След по-малко от месец, в началото на октомври, сцената на театър "Българска армия" ще пренесе публиката в "Ерата на джаза". Но не онзи джаз, за който пише Фицджералд. Той остава завинаги в 20-те години, където му е мястото.
Теодосий Спасов има по-добра идея. Вместо да повтаря добре познатите звучения от "Лудите Двайсет" (The Roaring Twenties), известният музикант събира джаз изпълнители от различни краища на света, които придават ново, съвременно звучене на този музикален стил.
От 5 до 7 октомври ще се проведе петото издание на джаз фестивала "Жълтите павета", който всяка година има различна тематична насоченост. Миналата година беше посветена на скандинавския край, а тази организаторите са поканили някои от най-добрите съвременни джаз изпълнители от Израел. Към тях прибавяме и гости от Ню Йорк и Холандия. Всички заедно ще покажат колко добре могат да си взаимодействат израелския фолклор и джаз музиката.
За всичко, което предстои на "Жълтите павета" 2018, за джаза като музика, философия и мисия, за предизвикателството да бъдеш директор на музикален фестивал, разговаряме с Теодосий Спасов.
Как се появи идеята за фестивала „Жълтите павета"?
Бях издал един диск - „Бягство от действителността" - с група мои приятели, Хемус Колектив. Имахме концерт, издадох диск и опаковката беше художествено оформена с жълти павета. По това време се бях оттеглил от пловдивския джаз фестивал, на който бях арт директор.
Този диск направи впечатление на Столична община и те ме поканиха да направя фестивал в София, който да се нарича "Жълтите павета". Избрахме места, така че всичко да се случва около жълтите павета. Мястото е театър "Българска армия", и хотелът е там, джем сешъните са в клуб "Максим". Така започнахме първото издание с балканско присъствие в джаза. След това имаше латино присъствие, всяка година темата е различна. Тази година е „Еврейското влияние в джаза".
Гостите са от Израел, Холандия и Ню Йорк, открива се на 5 октомври от Ярон Готфрид Трио. Втората група е на Нед Мак Гоуън, който смесва класическа джаз и индийска музика. Вечерта на 5 октомври в клуб "Максим", джем сешънът ще се води от Росен Захариев Квартет. Втората вечер се открива от китаристката Инбар Фридман и втората група е Парадокс Трио, които живеят в Ню Йорк.
Традиционно, с последната група от вечерта свиря и аз. Вечерта в клуба една прекрасна група от Варна ще води джем сешъна - Ламигра. Обикновено след основната програма на сцената на театъра, всички слизат долу в приятната атмосфера на джем сешъните, където идват и музиканти от София и там е мястото на даване и раждане на нови проекти за в бъдеще.
Казвате „Бягство от действителността". От коя действителност ни вади джазът и в коя ни пренася?
Джазът винаги е бил полет на свободната мисъл, с която отправяме послания и своя позиция. Там са и нашите мечти. Джазът се е родил от съвместното партньорство на различни стилове и влияния. Той събира хора от целия свят, като сваля всякакви предразсъдъци и граници.
А как започна вашата лична история с джаза?
Аз бях студент в Пловдив, в началото на 80-те години, и там се срещнах с музиканти, които опитваха да експериментират, като смесват джаз с поп и фолклор. Това бяха Дочо Панов (бас), Веселин Койчев (китара), по-късно и Радул Начков (барабани), Йълдъз Ибрахимова идваше също при нас като солистка. Много бързо станахме популярни и като че ли никой от не беше правил нещо такова преди нас. Сега вече от години виждаме последователи в тази посока.
Набира ли все повече популярност джазът в световен мащаб?
Джазът не е популярна музика. Джазът е музика на мечтатели, които имат отношение към философия, към нетрадиционни и масови интереси. Понякога може да се превъплъти и да добие масови размери в зависимост от личностите, които създават музика. Но най-често пребивава в нормални клубове, камерни зали, концертни зали, на открито. Той много лесно се сродява с натуралната среда, не е измислен и изкуствено лансиран. Истинският джаз е непосредствена музика, култура и изкуство.
В какъв етап от историята си се намира българския джаз?
В момента има две увлечения - едните музиканти опитват да смесват, да облагородяват, да намерят златната нишка за смесване, да пускат оттенъци. Другият тип обичат да правят кавъри, да интерпретират по нов начин нещо, създадено в предишните периоди на джаза. Има два вида развитие и слава Богу, че съществуват. Всеки прави това, което му е приятно, и от което разбира.
С какво се различава днешният джаз от онзи джаз на 20-те години, който тогава е навсякъде в САЩ и в Европа също?
Тогава първите са имали шанса да бъдат откриватели. Като че ли в XXI век откривателите са по-скоро в новите технологии. Електрониката също поднася новата си култура. Работя и в тази посока, с един от изключителните ни майстори в областта, Иван Шопов, и до края на годината предстои да излезе наш албум.
