Ето ви един факт: всеки един уважаващ себе си киноман, а и не само, има в главата си поне няколко филма от детството и тийнейджърските години, които по някакъв начин са му въздействали в живота и са оформили характера му.
Вярвам, че е така, и съм сигурен, че почти всеки човек, без да се замисли, би се сетил за поне 3-4 подобни заглавия.
"Кървав спорт" с екшън легендата Жан-Клод Ван Дам без абсолютно никакво съмнение е един от моите такива филми.
Аз съм от децата на 90-те. Израснал съм в трудните години на Прехода с ярки спомени за чести спирания на тока и дълги редения на опашки за хляб и мляко, когато хлапетата като мен нямаха възможности за кой знае какви забавления, както е днес.
Вечните филми вървят с вечен вкус
Да се наслаждаваш на хубавото домашно кино върви с насладата от познат и вечен вкус. Stella Artois е белгийска бира с корени чак до 1366 г.
"Stella" означава "звезда" на латински, което прави тази бира още по-подходящ спътник, когато се наслаждавате на звездите от екрана. Защото някои удоволствия са вечни.
Затова се радвахме на простичките неща. Като например евтини американски екшъни, презаписани калпаво на VHS касетки. Помните ги - филмите, в които всички герои - и мъже, и жени - се дублираха от един и същ човек, с един и същ глас и една и съща интонация. Дано е жив и здрав тази легенда, защото според мен е не по-малко велик от самия Ван Дам.
Та най-вероятно съм изгледал всичките такива филми и то по няколко пъти.
Защо ги харесвах ли? По две причини - първо, защото нямаше какво друго да се гледа, и второ, защото бях немирно хлапе, а всяко едно немирно хлапе обича да гледа как сериозни мъжаги раздават шамари с крак на лошите. Или обратното.
Всъщност нямаше особено значение кой-кого, стигаше само да има шамари с крак.
После, разбира се, с приятели тествахме всичко видяно във филмите върху собствените си глави, а това неизбежно водеше до безброй разбити носове, натъртвания и какво ли още не. Най-любимата реплика на по-големия ми брат беше: "Стой малко да пробвам нещо. Само не си мърдай главата".
Сещате се какво следваше.
Като се замисля, не помня кога и с кого съм гледал за първи път "Кървав спорт". Не заради мозъчно сътресение, естествено, просто съм бил на не повече от 5-6 години. Сигурно е обаче, че съм го гледал вероятно няколко десетки пъти в следващите години и той определи една голяма част от живота ми. Даде тласък на интереса ми към бойните изкуства и изобщо цялата философия на начин на живот и мислене, свързана с тях.
Наскоро го хванах по телевизията и просто нямаше как да не го изгледам за пореден път, просто защото това е от заглавията, които са задължителни за гледане, когато и да ги дадат.
За тези, които не помнят или не са го гледали, в "Кървав спорт" се разказва за Франк Дюкс (Ван Дам) - майстор на бойните изкуства, който се записва за участие в таен, мистериозен и адски опасен ъндърграунд турнир по бойни изкуства в Хонконг, за да се изправи срещу най-смъртоносните бойци от цял свят.
Филмът е правен "по действителен случай"... само че не точно. Историята е разказвана от самия Дюкс, който си е съвсем реален човек. Години наред той твърди, че наистина е участвал в подобен смъртоносен турнир. Впоследствие обаче се разбира, че може би мааалко е послъгал.
Все пак трябва да сме му благодарни, защото ако не беше той, едва ли щяхме да имаме възможност да видим как Ван Дам прави ефектен шпагат по изгрев слънце на фона на Хонконгския залив, на два стола, вързан между две дървета или пък в незабравимата сцена, когато от тази неудобна позиция удря в слабините и нокаутира два пъти по-едър от него сумист.
Изобщо, както се замислих, докато гледах "Кървав спорт" има-няма две десетилетия, откакто съм го гледал за последно, май голяма част от филма е предимно шпагати, кофти специални ефекти, трагикомична актьорска игра, ужасен сценарий и още по-ужасни прически на героите.
От днешната перспектива на непрекъснат приток от високобюджетни блокбъстъри екшънът с Ван Дам от 1988-а изглежда наивен, бутафорен и даже нелеп, като човек спокойно би се запитал как изобщо е възможно на това нещо да му бъде позволено да излезе от главата на сценаристи и да бъде допуснато до който и да е телевизор.
Въпреки това, докато го гледам в наши дни, няма как да не оценя истинското влияние, което оказва "Кървав спорт", наред с други подобни заглавия от 80-те като "Карате кид" или дори филмите с Брус Лий дълго преди тях.
Те са сред първите, популяризирали в цял свят източните бойни изкуства. Без тези филми може би едва ли днес щяхме да можем да говорим толкова много за такива спортове, а буквално на всеки ъгъл вече да има зала по карате, джудо, MMA, муай тай, айкидо и какво ли още не.
Просто киното се оказва най-добрият начин за промотиране на бойните изкуства и спортове. Не става въпрос само и единствено за показване на красиви и впечатляващи бойни техники, а за най-ефективния начин за демонстрация на ценностите на традицията, честта, дисциплината и уважението.
Така Жан-Клод Ван Дам в онези години, вероятно без да го осъзнава, се превръща в ходеща реклама на източната философия, която в голяма степен е концептуализирана в рамките на 92-те минути на "Кървав спорт".
Налице са типичните японски ценности - дисциплината и вечното търсене на съвършенството във всеки един аспект от живота. Те ясно се виждат в тежкия тренировъчен процес на Франк Дюкс, който в продължение на години е обучаван от своя строг, но справедлив шидоши (учител) Сензо Танака.
Тренировките стигат до драстични крайности, но в крайна сметка главният герой чрез тях израства като един истински войн. Всичко това кулминира в желанието му да изрази своята лоялност и уважение към тежко болния Танака (и починалия му син), като спечели опасния турнир в Хонконг.
Само че през годините Дюкс е станал и професионален военен от специалните сили, което означава, че за да пътува до Азия, трябва буквално да дезертира от армията.
Трудната дилема - дали да остане верен на родината, или на своя учител - бързо е решена още в началото на филма, като към цялостната история се прибавя и типично американския елемент със свободомислието и свободната воля, изразен през цялото време чрез постоянните гонитби на Франк с двамата военни, изпратени да го върнат обратно в САЩ.
На място Дюкс се запознава и с тромавия, груб, недодялан и нямаш нищо общо с каквито и да е бойни изкуства Рей Джаксън. Той също е в Хонконг, за да участва в турнира, но сякаш изобщо не стои на място в сравнение с всички останали майстори на бойни изкуства наоколо. И все пак той се явява верния приятел, от който Дюкс има нужда в този момент.
Цялата история става изцяло лична, когато Джаксън е контузен от големия фаворит в турнира Чонг Ли - класически злодей с доминантно физическо присъствие, който изпитва удоволствие да убива или осакатява своите противници. А за Дюкс да достигне до двубой с Лий и да отмъсти става основна цел и върховно изпитание за уменията му.
Оттам нататък формулата на "Кървав спорт" за смъртоносни турнири по бойни спортове е многократно копирана в киното.
Нека не забравяме, че и целият франчайз Mortal Kombat е директно инспириран от филма, като един от главните герои в играта - актьорът Джони Кейдж - е смесица между самия Жан-Клод Ван Дам и персонажа Франк Дюкс от "Кървав спорт".
Извън вдъхновението за киното обаче трябва да оценим и по-широкото влияние на тази екшън класика - тя все пак е един от филмите, които показаха на света какво представляват източните бойни изкуства.
