Лее се скъпо шампанско, красиви актьори са облечени в дизайнерски дрехи, а обективите на камерите от време на време се заслепяват от отблясъка на едри диаманти.
Звучи ли ви като да се задава убийство? И да не ви звучи, това е общият план на последната екранизация по криминалния роман на Агата Кристи "Смърт край Нил".
След "Убийство в Ориент експрес" Кенет Брана отново е в режисьорския стол и в костюма на детектив Екрюл Поаро за една дългото отлагана премиера по втория му опит да пренесе криминалния гений на Кристи в киносалоните. А разглеждайки неговата версия на историята, няма как да не се правят сравнения.
Първо, защото филмът е предхождан от книгата, смятана за класика в криминалния жанр. И второ, защото Брана вече има един записан провал в амбицията си да пресъздаде напрегнатата атмосфера, в която Агата Кристи няма равна.
Поставен до "Убийство в Ориент експрес", "Смърт край Нил" трупа точки в положителната графа. Този път Брана задълбочава образите, вместо само да ги скицира, дава на Поаро спектър от емоции, а мустакът на героя му се сдобива със собствена история.
"Смърт край Нил" започва със разбиването на архетипа Екрюл Поаро, представяйки детектива в по-човешка светлина - като войник на бойното поле, чието лице е било обезобразено, и като мъж, който е бил влюбен, но годеницата му е загинала.
След тази кратка ретроспекция сюжетът се пренася няколко десетилетия по-късно в Лондон, където вече известният Поаро (Кенет Брана) наблюдава нова назряваща любовна трагедия. Младата Жаклин дьо Белфорт (Ема Маки) запознава годеника си Саймън Дойл (Арми Хамър) с най-добрата си приятелка Линет Риджуей (Гал Гадот).
Любовният триъгълник се появява пред очите на детектива шест седмици по-късно в нова конфигурация. Влюбената двойка са Саймън и Линет, а Жаклин е отхвърлената и изоставена жена, която следва всяка стъпка на младоженците по време на медения им месец.
Запознавайки ни набързо с основните персонажи, които ще задвижат спектакъла край Нил, филмът до голяма степен изчерпва паралелите с оригиналния текст на Агата Кристи. Със сигурност това е планирано, защото дава пространство на Брана да добави авторски щрихи към историята.
Като например цветнокожи персонажи, които липсват в текста на Кристи, и втора "забранена любов", изправена пред расово неравенство. Но в опита да осъвремени "Смърт край Нил", сюжетът се пропуква по най-важния показател - поддържането на мистерия преди разкриване на престъплението.
Всеки, който някога е чел или гледал криминална история, е наясно, че създаването на интрига, преди назоваването на убиеца, е най-интересната част от проследяването на събитията. С филма "Смърт край Нил" обаче зрителите няма да имат това удоволствие.
Изглежда Брана е по-впечатлен от мястото на действието - Египет, и от факта, че една от главните героини - Линет - е богата. Екранът прелива от демонстрация на пари и прелести от Долината на фараоните за сметка на сценария, който почти не задава въпроси и не заплита конспирации извън очевидната - любовният триъгълник.
Камерата се е постарала да ни пренесе във възможно най-фантастичната версия на Кайро, която може да си представите. Контрастът между Египетските пирамиди и река Нил е засилен, така че да радва окото, създава се обстановка на разпит и изповед с използването на реквизити и постоянно се дава панорамна гледка към най-големите забележителности на Египет.
Силна качества, ако лентата беше научнопопулярен репортаж, предназначен за пътешественици. Египтяните несъмнено ще се похвалят с ръст в туристическия сектор след премиерата.
Но понеже над филма стои и ореолът "Агата Кристи", е трудно да се задоволим с визуалните плюсове и да си кажем, че грандиозните пейзажи са достатъчни за екранизация.
Определено накланят везните в полза на киното, ако се колебаете дали да гледате филма на голям екран, или да изчакате премиерата му в някоя от стрийминг платформите. Но ако ви вълнува и друго, освен гледката, "Смърт край Нил" няма много какво да ви предложи. Не и когато го поставяме редом до романа със същото заглавие.
Адаптацията е пропуснала важни сюжетни моменти, които напрягат ситуацията и засилват загадките около убиеца. Отсъства и по-подробната характеристика на героите, която да обясни действията им.
Саймън например е със слаб ангел, що се отнася до материалните удоволствия, Линет е разглезена от баща си, а Джаки винаги се е съмнявала в приятелството им.
Междувременно в центърът на филма, крепящ се върху страстната романтика, стои гигантска дупка, оформена от Арми Хамър и Гал Гадот.
Двамата актьори не споделят никаква химия - нито физическа, нито емоционална. Гледайки ги в ролите им, е невъзможно да се повярва, че това са двамата души, които толкова спонтанно са се влюбили, че са били готови да разбият един годеж и едно приятелство, за да бъдат заедно.
Крачка напред по отношение на актьорското изпълнение прави Кенет Брана като Екрюл Поаро, съживявайки героя извън карикатурния му образ на асексуален детектив с ексцентрични мустаци. В "Смърт край Нил" Поаро е човек с чувства, които излизат на показ.
След "Убийство в Ориент Експрес" Кенет Брана доказва, че може да се справи и по-добре с романите на Агата Кристи. Или поне дотам, че да задържи зрителите в киното и да им даде тема за разговор при следващото събиране с приятели.
Извън обратите, които може да преброите на едната си ръка обаче, "Смърт край Нил" губи чара на оригиналната история и се превръща в поредното заглавие - пълнеж за кинопрограмата до следващия криминален хит.
Премиерата на "Смърт край Нил" е на 18 февруари по кината.
