Всеки филм изисква огромна подготовка, за да бъде осъществен. Дори за най-лошите и елементарни трябват месеци работа - сценарий, планиране, организация, заснемане, монтиране, снимане на нови сцени, монтиране наново и всякакви други неща.
Огромен брой сцени остават извън финалната версия на филма. Други пък са вмъкнати в последния момент заради нечия приумица.
Това важи и за немалко от най-известните сцени, които са ни познати от киното. Буквално някои от най-обичаните и разпознаваеми моменти не са били изобщо планирани да се случат и са резултат от моментна импровизация или проява на творчески гений.
Ето и кои са няколко от тези сцени:
"Ето го Джони!" - "Сиянието"
Във великата адаптация по романа "Сиянието" на Стивън Кинг най-култовият момент е, когато героят на Джак Никълсън разбива вратата на банята, където се крие неговата жена, надниква през процепа и произнася знаменитата фраза "Ето го Джони!" (Here's Johnny!).
Само че тази реплика не присъства нито в сценария, нито в оригинала. Става въпрос за чиста импровизация на Никълсън, който е бил уморен от перфекционизма на режисьора Стенли Кубрик, постоянните промени в сценария и презаснемането на сцени.
Моментът с разбиването на вратата се снима в продължение на цели три дни и десетки дубли, в които са изпробвани безброй варианти. В един от тях Никълсън на момента решава да вмъкне репликата "Ето го Джони" като референция с откриващата реплика от "Вечерното шоу на Джони Карсън".
Очевидно педантичният Кубрик харесва импровизацията и я оставя във финалната версия на филма, създавайки една от най-иконичните реплики в хорър киното.
Сцената с револвера и меча от "Индиана Джоунс и похитителите на изчезналия кивот"
Със сигурност това е най-забавната сцена във филма, ако не и изобщо в цялата поредица. Помните я - изтощеният Инди е пресрещнат от надъхан майстор на меча, който в продължение на няколко секунди демонстрира уменията си, докато накрая нашият герой просто вади револвера си и го застрелва.
По сценарий обаче съвсем не е било планирано да се случи така. Героят на Харисън Форд е трябвало да направи доста дълъг бой с противника си.
Само че в този ден актьорът е имал сериозни здравословни проблеми заради дизентерия и определено не е имало как да се справи със сложна бойна хореография. Затова Спилбърг и Форд променят сцената и я опростяват.
В крайна сметка всички остават доволни, вероятно с единствено изключение актьорът Тери Ричардс, който в продължение на седмици се е учил да върти меча.
Монологът на Робърт де Ниро в "Шофьор на такси"
Филмът, който изстреля Де Ниро към върха. В него главният герой Травис Бикъл стои сам пред огледалото в апартамента си и води въображаем разговор: "Ти говориш на мен? На мен ли говориш? На мен ли говориш? Тогава с кого, по дяволите, говориш? На мен ли говориш? Е, аз съм единственият тук. С кого, по дяволите, мислиш, че говориш?".
Цялата сцена е импровизация на Де Ниро. Към онзи моментът снимките са изоставали от графика, а снимачният екип е бил притиснат от продуцентите да приключи по-бързо.
Затова вместо да действа по сценарий и да губи време, режисьорът Мартин Скорсезе оставя Де Ниро да импровизира на място и сам да прецени как да изиграе сцената. Така се ражда една от най-разпознаваемите реплики в киното.
Краят на "Железния човек"
Понякога едно решение може да зададе курса на цяла поредица от филми. В края на "Железния човек" от 2008 г. виждаме как главният герой Тони Старк разкрива публично, че именно той стои в костюма на Железния човек, хвърляйки в потрес десетки журналисти.
По сценарий Робърт Дауни-джуниър изобщо не е трябвало да казва репликата "Аз съм Железния човек". Идеята е била самоличността на героя да остане в тайна най-малко до следващия филм. Само че Дауни-джуниър решава да импровизира и прави точно обратното.
В крайна сметка идеята се харесва на продуцента Кевин Файги, според когото промяната се оказва особено успешна. Не само че отваря финала на филма, който е първи в цялата MCU поредица, но и променя историите на следващите, където самоличността на Железния човек вече ясна на целия свят, както е в комиксите.
Гневът на Дарт Вейдър в "Rogue One: История от Междузвездни войни"
Филмът се явява директна предистория на "Нова надежда" от 1977 г. и включва със сигурност една от най-респектиращите появи на Дарт Вейдър. Това става в последните секунди от филма, когато Мрачният лорд собственоръчно избива един куп бунтовници.
Въпросната сцена не е присъствала изобщо в сценария и е добавена чак след края на снимките, само няколко месеца преди премиерата на филма.
В първоначалния си вариант края на филма е трябвало само да напомня за присъствието на Вейдър, но докато правят монтаж на всичко, режисьорът Гарет Едуардс и помощниците му преценяват, че не е достатъчно. Трябвало е да има и демонстрация на бруталността на един от най-големите злодеи в киното.
И можем да сме благодарни за промяната, дала ни най-запомнящата се сцена в Rogue One.
