Часът е 19:01 и в зелената стая зад сцената е толкова студено, че дъхът излиза като облак. Вокалът Джес Ръдърфорд и барабанистът Браян Самис от бандата The Neighbourhood си припомнят приключилия две минути по-рано саундчек, докато инженерът им ги предупреждава, че „вратите на клуба ще отворят всеки момент".
Ръдърфорд е доволен. „Когато ни дадат повече от 5 минути за саундчек, винаги съм шашнат", посочва той. „Ние успяхме да изсвирим три песни и половина, не помня кога за последно сме имали толкова време", допълва барабанистът Самис.
Петимата американци от The Neighbourhood свирят инди с леки R'n B елементи. Те ще излязат в 20:00 часа в лондонския клуб Koko и ще останат на сцената около половин час. След това ще има 30 минути почивка и ще излезе хедлайнерът Пол Бенкс от Interpol.
Рокаджии без пукната пара
The Neighbourhood са типичната подгряваща банда - с къси сетове, малко време за подготовка преди шоуто, не твърде бляскави хотели... и място за паркинг на буса далеч от клуба. Пред Koko са спрели автобусът на Бенкс и камионът с оборудването му
Рокаджиите имат по 20 долара на ден. „Получаваме бира и минерална вода, но само аз и нашият мениджър пием. От време на време ни дават и чипс", обяснява барабанистът Самис. Има предвид пакетче чипс.
Въпреки това, The Neighbourhood са сред по-големите късметлии сред подгряващите банди. Те имат подкрепата на голяма звукозаписна компания, която им е платила пътя от Калифорния и която все пак ги поддържа на изкуствено финансово дишане. Освен това, те имат хедлайнер, който им оставя цял час за саундчек.
Животът не е лесен. Самис е откровен в съвета си към прохождащите банди - запасете се с Витамин C! "Може да се подготвиш психически, но не можеш да контролираш какво се случва с тялото ти", споделя той.
Феновете са безразлични
На всичкото отгоре, момчетата нямат особен шанс да привлекат орди нови фенове. „Турнетата вече не са толкова ценни за подгряващите банди, колкото преди", коментира Джейсън Едуардс, който организира концерти. „Въобще не е решаващо. Видях една банда, която свиреше пред 2500 души всяка вечер. Мислеха си, че това значи много, че ще продадат много фланелки и дискове. Нищо такова не стана", коментира Едуардс.
Той вече съветва бандите, с които работи, да не приемат да са подгряващи. „Претрепват се от работа и накрая получават единствено малко опит", обяснява спецът.
Джъстин Юнг от The Vaccines смята, че си струва да излезеш преди голямата група. „Опитът да си на по-големи сцени и пред по-хладни публики е безценен. Гримьорната ти може да е по-малка, тълпата - по-студена, а бирата - по-топла, но ако ти пука за това, нещо наистина не е наред", обяснява той.
Митологията на рока е категорична в оценката си за подгряващите групи - техният живот е изпълнен с болка. В повечето случаи преди музикантите даже трябвало да плащат на хедлайнера, за да свирят преди него. Сега вече това е рядкост - младите банди просто нямат пари. Има много истории за това как голямата група саботира звука на по-малката, но единственото сигурно е, че според неписаните рокаджийски правила подгряващите са по-тихи от хедлайнерите.
Рокът вече е бизнес
Като цяло, почти нищо не е останало от рокаджийската дивотия. Хедлайнерите вече си избират подгряващи след дълги консултации с мениджъри, промоутъри и агенти. Влизат и много външни фактори. Промоутърите, например, разчитат по-малката банда също да си има фенове, за да им продадат билети. Агентите пък се опитват да вкарат свои артисти, а собствениците на клубове искат отварящи банди, заради които феновете да идват по-рано и съответно да им се събира повече консумация от бара.
„Може да минат седмици в разправии", обяснява пормоутърът Том Бейкър и допълва: „Трябва да действаш внимателно. Може да искаш да комбинираш невероятни банди, но те трябва да са ти под ръка. Иначе хедлайнерът ще дойде, ще каже „Искам тези групи", но те няма да са в състояние да се включат и ще стане проблем. Веднъж изгубихме една банда, защото им наложихме да подгряват на един концерт. Продажбите му не вървяха добре, а се комбинираха с другите групи. На тях, обаче, не им хареса и стана много неловко".
Ако всичко е както трябва, всички печелят. Агенти и промоутъри веднага се сещат за цял списък с инди групи от последните няколко години, които съвсем „зелени" са излизали пред подходящата публика и от там е тръгвала кариерата им. „Получава се истинска нова сцена. Наистина е вълнуващо, когато стават такива неща", коментира Бейкър.
За съжаление, става дума по-скоро за изключения. Организаторът на концерти Джейсън Едуардс рови из социалните мрежи след всеки концерт за мнения. „На никого не му пука кой подгрява преди нови горещите нови банди" - това е тъжната му констатация.
В 20:00 The Neighbourhood излизат на сцената на Koko. Клубът далеч не е пълен, но няколкостотин човека са подранили и гледат с интерес. Не си говорят, не пращат SMS-и и не се редят на бара. След половин час изпращат бандата с с рехави, но искрени аплодисменти. Никой в бандата не отрича, че безразличните лица са обезсърчаващи, но рокаджиите се радват на малко: „Даже един човек с наша шапка отпред или някой, който пее и танцува на музиката ни - това е прилив на енергия за нас".
