В ленивия септемврийски следобед седим на маса със Свилен Ноев и Георги Георгиев от група "Остава". Уж ще говорим за концерт, сингли и албум, но се заприказваме за сцената у нас, за ролята на медиите за нейната липса и за твърде привелекателния път навън. Единствената алтернативна посока за тези, които не понасят "особеностите на средата".
Мелодични, меланхолични и видели две десетилетия опити за български рок, "Остава" отпразнуваха сценичен юбилей съвсем наскоро. 20 години? Изглежда невъзможно много за група, която сякаш онзи ден е измислила "Мъничко човече" и "Ние сме волни". За поне 2000 човека цялата тази история беше толкова не за вярване, че лично отидоха да се убедят в Pork Pie.
Ще дойдеш ли с мен?
Срещата с народната любов е специална и защото от албума "Моно" през 2004 г. петорката не е правила голям концерт. Свилен Ноев (вокали) и Георги Георгиев (китара) са пестеливи в разказа си - кеф, опашки пред клуба, хора от различни поколения. Явно, обаче, им е харесало, защото предстоят още три големи концерта - в Бургас, Варна и Пловдив.
"Като се свири извън София, трябва да се гонят училищата и университетите. Тези деца няма как да чуят "Остава" от телевизията", обяснява идеята Свилен. Групата възнамерява да говори с директори и студентски съвети, само и само повече млади хора да разберат, че алтернативна музика се прави и в България.
Двамата ми разказват идеята си съвсем убедено и не личи това да просто някакво PR ала-бала на група, която слиза от буса, свири в местната рок кръчма и се прибира по най-бързия начин обратно вкъщи. "Ако просто отидеш в кръчмата, теб те виждат много малко хора, напиват се и на следващия ден не помнят нищо, а идеята е емоцията да е по-мощна", казва Свилен.
Това ми е специалността
Емоцията, обаче, не е нищо без постоянство - ако една група не го научи това за 20 години, надали въобще нещо е разбрала от живота. "Трябва дисциплина, трябва всеки ден да се прави по нещо. Иначе не си конвертируем по никакъв начин. Ти, ако се усещаш, че можеш да правиш някакви неща, какво ти пречи всеки ден да пробваш?", пита риторично Георги.
За „Остава" усещането за моженето идва в началото на века, в "димилника" на някогашната Сцена за авторска музика "О!Шипка", където по 100-150 човека се блъскат, за да ги слушат. Спокойно и нагоре - такъв е пътят на групата. След концерта в Pork Pie им звъни техен приятел, драматургът Елин Рахнев, който обяснява това по най-ясния начин - "На "Остава" й се случва това, което трябва да й се случи". Нито повече, нито по-малко.
Към момента имат по 3-4 клубни участия месечно, като гледат да не досаждат всеки месец на едни и същи места, да не става "кръчмария". "Свирим в цяла България и навсякъде ни приемат различно. В Габрово са много луди и не се интересуват даже от музиката. В София са по-претенциозни, някои фенове ни знаят даже демо записите от новите песни. В Пловдив също са претенциозни, а в Бургас имаме истинска фенбаза. Може би сме си ги извоювали през годините, все пак сме по-емоционална група", разказва Свилен.
И в момента момчетата не претендират за някакво самочувствие или положение на богопомазани в сърцата на феновете - минаването на английски език след 2007 г. не се е приело твърде радушно в първия момент.
Ние сме волни
Групата, обаче, е напълно независима бойна единица и никой не й казва какво да прави. Концертът в Pork Pie е организиран от самите музиканти, а албумът "Rock & Roll Sound Designers?" е продуциран от тях. Георги обяснява нещата по-меко: "Ужасно е трудно и не искаме да се занимаваме с тези неща, но опитът показва, че е най-добре тези неща да си ги правиш сам". Свилен, обаче, е съвсем директен - у нас няма продуценти, а даже и когато е имало, не са се отличавали с липса на мързел.
Това лято "Остава" запретнали ръкави и за четири седмици организирали 20-ия си юбилей. Не само реклама и ходене по медиите - организацията на събитие у нас е действие чиято сложност нараства с намаляването на бюджета. А "Остава" не са точно волни - налага се да работят неща извън музиката, за да могат да се изхранват.
