Ако има жена на този свят, която наистина да разбира какво е да бъдеш секссимвол, то това е Моника Белучи. Желана от поколения мъже, тя просто знае как да овладее мъжкото внимание.
А сега тя се впуска в изследване на това какво е да си толкова желана жена във филма The Girl in the Fountain на режисьора Антонилио Панизи, който беше представен на 14-ото издание на филмовия фестивал "Люмиер" в Лион.
Самият филм е експеримент. В него Белучи проследява историята, изборите, слабостите и грешките на една друга холивудска актриса - Анита Екберг, за да може чрез нейния опит да покаже на света какво е да бъдеш икона.
"Днешните момичета могат да научат много от такива жени: те бяха първите, които оспориха установените кодекси", добави Белучи.
Родената в Швеция звезда от 60-те има специално място в културата на Италия. Когато тя влиза във Фонтан ди Треви в центъра на Рим пред погледа на Марчело Мастрояни във филма La dolce vita ("Сладък живот") на Федерико Фелини, това моментално се превръща в култова сцена за италианското кино.
Специално внимание е отделено именно на La Dolce Vita, формирал Анита Екберг като тази специална икона - образ, от който самата тя така и не успява да излезе дори години след това.
"La Dolce Vita не е само филм за следвоенна Италия - той има международен обхват. По това време имаше толкова много творчество, имаше толкова много велики режисьори - Фелини, Роселини, Висконти, Де Сика - това е част от историята на киното", коментира още италианската актриса.
Но за Моника Белучи сексапилната русокоса шведка има дори по-голямо значение, тя е "торнадо" за Италия от онзи период.
"Тази блондинка, тази секси, свободна жена, която караше кабриолет и имаше собствена къща в една страна, където мястото на жената все още е в кухнята... Тя беше огромен културен контраст, който плашеше мнозина", коментира Белучи.
В The Girl in the Fountain се редуват архивни кадри на Екберт с моменти на Белучи, която се опитва да разбере своята предшественичка - това, което я е движело напред.
"През моите очи разбирате коя е била тази актриса и това е част от италианската история, която разказваме", обяснява тя.
Според нея шведският секссимвол е имала огромна роля за това поколения италианки, а и не само, да видят, че има и други възможности.
Сюжетът на филма показва измислен режисьор, който иска да направи филм за живота на Екберг, като се обръща към Моника Белучи за главната роля. Самата тя (както и в действителния живот) не може да разбере защо е избрал точно нея.
"Аз имам толкова средиземноморско излъчване, докато тя беше толкова руса и синеока!", казва актрисата. Допълнително с това Белучи е далеч по-възрастна отколкото е Екберт, когато снима La Dolce Vita.
Но докато снимките текат, тя постепенно започва да разбира мотивите на режисьора и връзката, която двете жени споделят помежду си.
Подобно на Екберг, Белучи също напуска родината си, за да преследва световна слава. И подобно на Екберг, на нея също ѝ се налага да се бори със статута на икона и фатална жена - следствие от нейната магнетичната физическа красота.
Италианката признава, че красотата ѝ е помогнала много в живота, но всичко това идва със своята цена, която мнозина не виждат. И целта на филма е да покаже именно това.
"Разбира се, да си красива може да отваря много врати. Би било лъжа да кажа нещо друго", казва Белучи.
Тя обяснява, че макар да говори много, всъщност е доста срамежлива, което означавало, че заради красотата ѝ хората са започнали да идват при нея и да я търсят.
"Но красотата трае само пет минути, ако няма нищо зад нея. Това, което трябва да знаете, е, че след 40-годишна възраст започват ви предлагат само роли на вещица", коментира още актрисата, предизвиквайки смях у публиката.
Според нея обаче това не е повод за съжаление, а дори напротив.
"Не трябва да плачете, трябва да поемете тези роли. С тях се отваря цяла нова гама от роли. Преди това си била твърде млада и красива за тях и трябва да приветстваш тази възможност", обяснява още Белучи.
Самата тя използва тялото си като "работен инструмент" и никога не е имала проблем с това, дори и при снимките на противоречивия "Iréversible" от 2001 г. на режисьора Гаспар Ное, който шокира и до днес с бруталността на някои от сцените си.
"Актьорът, подобно на танцьора, използва тялото си като инструмент, точно както музикантът има своя музикален инструмент. Днес го използвам вече много по-малко - има време за всичко. Но идвам от света на модата, така че тогава вече бях свикнала да използвам тялото си като средство за изразяване", споделя Белучи.
И макар тя да споделя, че разбира онези, които не могат да гледат филма на Ное заради жестокостта и насилието в него, актрисата казва, че в него я интересува "контрастът между поезия, любов и нежност" от една страна, и "ужасната страна на Човека, който е едновременно прекрасно и чудовищно същество" - от друга.
Запитана дали предпочита да работи с млади или по-опитни режисьори, Белучи обяснява, че може да работи и с двата типа. Важното е какво ще се види накрая, когато филмът вече е завършен.
"Отворена съм към всичко - важното е да се чувствам жива", споделя още тя.