В тази посока също има развитие, и то огромно, в целия свят. Тогава времената са били други и тези пионери са докосвали места в световната култура и са показвали на бял свят нещо, което не е било забелязано преди тях. Разбира се, джазът винаги е бил съпътстван със знание в областта на класическата европейска музика, на африканската, на етно влиянията в цял свят от националните култури на различните народи. И тогава е било наистина откривателство, от 30-те до края на 70-те. И оттогава досега има вече по-малко открития.
А съвременните джаз изпълнители имитират или по-скоро интерпретират онзи джаз?
Това започва още от обучението. Колкото е по-млад музикантът, толкова повече е имитатор, колкото е по-възрастен, толкова повече е интерпретатор. Има и някои, които са създатели и "чуват" нови гласове, както се казва.
Тази година е петото издание на „Жълтите павета". Как се промени аудиторията на фестивала за тези пет години?
Аудиторията се разширява, възрастово е в цялата палитра. Можете да видите много млади хора, както и възрастни с децата си. Идеята на фестивала е да показва уникални постижения на личности в джаза. Тук най-важното е да се покаже уникалността. Стремим се това да бъде бутиков фестивал, който да не се интересува от комерсиални цели.
Интересното е, че сега се отваря и сцена в Габрово. Общината хареса фестивала и пожела да ни покани. Това е едно "клонче" за нас и искам да благодаря за него. Бих искал и да благодаря на всички медийни партньори, спонсори, приятели, които ни дават рамо, за да съществуваме вече пета година.
А какви са предизвикателствата пред един директор на подобен бутиков фестивал?
Най-вече възхищението ни към таланта на моите съвременници, които мога да поканя, за да покажат своето изкуство на българската публика.
Как определяте посоката на фестивала всяка година?
Избираме я, след като приключи изданието. Събираме се и разговаряме от какво имаме нужда, какви са бъдещите хоризонти и темата често се ражда в движение на организацията на последния фестивал. И много скоро след приключването на изданието, новата тема добива конкретна позиция.
Тази година как стигнахте до Израел?
Всъщност много голям процент от джаза е под влиянието на еврейски музиканти. Дори мога да си позволя да кажа, че джазът е една прегръдка между чернокожите и евреите. Двете знания са се събрали и са ни подарили тази прекрасна музика.
Има ли общи черти между израелския фолклор и българския и какви са те?
Разбира се. В Израел голяма част от жителите са с балкански произход. Ако слушаме балканската музика, можем да открием допирателни до джаза. Например в Румъния има много фънк, в България също, много кънтри има в бивша Югославия. Това са посоки в джаза, които се забелязват. Израел също е конгломерат от влияния и етноси. Там е много смесена кръвта, макар да си мислим, че са само евреи, те са с различни генетични впечатления от света.
Помните ли първата си среща с израелския фолклор?
Това беше, когато в края на 80-те имах турне в Израел заедно с Трио "Българка" и група "Балкана". През свободните дни се срещахме с еврейски музиканти, имахме и съвместен концерт с един техен поп изпълнител, Юда Полика. Моите впечатления бяха повече от джаза, защото след концерта се появиха музиканти, които ме харесаха и ми дадоха много материали, сборници с музика, записи, от джаз радиостанции, от плочи и ми помогнаха по-бързо да добия впечатления. България по онова време беше доста затворено място, трудно се намираха джаз материали.
Имате опит и като директор на фестивали. Какво е усещането да сте зад кулисите, да сте този който организира, а не този който изпълнява на сцената?
Аз искам да създам атмосфера на музикантите, която ми харесва и на мен като музикант, да се чувстват комфортно и щастливи. Искам да съществува приятелска обстановка. Цялата организация е с цел музикантите да се чувстват комфортно и да дадат максимално от таланта си на публиката.
Това ли е най-голямата награда за вас като директор?
Да, това е една от посоките. Другата е да стимулирам младите, които се интересуват от такава музика да творят в тази посока. Целта на фестивала е да накара хората да творят, всеки в своята област, чрез приятелска атмосфера и чрез уважение на таланта на другия.
В афиша на фестивала се казва, че това е пъзел от стилове, жанрове, направления в съвременната световна музика. Това ли е бъдещето на днешния джаз, той да обединява редица стилове и жанрове?
Самото зараждане на джаза предполага взаимодействие на различни култури. В XXI век имаме шанса да разполагаме с по-голяма информация и да се използват много средства за смесване и влияния от различни части на света.
Как си представяте фестивала след още пет години?
Ако имам приятели и съмишленици, фестивалът ще добива по-голяма популярност и ще се разширява. Ето, на петото издание има интерес от Габрово, може и от друг град да ни поканят. От една вечер за нашите гости, всяка група да има възможност да свири и на друго място и така да опознаят България. Също искам да споделя, че провеждаме и срещи с някои от учениците и студентите от музикалното училище, нещо като много ускорен мастър клас с разговори и демонстрации от нашите гости.
