Зак Снайдър е от онези режисьори, които имат зад гърба си почти фанатична база от фенове. Хора, готови да бранят творчеството му с дълги и напоителни коментари в интернет.
Сега обаче дори на тях вероятно ще им е трудно да защитят неговия нов филм - Rebel Moon.
Историята е вече доста добре позната - в някакъв неопределен момент Снайдър е поискал от Lucasfilms правото да разкаже своя история в света на "Междузвездни войни". Те са му отказали, а той е решил да го направи, но в нов, свой си свят.
След това Netflix със своите дълбоки джобове и големи амбиции се появяват на хоризонта, приютяват режисьора след колапса на комиксовата вселена на DCEU (DC Extended Universe) към Warner Bros., и му дават платформата да разкаже фантастичния си, космически опус.
Така получаваме един филм в две части, първата от които се появи в Netflix на 22 декември.
И резултатът съвсем не е блестящ.
На филма му липсва дух, диалозите вътре не звучат естествено, екшън сцените, макар и визуално пищни, изглеждат наивно, а за капак на всичко и от актьорската игра има какво да се желае.
Сам по себе си филмът не е чак лош. Спокойно човек може да си го пусне в почивния следобед, без да съжалява, че е дал два часа от живота си за това нещо.
Проблемът е, че Rebel Moon вече сме гледали, при това повече от веднъж, при това в по-добри изпълнения.
Сюжетът накратко (ЩЕ ИМА ЛЕКИ СПОЙЛЕРИ):
Имаме една голяма и крайно агресивна, милитаризирана космическа империя, наречена "Света Майка", която завладява постоянно нови и нови планети и унищожава светове. В един момент някой убива кралското семейство на тази империя и периферните планети започват да се бунтуват.
В един малък свят, дълбоко в задните части на космическата география се появява една мистериозна жена - Кора - бивш много уважаван войник от империята. Тя се укрива и се занимава със земеделие, докато селските ергени се надпреварват за вниманието ѝ.
И докато се чуди дали нейното място е сред тази малка аграрна общност, изведнъж идват представители на "Света Майка" и заплашват да вземат почти цялата реколта на местните.
След известно чудене и маене Кора тръгва да търси бунтовниците и някои умели бойци, които да защитят това място, което тя е приела за втори дом.
Ако ви звучи донякъде познато, причината е, че вероятно сте гледали или "Седемте самураи", или "Великолепната седморка", или някоя друга адаптация на същата история.
Чест прави на Снайдър, че се опитва да промени леко схемата на сюжета и да я разчупи малко, за да не копира едно към едно старовремските класики. И все пак в крайна сметка основата е същата - нападнато от агресивен и могъщ враг село търси смели войни, за да се защити.
Самата Кора също ни изглежда съмнително познато, защото тя е осиновена дъщеря на един от най-изявените генерали на "Света Майка", който я прибира от една от планетите, които преди това е завладял и опустошил.
Вместо да убие малкото момиченце, той я взима със себе си и я прави могъщ и уважаван войн в редиците на империята.
Да, точно така - Танос и Гомора от "Пазителите на Галактиката".
Междувременно още от самото начало, докато човек слуша гласа зад кадър да разказва за убийството на краля и кралицата, за генерала, който овладява ситуацията като регент и за преследването на бунтовниците, няма как да не се замисли за потенциалната идея на Снайдър - продължение на "Междузвездни войни: Епизод VI - "Завръщането на джедаите".
Въобще по време на целия филм зрителят може да усети обстановката на "Междузвездни войни" и да си представя как щяха да изглеждат героите, ако Lucasfilms бяха казали заветното "да" на Снайдър.
Друга препратка към Джордж Лукас са слабите диалози. Разбира се, нищо не може да стъпи на малкия пръст на това как Анакин Скайуокър се възмущава от пясъка на Татуин в "Епизод II: Клонираните атакуват", но и тук не липсват посредствени диалози.
Отличителното в случая са дългите речи, които звучат по-скоро като експозиция на история от сценарист, отколкото като нещо, което жив човек би казал.
Затова и много от диалозите се усещат като реплики, пришити една към друга, имитиращи разговор.
Това пришиване по някакъв начин се усеща и от сцените във филма - те са наредени една след друга, но на моменти липсва логичната връзка защо едно нещо се случва след друго.
Да, има някакво обяснение, което е дадено, но то звучи кухо. Звучи като "сценаристите искаха да е така, затова нещата се случват по този начин".
В една добра история мотивацията на героите движи действието. В тази по-скоро действието движи героите.
Това усещане за "нагласеност" се допълва и от актьорската игра.
Може да е лично усещане, но София Бутела просто не става за тази роля на главния протагонист Кора. Да, тя изпълнява всичко на екран, има си екшън закалката и дори може евентуално да ѝ повярваш, че е толкова добра в бойните сцени.
Извън тях обаче самата ѝ игра, гласът ѝ и въобще цялото ѝ присъствие просто не отговарят на това, което трябва да представлява Кора. Не може да те накара да ѝ повярваш, че е Кора.
Ед Скрейн прави още една роля на садистичен злодей, но тук в опита си да наподобява офицер от СС прекалява до степен, в която в главата ми изникваше по-скоро сравнение с Хер Флик от "Ало-Ало".
В интерес на истината Rebel Moon има и своите добри моменти - чисто визуално някои сцени изглеждат много красиво и естетически издържано.
Снайдър си го бива да прави внушителни бойни сцени. Тук дори не прекалява много със забавения кадър.
И все пак не можех да не извъртя очи на няколко пъти при моменти на бой, когато врагът е заобиколил Кора, но някак не успява да я уцели нито веднъж, въпреки че тя няма никакво прикритие.
Със сигурност Rebel Moon щеше да изглежда далеч по-впечатляващо като цялостно усещане, ако човек го гледа на кино. Но уви, това не е опция.
В крайна сметка имаме един филм, който е гледаем, не е активно дразнещ и ако човек не подхожда с някакви високи очаквания, дори може да бъде забавен за гледане.
Това е ключовото - да подходиш към новата продукция на Снайдър като към нещо, което гледаш по екшън канала в почивния следобед - героична история, малко пуцане, малко бой, малко размахване на светещи мечове, но нищо кой знае колко по-дълбоко.
Ако трябва да дам оценка за Rebel Moon, то тя ще бъде две кафенца. Но пък напълно заслужени.
