"2001: Космическа одисея" е меко казано специфичен филм. Откакто излиза преди 54 години, не е преставал да бъде анализиран. Въпреки това и до днес си остава една неразрешима загадка.
Това е филм от друго измерение, не просто изпреварил времето си, а сякаш разгледал човешката раса през очите на по-висши и равнодушно обективни към нея същества.
Няма друго логично обяснение как е възможно продукция от края на 60-те да превъзхожда всичко, излязло впоследствие в жанра на фантастиките - даже и в технически аспект, а не само откъм замисъл, изразни средства и дълбочина на посланията.
Класиката на Стенли Кубрик изстрелва фантастичния жанр в съвсем друга орбита и завладява завинаги ценителите със сюжет, който упорито не се поддава на преразкази, анализи и интерпретации.
Култовият режисьор (изградил сценария заедно с писателя Артър Кларк) разгръща идеите си с многопластови визуални внушения и метафори, за да сглоби разказ с елементи от наука, философия, история, религия и митология. А всяко парче от пъзела представлява нещо много повече, отколкото изглежда на пръв поглед.
В основата на сюжета е мистериозен черен монолит, неразривно свързан с човешкия напредък още от зората на човечеството чак до далечното бъдеще, когато хората са се насочили към завладяване на космоса. Кубрик ни показва как с безмълвното си присъствие монолитът оказва своето въздействие върху далечни един от друг персонажи, започвайки от едно племе хоминини в праисторически времена.
За незапознатите с "2001: Космическа одисея", всякакво по-нататъшно изясняване на сюжета би звучало отнесено и нелогично.
Какво общо имат човекоподобните маймуни със събитията на лунната станция милиони години по-късно? И с последвалата космическа експедиция към Юпитер? Какво символизира напълно абстрактният финален сегмент, какво въобще се случва с астронавта Дейв Боуман след премеждията му на космическия кораб Discovery One? Не очаквайте еднозначни отговори на никой от въпросите, които неизбежно ще възникнат след първата ви среща с тази класика.
Вечните филми вървят с вечен вкус
Да се наслаждаваш на хубавото домашно кино върви с насладата от познат и вечен вкус. Stella Artois е белгийска бира с корени чак до 1366 г.
"Stella" означава "звезда" на латински, което прави тази бира още по-подходящ спътник, когато се наслаждавате на звездите от екрана. Защото някои удоволствия са вечни.
Може би за дешифрирането на "Одисеята" трябва да започнем оттам, че режисьорът си поставя меко казано амбициозна цел - да изобрази следващата голяма стъпка в човешката еволюция. Това даже е само първият пласт на "2001: Космическа одисея", под който се крият още безброй други.
На първо гледане, филмът може да порази с хладната си дистанцираност към отделните човешки съдби, но тази дистанцираност е важен ключ към разбирането на идеята.
Кубрик хладнокръвно разглежда човечеството като една цяла раса и ни праща ясни сигнали, че отделните човешки съдби не са важни в "голямата картина" на еволюцията.
Черният монолит няма общо с грижовния бог от религиите, който се грижи за всяко създание, милва с невидима ръка и опрощава грехове. Странният монумент тласка човечеството към съществуване извън времето и пространството, извън концепциите за щастие и нещастие.
Някак неусетно, тъкмо натам са се насочили и персонажите на Кубрик от бъдещето - делови хора, чието отдалечаване от Земята ги отдалечава и от човешките им емоции. Великият парадокс в "Одисеята" е, че най-"човешкият" персонаж е този на емблематичния злодей HAL 9000.
Изкуственият интелект, който направлява космическия кораб Discovery One, проявява най-много човешки черти. Той е горделив, лукав, раздразнителен, притежава чувство за импровизация и инстинкт за самосъхранение. Единствено той се е вкопчил в живота и се страхува от смъртта. Готов е да хитрува, да предава, да се моли.
HAL 9000 се оказва най-впечатляващото достижение на човечеството в етап, в който хората вече влагат в машините човешките черти, които самите те са изгубили.
Звучи ли объркващо?
Неустоимата притегателна сила на "Одисеята" се крие във факта, че на всяка крачка дебне нещо толкова озадачаващо - но същевременно няма да ви напусне усещането, че във всеки елемент Кубрик е вложил изключително конкретно значение.
Да не забравяме и думите на самия режисьор: "Свободни сте да спекулирате както искате за философските и алегоричните значения на филма. Такива спекулации са индикация, че той е успял да плени аудиторията в дълбочина - но не искам да съставям конкретна пътна карта на "2001", която всеки зрител ще се чувства длъжен да следва, защото в противен случай ще се опасява, че не е разбрал смисъла".
През годините Кубрик упорито устоява на натиска да повдигне завесата зад вечната си класика и оставя въпросите да висят. Дали монолитът само отчита етапите в еволюцията или всъщност ги причинява? За какво намеква Хейлууд Флойд в странната си реч на лунната база? Дали HAL 9000 наистина саботира мисията до Юпитер, или просто подлага представителите на човечеството на едно финално изпитание?
Какво е значението на подреждането в една линия на Слънцето, Луната и Земята при ключовите моменти на "активиране" на монолита?
Всичко е някак двузначно, някак многозначително и накрая човек се пита дали е гледал филм за космическа мисия, за извънземни, за еволюцията, или е изживял нещо много повече, което обаче не може да улови и да изкаже.
"2001: Космическа одисея" е всичко това и още много повече.
На фона на богатството от идеи остава неостаряващата визия на филма с революционните визуални ефекти още преди времената на компютърната анимация.
Остава педантичното изобразяване на космоса и състоянието на безтегловност, остава и звуковото оформление с идейната употреба на класическа музика и оглушителната тишина на космоса в пълния ѝ вид. Някъде в пъзела се вписват и всички пророчески елементи в "Одисеята", като например предвиждането на видеоразговорите и на таблетите.
Нямат край пластовете, които можем да обелим, търсейки същината на "2001: Космическа одисея" и да го наречем най-великия фантастичен филм е даже шаблонно.
"Одисеята" е кино еквивалентът на класически роман, който можем да прочитаме отново и отново в различни етапи от живота и винаги да открием нещо, което ни е убягвало, винаги да извлечем още някакъв скрит смисъл, възползвайки се от променените ни възприятия и придобитата житейска зрялост.
Защото в самия филм всичко си е там, пред нас, още от първото гледане.
Даже може би никога не е било толкова скрито, колкото ни изглежда - просто ние не сме достигнали нужния етап от нашата еволюция, за да го (пре)открием.
