Това е една от най-големите мистерии на поп и соул музиката.
От една страна имаме Принс - романтика, чаровния андрогинен инструменталист, който пее за секс и духовност на един дъх. От друга страна имаме Принс - енигмата. И легендата за неговото съкровище от хиляди песни, пазени в тайна.
Гениалният Принс Роджър Мелсън израства в Минеаполис, там понастоящем записва основната част от своята музика. След като пожъна огромен успех с "Purple Rain" през 1984-та година, той можеше да си позволи строителството на собствена звукозаписна утопия - студиото Paisley Park.
Оттогава насам творчеството на Принс се създава между неговите стени, превръщайки Paisley Park в поклонническо място за най-верните фенове.
Макар че през годините с негово разрешение там са записвали и други музиканти - от Madhouse до Рита Ора, сградата заема основна част от една особена легенда:
Ако Принс умре, той има толкова готова музика, че да издава по един солов албум на година в продължение на цял век.
„От години слушам за този легендарен трезор. Някои казват, че е градски мит. Други твърдят, че действително са влизали вътре", разказва Сюзан Роджърс, бивш звуков инженер в екипа на Принс. Тя се присъединява към соул отбора на Принс през 1983-та година, когато музикантът трескаво записва парчета, но все нещо от оборудването липсва - затова решава, че му трябва творчески покрив, където всички необходимо да е на едно място.
Самият Принс призна, че неговата креативност е проклятие. Почти всеки ден записва нещо ново. „Ако не правех музика, щях вече да съм умрял", споделя той.
Според композитора Брент Фишер, който е в тясно сътрудничество с него през 80-те, около 70 процента от музиката, която са записали заедно, така и не е издадена.
„Помня, че той работеше през събота и неделя. Веднъж някой го попита защо не почива, а той отговори, че това не е добре за него. Никога не съм смятам, че имах почивни дни - тогава имах пейджър, който можеше да оживее по всяко време на деня, ако Принс искаше да записва", разказва Ханс Мартин-Буф, който работи с Принс между 1996 и 2000 г.
Легендата разказва, че един прекрасен ден Принс просто „изгорил всичко".
Музикантът признава какво е направил в личен разговор с Алан Лийдс, бившия му мениджър. Действието се развива в началото на 90-те години, но дори да приемем историята за истина, то продуктивността на Принс би трябвало отдавна да е наваксала изгубеното.
Нещата може и да не са толкова лоши, защото през последните години Принс непрекъснато подсказва на феновете, че създава музика, която да бъде издадена на по-късен етап - той сменя имената на някои песни, променя селекцията им в албумите, а през 2012 г., представяйки с видео новото музикално попълнение- китаристката Дона Грантис, Принс спомена „добрите неща в трезора".
Ханс Мартин-Буф описва 7-кратния носител на „Грами" като удивително способен музикант, който може с лекота да сменя инструментите по време на записи - барабани, бас китара, пиано, а едновременно с това и да пее. „За една сесия време той можеше да нахвърли една песен на хартия, да я завърши и запише изцяло", допълва той.
Все пак, Принс издава средно по един албум на година, а в календарната 2014-та издаде цели два.
