Ако сте от хората, които обичат да си губят времето, поздравления - намерихме идеалния филм, с който да убиете 2 часа от живота си. Продукцията събира актьорска игра, от която има много какво да се желае, нелепи обрати и сюжет толкова плосък, че като го сложите на масата, той ще се слее с нея.
Това е "Терапията" - филмът, който е катастрофа от първата до последната сцена.
Видимо амбицията на режисьора Станислав Христов и сценариста Красимира Белев е да се гмурне дълбоко в човешката психика и да изследва разклоненията на вътрешния критик. Или онази натрапчива мисъл, която ни кълве на всяка крачка и постоянно ни повтаря, че не се справяме с това, което правим, не сме достатъчно умни, красиви, няма какво да предложим на света и всички, които познаваме, ни мразят.
Познато ли ви е? Това е резултатът от родителите, на които им иска детето им да е успешно и му поставят прекалено високи често недостижими критерии.
За жалост, филмът "Терапията" се е спънал в опитите да разгърне тази идея на всички нива. Дали от творческа немощ, липсата на достатъчно време за проучвания или загубата на ориентири накъде трябва да върви историята, лентата се е превърнала в една от най-слабите продукции, които ще гледате на голям екран.
Гледайте тук трейлъра на филма "Терапията":
Сюжетът проследява психотерапевта Елисавета (Красимира Белев), която консултира художници в творчески блокаж. Терапията ѝ е групова - събира хора, за които изкуството не е основно средство на препитание, и търси причините, заради които артистите са се отказали от рисуването.
Към новата ѝ група се присъединява Оливър (Севар Иванов) - талантлив художник, който се страхува от посланията на картините си и отказва да ги представи на изложба.
В историята има и още един слой неизлекувани травми - Елисавета също е рисувала като дете, поощрявана от баба си, но се е отказала от изкуството, защото баща ѝ я е убедил, че не притежава талант.
Освен да я раздели с творчеството, баща ѝ е посял отровната мисъл, че Елисавета изначално е неспособен човек, карайки я непрекъснато да се съмнява в себе си, независимо че стената в дома ѝ прелива от дипломи и сертификати за професионални постижения.
---
Коментар за критиките онлайн прочетете тук:
---
От идеята зад филма има какво да се източи, но при реализацията замисълът е придобил вид на човек, на когото му е трудно да подреди мислите си.
Душевните кризи прекъсват историята на всеки 4-5 минути, а актьорите ги пресъздават по доста абсурден начин. Физиономиите им или замръзват в едно положение - все едно сигналът за интернет е спрял - или реват толкова неудържимо, че им трябват не само носни кърпички, но и инхалатори.
Диалозите сякаш са писани от изкуствен интелект, зареден с информация от сапунените сериали и инструкциите за сглобяване на мебели. Звучат толкова неестествено, че ме карат да се чудя сцена от живота ли ми разказват, или ме убеждават да си купя нещо.
Филмът си служи неумело и с визуалния език. Вижда се старанието да бъдат спазят принципите на естетиката и да се оформи декор, който отразява вътрешния свят на героите, но с безконечното показване на празни стаи и стълби метафората не се е получила.
Вместо да добавят дълбочина, кадрите създават усещане за повторение, което натоварва и отегчава.
---
Кои са задължителните елементи във всеки български филм? Научете и се посмейте със статията тук:
---
Предвид, че филмът "Терапията" се заиграва с алюзията, че ако живеехме в безкритично общество, всички щяхме да творим без страх, категорично влизам в ролята на злодея, който развява недостатъците на твореца и омаловажава труда му пред публиката.
Но пък аз не вярвам, че трябва да убием критиката, за да живее изкуството. Смятам, че двете са неразривно свързани. Творчеството се нуждае от критичните умове, за да се шлифова и да се покаже в най-добрата си светлина.
Критиката е болезнена за хората, които приемат работата си за "рожби", "деца", "свое продължение", а не като камък за дялане. Това вярване според мен е опасно, защото един ден може да си магьосник с увереността, че познаваш живота и света като дланта си, а на следващия да се издъниш грандиозно.
Затова съм убедена, че не бива да определяме стойността си като хора през работа, а за стойността ни като творци смятам, че тя е най-малкото общо кратно на всичко, което сме създали през живота си.
Ето защо се надявам, че за създателите на "Терапията" филмът е стъпката накриво, която да ги окуражи следващия път да направят по-добро кино. Такова, в което е вложена и мисъл, не само желание.
ПРИСЪДАТА ЗА "ТЕРАПИЯТА": 1 от 5 кафенца
Филмът излиза по кината на 7 февруари.
