Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

"Венъм 2: Време е за Карнидж" - романтична комедия за Том Харди и едно извънземно

Ако сте редови зрител, който отскача до киното за всеки нов супергеройски филм, носещ същата атмосфера и елементи като всички предходни (малко ефекти, малко смях, хайде, чао), "Венъм 2: Време е за Карнидж" може и да ви хареса.

Може, защото вероятно ще влезете в киното без очаквания. Ще се посмеете, ще изядете едни пуканки със същата стръвност, с която Венъм иска да яде мозъци (а не му дават), ще си тръгнете от киното и най-вероятно ще забравите този филм доста бързо.

Ако обаче сте очаквали този екранен сблъсък между двама от най-популярните врагове на Спайдър-мен, разочарованието е на една прожекция разстояние.

Новият филм е директно продължение на "Венъм" (Venom) от 2018 г., който ни разказа как животът на репортерът Еди Брок (Том Харди) отива в една нова посока, когато в тялото му се "влива" извънземен симбиот, даващ му нечовешки сили, но и нечовешки апетит.

Продължението не заварва Еди и Венъм като синхронизирана единица за справяне с престъпници чрез отхапване на главата, а като спореща двойка. Венъм иска да се изявява като герой (и да яде мозъци на злодеи), а Брок иска спокойствието, което е изгубил.

Плюс е, че Том Харди дава всичко от себе си, за да пресъздаде (в повечето случаи) успешно един тормозен от вътрешен глас човек в постоянна битка за контрол над тялото си. Но тази битка обаче не е драматична, а чисто хумористична. Да, ще разсмее зрителите, но същевременно динамиката на екрана между Еди и неговото алтер-его праща "Венъм 2: Време е за Карнидж" в неочаквана жанрова посока:

Това наистина е романтична комедия, а не би следвало да бъде.

Бромансът между Еди и Венъм минава през взаимна подкрепа, спорове, скандали и дори бой, а това се превръща във фокуса на филм, който има да ни представи един много важен злодей с огромен потенциал за екранизиране: споменатия вече Карнидж.

Карнидж - новият симбиот, който поне на теория трябва да е фокус за Еди Брок и Венъм. Снимка: Alexandra Films
Карнидж - новият симбиот, който поне на теория трябва да е фокус за Еди Брок и Венъм.

Едва ли не като фон на проблемите във "връзката" на Еди и Венъм се запознаваме с историята на серийния убиец Клитъс Касиди (Уди Харелсън), който е поел по пътя към смъртната присъда. Но и неговата екранна история залита към някогашната му любов с мутантка, чиито писъци имат нечовешка сила.

В течение на филма и без това склонният към насилие Касиди се превръща в носител на симбиот, свързан с този на Еди, и така се ражда Карнидж - същество с потенциала да носи масови смърт и разруха. Те не са чак толкова масови обаче, а в действията си екранният Карнидж е изключително скромен откъм убийства. Той вместо това си иска... жената.

Любовта е навсякъде във "Венъм 2: Време е за Карнидж" - любов към бившата възлюбена, сега отдадена на друг; любов към някогашната възлюбена, може би малко по-малко сбъркана от теб самия; любов към шоколада; любов към онова пълзящо извънземно, което обитава тялото ти и иска от теб да отхапваш глави.

Подобно на героя си Еди Брок на снимката, Том Харди все още търси най-добрият подход към филмите за Венъм. Снимка: Alexandra Films
Подобно на героя си Еди Брок на снимката, Том Харди все още търси най-добрият подход към филмите за Венъм.

Но любовен филм ли трябваше да бъде "Венъм 2"?

Зрителите на пръв поглед нямат против с оглед на финансовите успехи на филма отвъд Океана. Оправдан е обаче по-хладният подход в оценките - и на критици, и на публика. Защото "Венъм 2: Време е за Карнидж" имаше потенциала и възможността да подобри оригинала от 2018 г., а е повече от същото.

Не само повече от "Венъм", но и повече от същото, което много супергеройски филми - особено на Marvel - ни предлагат: една вече крайно изтъркана история за изпитващия съмнения в себе си герой, който намира отново правия път за час и половина, за да се изправи срещу новия лош. И всичко това гарнирано с много хумор, за да е по-лесно за преглъщане от аудиторията.

А защо не нещо различно? Все пак това е история за двама извънземни, обладали хора - единият от които сериен убиец, които са готови буквално да се разкъсат. На теория от това можеше да излезе и сполучлив хорър, но очевидно нагласата "Като комедия ще изкара повече пари" е надделяла.

Резултатът ще е разочароващ за всички онези, които още около излизането на първия "Венъм" питаха "Къде е Карнидж?", просто защото са се запознали с персонажите едновременно от анимационния "Спайдър-мен" от 1994 г., излъчван у нас в блока FOX Kids в началото на века.

Неизбежен е въпросът какво щеше да се случи, ако клонеше повече към хорър... Снимка: Alexandra Films
Неизбежен е въпросът какво щеше да се случи, ако клонеше повече към хорър...

Проблемът на "Венъм 2: Къде е Карнидж" е точно този: къде е Карнидж? Къде е мястото му в една история, която носи името му, уж му отделя внимание, а същевременно гледа в съвсем различна посока, за да се сети за това, което зрителите очакват - сблъсък между двата симбиота - чак в последния половин час.

Когато най-интригуващото и запомнящото се нещо в един филм е сцената в средата на финалните надписи, тогава нещо не е наред с филма.

А "Венъм" има и своите качества - раздаващ се Том Харди, някои сполучливи визуални ефекти (които ще ви накара да искате хорър с Карнидж, които никога няма да получите) и един сполучливо подбран Уди Харелсън, спъван обаче от насоката, която сценарият дава на персонажа му.

Отвъд това филмът е приятна за едно гледане, но както вече казахме - забравима романтична комедия. А можеше да е повече.

 

Най-четените