Изтъркан момент
Като отваряме темата за настоящия хал на БГ рок сцената, нещата тръгват в минорна посока. "Каквото и да си говорим, има 2-3 групи, които са живи в България. Например "Сигнал", Васко Кръпката и Милена. Не знам кои свирят още. Преди, като имаше конкуренция, ни интересуваше какво свирят групите - имаше интерес, някаква спортна омраза. Сега вече няма. От групите, с които свирехме преди 10 години, само ние свирим. Babyface Clan свирят един път в годината, "Анимационерите" - един път на две. Ние свирим нон-стоп", рисува с тъмни краски Свилен.
Причините са комплексни - както липсата на сериозност от страна на групите, така и липсата на типично български музикални медии. "Телевизия ММ беше проводник за алтернативната музика в България. В края на 90-те даже в българския поп имаше супер яки и разнообразни неща - от поколението на Дони и Момчил. Сега има много момчета с китари по улиците. Те си плащат да запишат един сингъл, после им го пускат по БНР и Zrock и край. Какво обаче правиш, ако песента е алтернативен поп и не е на български за БГрадио? Навсякъде ще те върнат", категоричен е Георги.
Лондон? Париж? Берлин?
Съвсем естествено, "Остава" гледат и случващото се извън българската реалност. „Чак да зарежем нещата в България е силна дума, но ние и сега искаме да изнесем нашата музика - от това по-нормално няма. Тук не става дума за конкуренция между български и чужд пазар. Ако успееш да излезеш навън, това те отваря, финансово е по-добре, законово нещата са по-организирани, влизаш в друга култура. Това става много трудно, защото ти си на стартова позиция както милиони други, които са добре поне колкото теб", казва Георги.
Двамата въпреки всичко виждат някаква светлина. Искрица надежда дават фестивалите - "Помагат много. Хората виждат световни звезди, но и виждат, че българските групи са добри. Това, което сега стана на Spirit of Burgas, беше много яко. На рок сцената докато свирехме ние имаше почти толкова хора, колкото и на главната сцена. Това доскоро го нямаше, хората харесват каквото им е на душа", сподели преки августовски впечатления Свилен.
Мъничко човече
"Остава" се надяват на нова вълна от млади групи, каквито са били самите те, P.I.F., Panican Whiasker и всичките други от края на 90-те и началото на новото хилядолетие. Георги и Свилен са категорични, че глад за чисто българска алтернативна музика има и когато се появят новите групи, големите медии ще го разберат и ще им подадат ръка. "Медиите трябва да носят по-голяма отговорност за това, което предлагат. Трябва да има достъп до всичко, пък хората да изберат сами какво им харесва", посочва Георги.
В момента групата завършва третия сингъл след "Лека нощ" и "Един момент - комбинирай ме с теб" и напредва в работата по следващия си албум. Георги разкрива, че той ще бъде с по-радиофонично звучене и даже най-пънкарските песни ще стават за танцуване.
Безплатни мисли
Как ще стигне до феновете? "Ще го подаряваме, то U2 даже не могат да продават. Ще пуснем и 1 000 бройки ограничен тираж на физически носител за феновете", обяснява Свилен. Той и Георги споделят мнението, че Интернет е бъдещето за музикалната индустрия, но на този етап няма работеща платформа за продажба на песни в България.
"Мюзикаутор" работят по темата, но всички изказваме известни съмнения в успеха на начинанието им предвид все по-малките суми, които защитаваните от организацията творци получават през последните години на иначе засилена борба с пиратството.
"Остава" ги има в iTunes и Amazon... но и те не знаят кой ги е качил там. Спрягат се имената на издатели, но единственото ясно е, че от продажбите до момчетата не е стигнала и една стотинка.
***
Вместо заключение, ще добавя един драматургичен детайл. Докато си говорехме с "Остава", дойде един мейл. От него разбираме, че известна фолк-тупалка е получила награда в не толкова известен миньорски град. Приложени са статия от местния вестник и снимка с кмета. Дано на "Остава" все така не им писва съвсем още 20 години, че иначе...
