Тя се определя като продукт на нейните мечти.
От малка мечтае да работи като актриса и въпреки че израства в среда, далеч от артистичната действителност, професията я прегръща още при първите ѝ опити да пробие в киното. За Моника Белучи красотата се оказва отправна точка в кариерата и не отрича, че по пътя към хубавите роли, мъжкото внимание е съществен фактор.
Но независимо от комплиментите, получавани от режисьори и колеги актьори, за Белучи по-голямото вдъхновение си остават жените на екрана. В това число и музата на последната ѝ роля - шведската актриса Анита Екберг от филма The Girl in the Fountain.
Покрай промотирането на последната лента, италианката имаше възможност да направи преглед на професионалния си път до момента и да се върне към класическите години на киното. Конкретният повод беше наградата ѝ Stella Della Mole Award от филмовия фестивал в Торино и майсторският клас, който тя посвети не само на себе си, а и на развитието на актрисите от времената на Федерико Фелини до днес.
"В миналото да си физически красива беше задължително условие, за да бъдеш актриса. Сега обаче не е така. Показа се, че жените могат да са красиви по хиляди различни начини и вече разполагаме с достатъчно филми, които го доказват", пояснява Моника по време на пресконференция за кино фестивала в Торино.
Според нея интернет и социалните мрежи имат значима роля в промяната на концепциите ни за красотата, но не трябва да се забравят и онези живи примери, които много преди ерата на Instagram и Facebook са демонстрирали притегателната сила на индивидуалността и желанието да се различаваш с нещо от тълпата.
Един от тези примери за Моника е именно Анита Екберг - шведка по паспорт, но гражданин на света по душа. Тя става популярна с играта си в класиката на Федерико Фелини La Dolce Vita и е сред звездите, изпитали тежката страна на холивудската слава.
Моника влиза в нейния образ за филма The Girl in the Fountain и пред журналисти обяснява, че се е постарала да се обвърже нейния живот със своя в максимална степен, за да създаде онова чувство на недостъпната за обикновените хора знаменитост, която в същото време живее много по-нещастен живот от хилядите си фенове.
"Понякога голямото изкуство се появява от болката, а тази жена (Анита Екберг бел.ред.) я е изпитвала в големи количества. Може би се е измъчвала несъзнателно, защото на пръв поглед нищо не ѝ е липсвало - имала е слава, пари, красота. Но накрая се озовава сама, в инвалидна количка и е починала в хоспис. Беше хубаво с филма да ѝ върнем достойнството", споделя Белучи.
Преглеждайки в детайли живота на Анита. актрисата остава с впечатлението, че тя е изпреварила времето си и то не само с кариерата и последвалата я популярност, а и с поведението си извън снимачната площадка.
"Тогава италианските жени са били предимно домакини, а когато Екберг с нейната различни физика, пристига в Италия, си позволява да е свободна и икономически независима. Тя е като бомба за обществото", смята Белучи.
В крайна сметка обаче, погледнато от дистанцията на времето, звезди като шведката са задали критериите на това, което днес наричаме филмови икони и са отворили вратата за новото поколение актриси, които са готови да изиграят нещо повече от красавицата с оскъдно количество реплики на сцената.
Сред тях попада и Моника Белучи, която макар и да е от поколението на Анджелина Джоли, Гуинет Полтроу и Кейт Уинслет, често е сравнявана от медиите с италианските знаменитости от 50-те и 60-те години като София Лорен, Джина Лолобриджида и Клаудия Кардинале.
Самата Белучи споделя, че най-силно ѝ е повлияла работата на Ана Маняни, но освен актрисите, и жените режисьори ѝ дават стимул да изживее на 100% ролята си. Особено когато срещу нея стои човек, с когото само 5-минутен разговор е достатъчен, за да изяснят всички специфики по взаимната им работа.
"Жените може да се разберем само с няколко думи. Освен това една жена трудно може да излъже друга жена. С мъжете сме по-хитри. Обичам мъжете, но жените са моето вдъхновение", казва Белучи.
А що се отнася до последните дебати за равенството между половете, актрисата смята, че и мъжете, и жените трябва да се научат да общуват по-конструктивно.
"Войната няма да ни отведе никъде. Жените имат нужда от мъжете и обратното, а еволюцията в търсене на равенството всъщност освобождава вас, мъжете. Дълго време бяхте принудени да заемате ролята на рицар, който ни спасява от всичко, но сега ние ви казваме: Можем да ви помогнем. Не е нужно да се справяте с всичко сами", на мнение е Моника.
