Мазетата на всички блокове са еднакви - мухъл, тръби, боклуци и слабо осветление. Идеално място за обезчестяване на девици и други подобни неформални срещи с почитателки на рок музиката. Вероятно поради тази причина и единственият лъч светлина в подземието е репетиционната на група CRUSH. "Вече сме водили фенки тук", многозначително се усмихва Тошко, който е вокалист, клавирист, ритъм китарист и журналист (и в Webcafe - бел.а.).
Помещението е апотеоз на теснотията - четирите звукоизолирани стени заграждат менажерия от усилватели, барабани, чинели, ефекти, колони, кийборд и всякакви други музикални джунджории. Разхождаме се върху сигурно 100 метра кабели. Една цяла година е била нужна, за да се обединят в едно двете мазета и да се оборудват по начин, на който биха завидели доста български групи.
Когато момчетата хващат инструментите, става ясно и че звукът е повече от приличен. Четиримата като на шега правят по един хирургически точен кавър на U2 и Guns. Науката мълчи как мощните барабани не са потрошили фризьорския салон точно над нас, но вероятно клиентите и персоналът си падат рокаджии.
Отскоро
Гостоприемство демонстрират живеещият етаж по-нагоре китарист Дими и басистът Иван. Между две емисии на една национална телевизия, от работа идва и барабанистът Манол. Под името CRUSH свирят относително отскоро, но групата си има предистория.
„Всъщност, ние тримата (Иван, Тошко и Дими) се събрахме още преди 2 години. С Тошко от малки свирим, но още от първия път започнахме да търсим хората, с които можем да направим група, да свирим музиката, която харесваме. Много дълго време ни отне, свирили сме с много хора, за да стигнем до най-точните и най-подходящите", посочва Иван.
Дайте да правим малко секс тука
Има известни разногласия от кой поглед била любовта на Тошко и Иван към Дими и Манол, но и четиримата са категорични, че има особена химия помежду им докато свирят. „Ако някой ни чуе само аудио запис на наша репетиция, може да му прозвучи скандално. Казваме си, например, „момчета, дайте да правим малко секс тука". Като свирим нашите авторски песни това означава да вкараме едно по-специфично усещане", обяснява Иван.
Точно това усещане е дало името на групата. „CRUSH значи много неща, но ние влагаме това значение, което е увлечение, тръпка. Става въпрос за тръпка към момичета, естествено", посочва Тошко. Дими допълва, че става дума за „онази тръпка, когато видиш някое момиче, което ти хареса и получиш гъделичкането в стомаха... При мен тръпката като свиря е много подобна".
Рок a la CRUSH
Всеки от групата си има свои музикални предпочитания, но и четиримата харесват Led Zeppelin. Иван и Дими подмятат политически некоректно и за мъжественото влияние на Фреди Меркюри над вокалите на Тошко.
Двамата са категорични, че различните вкусове са спомогнали за това CRUSH да звучи оригинално. „Опитваме се да свирим уникален тип рок, който не може директно да се асоциира с някаква друга група. Искаме да е мелодичен, не тежък, но модерен рок.", обяснява Тошко.
Момчетата нямат определена схема на работа. Някой идва с идея и започват да свирят. После всеки се прибира вкъщи с песента в главата си и започва сам да работи по нея. „Получава се един доста дълъг процес - записваме демо версии и слушаме заедно. Работим по усещане, а не по конкретна схема. Така са правили хората през 60-те, когато музиката е била много по-истинска", казва Дими.
Wishes Unspoken
Истински рок с лек сиатълски привкус е и дебютният сингъл на CRUSH - Wishes Unspoken. "Музиката и текстът са мои, написах я преди година, някъде. Вдъхновението... не е нищо изненадващо. Вдъхновението е от всякакви жени, които са минали и заминали край мен, няма конкретен образ. Интересно е, че те (останалите от групата - бел.ред) тълкуват текста по-добре от мен, защото те имат конкретни хора предвид. Това е такава песен, че всяка жена да си помисли, че си я написал за нея", не е особено скромен Тошко.
За момента песента се приема толкова добре, че момчетата чак се притесняват. „Смятам, че когато започнат изключително много да ни критикуват на един етап хората, това означава, че се справяме много добре", обяснява Иван. Налице е и първият пробив - след скорошния ефирен дебют на сингъла, неизвестно лице го е изпиратствало и го е качило в един от безплатните сайтове.
На живо
CRUSH са доста активни из софийските клубове. Освен Wishes Unspoken, на живо те свирят кавъри и още няколко авторски песни.
Смятат, че публиката ги приема добре. „Още сме в началото на своите живи изпълнения. Много е вълнуващо да свириш пред публика, надявам се, че винаги ще е така. Усещаме тази комуникация, която се получава между нас и публиката", отбелязва Иван. Според него сега е шансът им да се занимават сериозно и ако сега не постигнат прогреса, не се знае дали ще е възможно след 10 години.
Заради това и работят здраво. „Всичко е концентрирано в CRUSH. Дими работеше с Поли Генова, аз работех с една пънк банда, с джаз проекти излизах... За да можеш да постигнеш нещо по-сериозно и целенасочено, трябва всеки ден да си на репетиция", категоричен е Манол.
Музиканти къщи ще хранят
За разлика от доста по-опитни български групи, CRUSH са наясно колко е важно да имаш имидж и че без него добрите песни могат да останат нечути. Според Иван е важно „да имаш интегрирано послание на музиката си" - от песните до начина, по който се обличаш и идеите, за които говориш.
Четиримата не гледат само себе си. Според Дими, сцената у нас дава достатъчно шанс на всеки, за да покаже на какво е способен. „Имаше един етап, в който се усещаше спад, завъртаха се едни и същи хора, докато сега има много повече лица", смята той.
CRUSH нямат единно мнение за реалити форматите. Дими, който излезе с Поли Генова на сцената на „Евровизия" в Дюселдорф, смята, че „независимо каква е сцената, това е възможност един артист да се изяви. Работиш в екип научаваш много нови неща, развиваш се".
Иван посочва, че има аспекти във форматите, които не им харесват, но философията на всички от бандата е да се търси градивното. „Надявам се това да се оформи като начин на мислене в българската музика - не да се търсят оправдания защо нещо не може да се постигне у нас заради чалгата и липсата на пари. Аз вярвам, че когато има истински добри песни, хората ще слушат българска музика и ще пълнят клубовете".
CRUSH не ги е страх и от идеята да се пробват в чужбина. Според момчетата, моментът е възможно най-подходящ, защото сме част от Европа и се пътува свободно, а Интернет прави музиката ти достояние на целия свят само за секунди.
„Това, че е толкова отворен светът в ерата на YouTube, освен че дава възможности, е и страшно предизвикателство, защото вече ти се конкурираш с целия свят - не само с България или някакъв район", обръща внимание Тошко. Лек смут предизвиква мисълта с какво видео ще борят Gangnam Style.
Голямата цел и преди нея
„Целта е да създаваме собствена музика със специфично звучене. Такава музика, която човек като я слуша по радиото, веднага да я разпознае - както всички успешни банди. Целта ни е да се занимаваме с музика, да се издържаме от нея и да я представяме пред възможно най-много хора", обяснява Иван.
Междувременно, CRUSH скоро ще пуснат още два студийни записа, а след броени дни ще можете да ги чуете на живо в столичния клуб Soundwave (11 януари след 22:30, ако трябва да бъдем точни) с възможност за поправителен за отсъствалите - в бар Fans на 26 януари. В тези зимни вечери като нищо може да избухне и някоя любов от втори поглед.
