежда потвърждават събитията, описани в сагата, казва и историкът Родерик Дале от Университета в Ставангер, който не е бил част от проучването.
Той обаче подчертава пред Live Science, че много от кралските саги са били "повече пропаганда, отколкото история".
"Можем да ги приемаме по същия начин, по който може да подходим към автобиографиите на модерните политици", казва Дале, който е специалист по сваронорвежка литература.
"По същество това не е история, макар че борави с исторически събития", допълва той.
