Когато Ларс Улрих размишлява за огромното турне "Damaged Justice" на Metallica, той се чуди как изобщо са успели да го реализират. Никоя банда не е правила толкова екстремно нещо - пълно турне само в зали и стадиони. Непредсказуемо е, но има страхотен резултат.
Според Джейсън Нюстед, тогава басист на групата, това са годините, в които те се доказват.
След като излиза видеоклипът към "One", членовете са готови за това, а светът е готов за Metallica. Тогава са минали само пет години, откакто бандата издава дебютния си албум "Kill 'Em All" (1983) и през това време те са се изкатерили нагоре от клубовете в Лос Анджелис чрез масирани турнета и твърда решимост, тъй като радиата и MTV не са и искали да чуят за тях.
Но когато те пускат четвъртия си албум "... And Justice for All" с неговите наподобяващи лабиринт аранжименти, убийствени рифове и брутални обвинения към политическия свят, те някак успяват да уцелят точната струна в света като цяло.
Това е завой на 180 градуса от носещите спандекс изпълнители на балади и имитатори на Led Zeppelin, доминиращи в рок-чартовете, и идва точно навреме. Към момента, в който те приключват последвалото турне, документирано от скорошен свръхлуксозен преиздаден боксет на албума "Justice", те са готови да станат мегазвезди.
Улрих казва, че няма нищо в онези години, което да се случва лесно и забавно.
Всичко изглежда като да се развива бавно. Metallica пуска първия албум, вторият е по-голям, третият - още по-голям, всичко е постепенно. Той определя тези години като ледник, който просто не спира да се движи.
Бандата вече е сериозна фигура на европейската музикална сцена заради упоритите турнета из континента в началото на 80-те и е спечелила хиляди фенове в САЩ като подгряваща група на Ози Осбърн през 1986 г. След шокиращата смърт на първоначалния им басист Клиф Бъртън, докато са на хедлайнерско турне из Европа, те привличат Нюстед и се завръщат отново на пътя почти веднага.
Те го включват в записите на кавъри през 1987-а, озаглавен "Garage Days Re-Revisited", и отново влизат в студиото в началото на 1988-а, за да направят "... And Justice for All", албумът, който им отваря пътя към масовата популярност.
Песните му хроникират корупцията във Вашингтон ("Eye of the Beholder," заглавната песен), ужасите на войната ("One") и личния ад ("Dyers Eve"), и са изпълнени на фона на дълги серии от борбени барабани и наподобяващи картечен огън китарни рифове. Така че когато групата научава, че ще свири на стадиони из САЩ, членовете й са скептични.
Улрих си спомня как мениджърът Клиф Бърнстийн казва, че ще правят турне на арени, а той го пита дали е сигурен.
Банда като Metallica? OK, добре. Може да стане в Лос Анджелис, Ню Йорк, Сан Франциско, но ще успеят ли да проникнат в сърцето на Америка? Вероятно не е особено добра идея. Мениджърът обаче контрира да му се доверят, защото има чувството, че ще се получи.
Въпреки че турнето "Damaged Justice" започва в САЩ в Толидо на 15 ноември 1988 (след няколко дати в Европа), Нюстед казва, че истинската отправна точка за турнето е била по-рано същата година, когато те са били втори в сетлиста на турнето "Monsters of Rock". Те излизат рано следобед, за да подгряват за Dokken, Scorpions и Van Halen.
За Нюстед, който е станал член на бандата в нейния най-мрачен период, това турне е било сбъдната мечта. Има и негативни неща, които да бъдат превърнати в сензации през годините, казва той, вероятно като визира тормоза, на който е бил подложен, когато се е присъединил, или начина, по който неговият стил на свирене е бил критикуван в "Justice". Но има много повече позитивни, щастливи неща, другарство и братство.
Никой не иска да бъде слабото звено в групата. Всички искат да са трепач като едно цяло.
Всичко за него е като мечта. Не спи много. Тогава започва безсънието му, което продължава вече 30 години.
"Monsters of Rock" турнето е било като тренировъчен лагер за Нюстед. Той се среща със свои идоли (все още има постери на стената с Еди Ван Хален и Scorpions в апартамента си през 1987 и 1988-а) и се научава как да се държи на турне.
Той си спомня хората, които са изобретили партитата през 80-те - Van Halen, Scorpions и Dokken. В бусовете на екипите на една от бандите има купчина кока на масата в предната част и още една купчина - в задната.
Никой никога не спи. Това са героите на Нюстед, а той ги гледа зачервени и подути и си казва, че никога няма да прави така и да го видят такъв. Между това турне през 1988-а и повторението му през 1993-а с Guns 'N' Roses научава какво да не прави, научава се да е мирен и да не прави простотии. Към 1989-а вече е приключил с всички глупости - бял прах и такива неща
Към момента, когато групата е готова да поеме на американската част от "Damaged Justice" през ноември, те вече са добре смазана машина.
И имат голяма сцена, на която да свирят, съоръжена с огромна фигура на богинята на правосъдието, която да експлодира и да рухне в края на "... And Justice for All." Единственото, което им е нужно, е публика. Използват Индианаполис като мерило, казва Улрих. Продават първата част от турнето и свирят в някои от големите градове и после Индианаполис е някъде пети поред в графика.
