Какво общо има между Ричард Никсън, Махатма Ганди, Джери Спрингър, Муамар Кадафи и Анна-Никол Смит? Колкото и абсурдно да звучи, всички те са герои в дебютирали наскоро опери. А поредната историческа фигура, която сега се присъединява към тях, е математикът - философ Алън Тюринг (1912-1954), визионерът и създател на цифровата вселена, без който вероятно нямаше да четете тези редове.
От изобретението му, наречено "Универсалната машина" - предшественик на съвременния компютър със съхранявана програма, до невероятните му постижения в дешифрирането на кодове през Втората световна война и трагичната му и мистериозна смърт, изключителният живот на Тюринг е основа за нова творба на диско легендите Pet Shop Boys.
Произведението, наречено "Човекът от бъдещето", дебютира по време на BBC Proms - 8-седмичен летен фестивал с всекидневни класически концерти и събития, провеждани основно в Royal Albert Hall в Лондон.
Ако Pet Shop Boys - дуото на Нийл Тенант и Крис Лоу - изглежда като неподозирано и невероятно ново име в най-голямата световна класическа музикална концертна поредица, то може би си заслужава да отбележим, че всъщност двамата отстояват идеята, че цялата възможна музика се базира на едно и също ДНК.
В програмното им обръщение Тенант и Лоу признават за влиянието върху тяхното творчество на класически композитори като Хендел и Пахелбел. "Една от причините, поради които записахме Go West на Village People, е, защото тя има същата величествена прогресия на акордите като прочутия канон на Пахелбел", разкриват те.
А композиторът и учен Брайън Инглис изтъква, че техният химн Hold On от 2012 г. е изцяло базиран на "Вечния източник на божествена светлина" на Хендел от Одата за рождения ден на кралица Ан. "Their Love is a Bourgeois Construct" от 2013 г. съдържа и Chasing Sheep is Best Left to Shepherds на Майкъл Найман, на свой ред базирана на музика на Пърсел.
Проекти от магазина за домашни любимци
Неизлечимо любопитни и винаги склонни към експерименти, Pet Shop Boys са склонни към мащабни творчески колаборации: в последните 15 години те са създали и саундтрак за филм, и музика за балет, и мюзикъл, и детска пиеса. Според Инглис "Човекът от бъдещето" е просто поредното приключение в "сложния баланс между популярната култура и високото изкуство, траещ почти от зараждането на кариерата им."
Подобен баланс е особено уместен, когато става дума за тенденцията да се използва приповдигнат оперен стил, за да се претвори в изкуството нечия биография. Няма друго изкуство, което в момента да страда от по-дълбока криза на идентичността, отколкото „високото изкуство". То толкова често е свързвано с пеещи дебели жени, абсурдни сюжетни линии, свръхскъпи билети и пищни костюми.
И все пак, операта някога е била най-висшата форма на популярна култура, изкушавайки аудитории, които са можели да припяват на музиката, композирана от хора, радващи се на сходен със сегашните рок звезди статут.
Контрастът с днешния ден е шокиращ - сега мястото на операта в спектъра на масовата култура е толкова маргинално, че често занимаващите се с нея са принудени да търсят оправдания за нейното съществуване. (Когато финансирането на изключително изобретателната и достъпна Британска национална опера наскоро бе намалено с 29%, никой дори не симулира изненада.
И ежегодно вечните въпроси стават все по-сериозни: За кой трябва да бъде предназначена операта? Кой трябва да плаща за нея? С какви теми трябва да се занимава?
Този последен въпрос съдържа в себе си тезата, че операта трябва да има "приличие" и "уместност", сякаш определени сюжети и герои може да не са подходящи за това "най-величествено" изкуство. Ако оперните разкази на Филип Глас за живота на Уолт Дисни и Махатма Ганди са примери, в които формата и съдържанието - макар и неочаквано - се съчетават добре, възникна масов гняв, когато Марк-Антъни Търнидж и Ричард Томас решиха да претворят живота на плеймейтката Ана-Никол Смит в опера.
И все пак постановката бе изключително успешна по цял свят и се поставя дори в Британската национална опера. По това време Търнидж коментира: "Не ме интересуват неща, които са се случили преди 100 години. В нейната история имаше нещо много въздействащо, много трагично - и тя несъмнено ме увлече като тема." Томас описва живота й като "абсурдно красив и ексцентричен... все качества, подходящи за медия като операта."
Вариации "Енигма"
От тази гледна точка животът на Тюринг определено изглежда достатъчно "оперен". От една страна, той е абсолютният дигитален визионер: математик, логик и маниакален читател, създател на концепциите на изчислението и алгоритмите, които в сегашната им форма са преобразили човешкото съществуване. От друга, той е трагична, загадъчна жертва на фанатизма на епохата си.
Преследван по съдебен ред от британското правителство през 1952 г. за своята (тогава незаконна) хомосексуалност, той е принуден да се подложи на химическа кастрация. По-малко от 2 години след началото на този процес, на 41-годишна възраст, Тюринг умира от отравяне с цианид - разследването определя това като самоубийство - и получава едва посмъртно амнистия от британската кралица през декември миналата година.
Pet Shop Boys са базирали либретото и сюжета на операта си на биографията от Ендрю Ходжис "Алън Тюринг - Енигмата". "Операта се нарича "Човекът от бъдещето", защото Тюринг е изпреварил с много времето си и като технология, и като сексуалност", обяснява Pet Shop Boys.
"Откритата му демонстрация на хомосексуалност е била поразителна проява на смелост и е била много напредничава по време, когато гейовете са преследвани безмилостно от властите", допълват те. Въпреки че творбата е посветена на амнистията и на борбата за правата на хомосексуалните като цяло, тя ще се занимава директно с по-мащабните проблеми и "противоречието" - "създаването на изключение за един човек заради това, което той е направил за държавата".
Журналистката и водеща от BBC Сара Мор-Пиетш, която откри постановката, коментира, че "това е изключително вълнуващо начинание за дуото, чиято музика винаги е звучала доста оперно - и като амбиции, и като драматизъм."
По въпроса дали операта е подходяща за точно такъв сюжет, тя отговаря, че смисълът на това изкуство е свързан с хората, техните борби, трансформации и състояние. Като жанр тя обръща внимание на най-дълбоките изживявания на героите, които се оказват в някакъв вид житейска криза. Без значение дали са реални или измислени хора, героите на оперите служат като архитип, чрез които опознаваме себе си като общество и като личности."
Описана по този начин, операта, въпреки всичките й сегашни трудности, никога не е изглеждала по-смислена
Както казва Ходжис: "Фактът, че подобна творба с обществена значимост и тематика е в центъра на една от най-известните концертни серии на BBC... означава по някакъв начин компенсиране на някогашна несправедливост и извършване на добро, заличаване на много от нещата, които са били толкова нередни в предишния свят."
