Рубен Аморим обясни изрично, че с тази реплика дава на журналистите готови заглавия.
И естествено, че заглавията наистина изникнаха навсякъде.
След домакинската загуба с 1:3 от Брайтън мениджърът заяви, че този Манчестър Юнайтед е "може би най-слабият в историята".
Вероятно не беше докрай сериозен, вероятно искаше да каже нещо преувеличено и разтърсващо, което да подейства като шокова терапия (подобно на скорошната му реплика, че изпадането е възможно).
Но колкото и зле да изглеждат нещата в момента, съставът за сезон 2024/25 не е най-слабият, който Юнайтед някога е имал. Нито пък е най-неуспешният. И си заслужава това да бъде припомнено.
Вярно е, че със седмата си загуба от 15 мача Аморим записа най-лошия треньорски старт от 1921/22, когато под ръководството на Джон Чапман отборът изпада.
Но дори само този факт ни връща към едни далеч по-лоши времена за "червените дяволи".
Независимо какви са намеренията на португалеца, една такава реплика е озадачаващ ход. Кой има полза от това, освен пишещите заглавията?
Футболистите едва ли ще се мотивират от тази позиция на треньора си, а феновете може да се отчаят още повече. Дали Аморим смята, че за момента е невъзможно да оправи нещата и подготвя всички за още по-голямо пропадане?
Той се слави като добър комуникатор и говори като човек, който има абсолютната подкрепа на тези над него и смята в бъдеще да започне от нулата изграждането на състава.
Вече над 10 години проблемите на "Олд Трафорд" са едни и същи, а мениджърът изглежда иска да демонстрира, че е готов да взима големи решения и да поеме нужната отговорност, за да промени ситуацията.
Да не забравяме обаче, че той е сравнително неопитен в професията, за първи път работи в топ първенство и до момента с треньорския си щаб не е бил в такова положение.
Дотук кариерата на Аморим вървеше неизменно по възходяща линия и той се радваше на всеобщо одобрение, а сега срещу него започва да се трупа недоволство заради нежеланието му да промени тактическата си постройка, въпреки че тя очевидно е неподходяща за наличните играчи.
Скъпоструващите състезатели на негово разположение със сигурност не са най-слабите в историята на Юнайтед, но заедно представляват един често безпомощен и непостоянен състав, който е склонен на резки сривове, особено на собствения си стадион.
В ерата на Висшата лига по-отчайващ Манчестър Юнайтед не е имало, а шест домакински поражения в този етап от сезона не са се случвали още от сезон 1893/94.
Но кои са все пак по-слабите тимове от миналото на клуба?
Последният път, когато Юнайтед е толкова ниско в таблицата във вече зряла фаза от сезона, е през 1989/90.
Тогава се стига до серия от 11 кръга без победа между ноември и февруари, а след 22-рия кръг отборът е 16-и в класирането с 24 т. и голова разлика минус 4. И то независимо, че мениджър е самият Алекс Фъргюсън.
Днес головата разлика е още по-лоша, но Юнайтед има две точки повече и е три позиции по-нагоре в таблицата.
Онзи състав от 1989/90 завършва 13-ти, а още в началото на 1990 г. повечето фенове искат главата на Фърги.
Но ключовото спечелване на ФА Къп го задържа на поста. През следващата година е спечелен и вече несъществуващият турнир КНК, а през 1992/93 отборът вече е шампион на Англия.
Кампанията 1989/90 определено е основополагаща за всички последвали успехи при сър Алекс и затова случилото се през нея често се припомня.
Но Манчестър Юнайтед е посредствен и в предходния сезон, когато завършва 11-ти и няма успехи за купите, които да подобрят настроението. През пролетта на 1989-а посещаемостта на "Олд Трафорд" пада до под 30 000, докато всички неволи сега не пречат стадионът да се пълни.
Краят на ерата на Рон Аткинсън през 1986/87 също е ужасен.
След 13 кръга Юнайтед е 19-и от 22 отбора в първа дивизия. Именно тогава е назначен Фъргюсън, но той взима само точка от първите си два мача и "червените дяволи" стигат до предпоследната позиция.
Оттам нататък тимът се изкачва до 11-то място в крайното класиране, но отнема 4 години на сър Алекс да донесе някакви реални успехи.
След него никой мениджър не е оставал повече от две години и половина на поста.
Ако се върнем по-назад в годините, ще намерим и по-слаби версии на Юнайтед.
Чисто статистически, дъното си остава през 1930/31, когато са загубени първите 12 мача от лигата. Това е най-слабата версия на отбора в английския елит и тя завършва на последно място, допускайки цели 115 гола.
С това следва изпадане, а през следващите няколко години Юнайтед се бори да не изпадне още по-надолу до трета дивизия. През 1934 г. се разминава на един мач от такава съдба.
Най-скорошното изпадане е през 1973/74, със само 10 победи от 42 мача.
То се случа едва шест години след спечелването на Европейската купа и беше припомнено наскоро покрай думите на Аморим, че и сега Юнайтед е застрашен да изпадне.
Привържениците могат да бъдат спокойни, че подобен кошмарен сценарий е твърде нереалистичен, пък дори да е единствено заради отчайващата форма на конкурентите от последните места.
Още един отвратителен сезон на Манчестър Юнайтед е този от 1961/62, когато тимът завършва 15-и.
Тогава все още над клуба тегнат последиците от самолетната катастрофа в Мюнхен през 1958-а, а мениджърът сър Мат Бъзби е потънал в скръб.
След края на онзи сезон е привлечен Денис Лоу, легендарният нападател, който почина миналата седмица. Но и неговата дебютна кампания протича зле и в нея Юнайтед приключва 19-и, на три точки над зоната на изпадащите.
"Както и да играехме, не можехме да победим", спомня си Мат Бъзби.
"Гостувахме на Лестър и Денис вкара хеттрик, но загубихме с 3:4. Влязох след мача в съблекалнята и казах "Какво изобщо трябва да направим, за да вземем победа? Просто играйте по същия начин и рано или късно ще побеждаваме".
Оказва се прав, но тогава разполага не само с Лоу, но и с останалите от Светата троица - Джордж Бест и Боби Чарлтън.
Не се вижда кой от настоящите играчи на "червените дяволи" притежава потенциала на тези тримата.
Затова и перспективите пред съвременния Юнайтед изглеждат доста по-мрачни.