Билетите са пуснати в продажба в Индианаполис и в крайна сметка събрат към 13-14 000 души, което за банда от техния тип през 1988-а е огромна победа. Ако ги смятат за готини в Индианаполис, смятат ги готини почти навсякъде.
Няколко месеца по-късно Metallica пускат първия си музикален видеоклип, за "One," през януари 1989-а и се оказват по-знаменити от всякога. Песента е мрачна псевдо-балада за войник, който е пълен инвалид, след като е стъпил на противопехотна мина и не може да говори; тя е още по-ужасяваща, съчетана с драматичните кадри от филмовата адаптация от Далтън Тръмбо на "Johnny Got His Gun", книгата, вдъхновила текста на песента.
MTV са центърът на вселената по това време, а Metallica са в Сан Антонио, Тексас, когато излиза клипът на "One", казва Улрих. И е нещо огромно. Влиза в класацията на MTV на номер едно, буквално от нищото. Става най-поръчваното видео в първия ден след премиерата. И си казват, че накрая всичко наистина се случва'."
Стигнат до коренно различно ниво на осъзнаване какво е възможно.
Никога дотогава не са си мислили, че би било възможно да се свири с максимална сила хеви метъл, с това да правиш кариера и да печелиш пари.
На наградите "Грами" ставзт първата рокгрупа, допусната до церемонията. Свирят там "One"пред редица хора от музикалния бизнес, които изглеждат поразени от това, което се случва пред тях. Това ги прави още по-известни и нещата трайно се подобряват.
По същото време Metallica все още тепърва са научавали на какво са способни в музикален план. Първите им песни са почти като аеробни тренировки - бясна надпревара към финалната права с малки проблясъци на мелодия, но в "Justice" те започват да инжектират мелодии в песните си. Все още обаче са взискателни към себе си.
Трябваше да не забравт да се хранят както трябва и да консумират въглехидрати, защото губиш килограм-два под формата на пот, докато свириш тези песни, разказва Нюстед.
Те също така започват да позволяват песните им да продължават повече, докато наслагват риф върху риф в същински византийски колони от звук. Най-късата песен от албума е над 5 минути, заглавната "... And Justice for All" има повече динамика от повечето класически симфонии, а парче като "Blackened" сменя тактовете, което затруднява хедбенгването.
Имат визия за песните и чувстват, че искат да ги запишат по този начин, обяснява Улрих.
Няма някакъв процес на откриване или емоция. Имат куп песни, които са написали, които започват тук, свършват там и просто смазват всеки, който им се изпречи на пътя.
Това, което те научават обаче, е че са поискали доста и от самите себе си, и от аудиторията, която да осмисли самите количества музика, която те са написали за "... And Justice for All". Към момента, в който приключват турнето "Damaged Justice" през 1989-а с концерти в три поредни вечери в Irvine Meadows Amphitheatre в Калифорния и бърза обиколка из Бразилия, имат нова перспектива за музиката си.
Тогава започнват да водят разговори, че може би са извели прогресивната страна на Metallica до максимума, на който е способна, и жадуват за неща, които са малко по-прости и може би малко по-физически, казва Улрих.
Много от тези неща са много стремителни и интелектуални. Той помни, че някои от по-ранните песни са малко по-успешни в по-големи зали от чисто физическа гледна точка. Така че няколко месеца по-късно, когато започват да пишат отново, се раждат "Enter Sandman", "Sad but True" и "Wherever I May Roam". Насоката е изцяло нова.
Този по-нов материал е станал основата за носещия името на бандата албум от 1991-а, известен като "Черния албум".
След като стигнат до "Черния албум", популярността им е 10 пъти по-голяма, отколкото при "Justice", казва Нюстед. Когато "Nothing Else Matters" става номер едно в 50 държави в първата седмица, това им отвори очите. Турнето за "Черния албум" е най-голямото и най-добро на Metallica, но що се отнася до реално, метълско, със скубане на косата, кървене, чупене на неща, турнето за "Justice" печели заради чисто физическия аспект.
Сега, след като 30 години са минали от турнето "Damaged Justice", сцената е забележимо различна и за Metallica, и за Нюстед, който напусна групата през 2001 г. Оттогава той свири с различни изпълнители и проекти, включително Voivod, Ози Осбърн и собствената му Newsted Band. В наши дни той се занимава с акустична кънтри-музика със собствената му Chophouse Band.
Това е музика от старите времена, казва той. Имат мандолини, банджота и други такива неща. Работят върху оригинални проекти, пишат песни и правят колаборации с хора, събират се с различни имена от американските фолк и блуграс кръгове.
Междувременно Metallica се наслаждават на статуса си на не само най-голямата хеви метъл група в света, но и на една от най-великите банди във всички жанрове.
"Черният албум" е най-продаваният албум от излизането му насам, а квартетът досега е свирил на всеки континент на земното кълбо. Те издадоха десетия си албум "Hardwired... to Self-Destruct" през 2016-а и започнаха турнето си WorldWired Tour със серия от концерти на стадиони миналата година. Тази зима ще обикалят по американските арени.
Успехът им сега обаче е пряка последица от основите, които те са положили с турнето "Damaged Justice". След като виждат плодовете от усърдната работа и привлекателността, която "One" има за толкова много хора, си казват: 'Мамка му, това наистина е нещо, което може да продължи завинаги', казва Нюстед.
Това им дава надеждата, че могат да направят още по-големи неща, да излязат и превземат още по-голяма част от света, отколкото са смятали преди.
