Някои филми са направени, за да печелят Оскари. Други съществуват с цел да трупат колкото се може повече пари. Но има и трети тип филми, които се създават само защото публиката не се е изморила да гледа едно и също.
"Кралството на планетата на маймуните" принадлежи към последната категория.
Франчайз поредицата е напипала работеща формула и упорито се държи за нея, без да позволява на някакви мимолетни моди в киното да повлияят на строгата, мумифицирана концепция.
Екипът зад продукцията вътрешно си знае, че никой няма да им гледа експерименталното творчество със жанра.
Хората ще дойдат за подивели маймуни, които се бият като Рамбо, разсъждават като Аристотел и носят древноримски имена. И най-добре да им го дадат, защото никой режисьор не е по-голям от класиката, когато става дума за приключенски екшън.
В "Кралството на планетата на маймуните" уставът се следва на всяка стъпка.
Трейлърът на "Кралството на планетата на маймуните" гледайте тук:
В основата имаме герой - развито интелигентният примат Ноа, чиито родители живеят в безгрижно неведение за възпитателните методи на Монтесори и час по час свиват самочувствието му като лозова сарма.
Закаляването с пословично снизхождение и критикарство обаче има смисъл - Ноа е "избраният", орисаният младеж, центрирал всички положителни качества в себе си, които би трябвало да разцъфтят при близката му среща с няколко солидни предизвикателства.
Първото от тях е свързано с традициите на племето им.
Ноа принадлежи към автономния клан на Орлите, които спазват самостоятелни ритуали, без да имат каквато и да е представа за произхода си или за връзката си с хората.
Значима част от членството в групата им е т.нар. "свързване", при което шимпанзетата крадат орлови яйца от гнездата и се обвързват с бъдещите пилета на официална церемония, водена от бащата на Ноа.
Въпреки че героят е потомък на топ старейшините в племето и на тържеството се предполага, че присъстващите ще гледат към неговото яйце, през цялото време той си е смукал палците, оставайки важната работа за последния възможен момент.
Животът на Ноа се усложнява още повече, когато без да иска насочва орда свирепи горили към бивака на своите и става спусъка, отговорен за поробването на клана.
Вината излива основата в съществуването на примата.
Той поема на мисия за освобождаване на племето си, в която трябва да се изправи срещу диктаторски настроен лидер и да се превърне в бавачка на човешко момиче, следващо го по петите като куче.
От трите сегмента: добрите маймуни, хванати в окови, лошите маймуни, които сънуват световно господство, и хората, които виреят някъде по периферията, но се усеща доловимото им присъствие, режисьорът Уес Бол спретва приключенски екшън по учебник.
Като въздействие "Кралството на планетата на маймуните" не се различава от своите предшественици, което е отлична стратегия за франчайз, бълващ нон стоп нови продължения.
Бол държи напрежението от сблъсъка между тираните и потиснатите, добре движи главния си герой и дава предоволно количество маймунски бой. Какво повече да искаш?
Майсторството при движенията на камерата и кинематографията отново докарват до световъртеж. Широки планове, жива природа, изобилие от детайли, спиращи дъха цветове... Планетата на маймуните продължава да е дистопичен рай във визуално естество.
Всичко е като в доброто старо време.
Режисьорът не се отклонява и на сантиметър от наследството на оригинала от 1968 г., а от това следва да се разбира, че историята носи адреналин, който ще държи очите ви на екрана, а не на телефона.
Бол не се е поблазнил да измени на структурата или на образите. Върви си след графиките, оставени му в завещанието отпреди десетилетия, и се е уверил, че ще ги подплати с приличен сценарий, който да не изнервя зрителите с предсказуемостта си.
"Кралството на планетата на маймуните" е достоен представител на "пуканковото кино".
Върши си отлично работата, доставяйки фантастично изградени екшън сцени и заигравки, които да задържат интереса до следващия филм.
Борбата за доминация между хората и приматите, които са разменили местата си по нещастно стечение на обстоятелствата, ще продължава да живее, изтегляйки категоричната развръзка от войната към незнайното бъдеще.
Явно постапокалиптичният свят на човекоподобните маймуни може да се дъвче до безкрайност, карайки в старото русло. Без да предлага нищо радикално, което в днешното политкоректно време е колкото лошо, толкова и хубаво.
Но в крайна сметка "Кралството на планетата на маймуните" е точно като домашните чушки със сирене на баба ви.
Няма да е най-разтърсващото, което някога сте опитвали, но е познато и задоволяващо глада, особено когато програмата не може да предложи нищо по-добро.
"Кралството на планетата на маймуните" е по кината от 10 май.
ПРИСЪДАТА ЗА "КРАЛСТВОТО НА ПЛАНЕТАТА НА МАЙМУНИТЕ": 3 от 5 кафенца
