Бандата на некадърниците: Най-слабите 11 с титла във Висшата лига

Sportcafe по Squawka 11.02.2016, 12:26

Снимка: Squawka

(НЕ)Идеалните 11 включват цели шестима бивши футболисти на Манчестър Юнайтед...

Вратар: Рой Керъл (Манчестър Юнайтед)
Северноирландецът изигра 10 мача през сезон 2002/03 като заместник на Фабиен Бартез. След това игра още два сезона с екипа на Юнайтед, преборвайки Реймънд ван дер Гоу и Томаш Кушчак за титулярно място, а през 2005-а напусна „Олд Трафорд“ в посока Уест Хем.

Ляв бек: Александър Бютнер (Манчестър Юнайтед)
Въпреки че изигра едва пет мача през сезон 2012/13, взе златен медал при последната титла на сър Алекс Фъргюсън. Не успя да се наложи при Дейвид Мойс, а след идването на Луис ван Гаал бе продаден в Динамо (Москва). Бютнер успя да изигра едва 28 мача с екипа на „червените дяволи“ във всички състезания в двата си сезона в клуба.

Централен защитник: Паскал Сиган (Арсенал)
Четвърти избор за централен бранител след Сол Кембъл, коло Туре и Мартин Киоун. Изигра 18 мача за непобедимия тим на Арсенал по време на сезон 2003/04, откогато е и последната на „артилеристите“ във Висшата лига.

Централен защитник: Игорс Степановс (Арсенал)
Латвийският бранител пристигна на „Хайбъри“ като свободен агент през 2001 г., след като Тони Адамс получи контузия. Изявите му през сезон 2001/02 му донесоха и златен медал, но в следващите сезони гледа от скамейката как Арсенал спечели ФА Къп през 2002-ра и 2003-та, след което бе продаден в белгийското първенство.

Десен бек: Джеф Кена (Блекбърн)
Не че нямаше важна роля за титлата през 1994/95, но не беше точно и Кафу. Изигра 143 мача с фланелката на Роувърс, като бе пращан под наем в Транмиър, Уигън и Бирмингам. Напусна клуба през 2002-ра.

Полузащитник: Рони Уолуърк (Манчестър Юнайтед)
Благодарение на контузии на ключови играчи, постоянната резерва изигра 12 мача през сезон 2000/01 за „червените дяволи“ и успя да си спечели златен медал.

Полузащитник: Дарън Фъргюсън (Манчестър Юнайтед)
Не сме чули за по-красноречив пример за това как да попаднеш в един отбор, благодарение на факта, че баща ти е треньор. Бе в академията на Юнайтед, дебютира за първия отбор през 1990-а, а през сезон 1992/93 изигра 15 мача на мястото на контузения Брайън Робсън и си заслужи златния медал. След завръщането на Робсън през ноември, не изигра нито един мач повече.

Полузащитник: Алексей Смертин (Челси)
Взет от Раниери, но нямащ шанс при Моуриньо в конкуренцията на Макелеле, Лампард и Скор Паркър. Все пак успя да спечели златен медал през 2004/05, когато „сините“ защитиха титлата си, а следващия сезон бе отдаден под наем в Чарлтън.

Снимка: Getty Images

Атакуващ полузащитник: Жорди Кройф (Манчестър Юнайтед)
Нещо като Дарън Фъргюсън, Жорди Кройф се ползваше с привилегията да е син на известен баща. През сезон 1996/97 записа 16 мача за Юнайтед и си спечели златен медал в дебютния си сезон на „Олд Трафорд“. В следващите три сезона изигра само 26 мача с фланелката на „червените дяволи“, но спечели още две титли – 1998/99 и 1999/00 – преди да подпише с Алавес през 2000 година.

Атакуващ полузащитник: Люк Чадуик (Манчестър Юнайтед)
Понякога изглежда безсмислено да се съмняваме в гения на сър Алекс Фъргюсън. Как успя да стане шампион с Люк Чадуик в състава остава мистерия. Продукт на академията на клуба, Чадуик не успя да се наложи като титуляр, въпреки че спечели златен медал през 2000/01. Последваха няколко периода под наем, а в момента играе за Кеймбридж.

Централен нападател: Жереми Алиадиер (Арсенал)
Ето го и нашия №9! През сезон 2003/04 изигра 10 мача, не отбеляза нито един гол, но си спечели златен медал. Вероятно най-големият късметлия сред шампионите на Висшата лига. След още един лош сезон бе продаден в Селтик през 2005-а, но не записа нито един мач за „детелините“. В момента играе за катарския Ум Салал, където вече има девет гола в 35 мача. Явно най-накрая, на 32 г., е намерил лига, която да подхожда на качествата му...

В историята на Висшата лига има много велики футболисти, които никога не са имали честта да вдигнат титлата.

За тяхна сметка, има много късметлии, които бяха на точното място в точното време, заради което някои от тях се поздравиха и с по повече от един златен медал.

Футболът понякога наистина е игра, която не може да се прогнозира.

Играчи като Стивън Джерард, Давид Жинола, Джанфранко Дзола и Чаби Алонсо не спечелиха титли по времето си във Висшата лига.

Феновете ще запонят тях, но историята помни шампионите... Дали?

Припомнете си най-невероятните шампиони на Висшата лига в галерията.