Шарлот Генсбур се среща със съдбата си. Ако някоя орисница е обещала на дъщерята на Серж Генсбур да направи наистина изключителен албум, това се случва сега, от петия опит - Rest.
За да вложи магията в песните си, Шарлот се обръща назад към наследството на своя баща. За първи път пише текстовете на песните си сама, повечето са на френски език. Музиката й провокира носталгия и почит към големия талант на Генсбур; нежни лирични парчета се редуват с електронни рефрени, комбиниращи специфичния дух на 80-те със бароково звучене.
Този албум е по-специален за Шарлот Генсбур. Превръща се във въпрос на оцеляване, на преглъщане на болката след трагичната смърт на сестра й Кейт Бари през 2013 г. (фотографката беше намерена мъртва след падане от четвъртия етаж на апартамента й в Париж - предполагаемо самоубийство).
Ако загубата и тъгата се пропиват в музиката й, то се случва под формата на готическа тържественост и емоционална поезия.
В интервю за "Нюмеро" Шарлот Генсбур казва, че е изпитала огромно удоволствие в създаването на Rest, дори понякога писането на песните да е било болезнено. Не смята, че е използвала албума, за да разрешава проблемите си или да потиска мъката си. Нищо друго не може да я направи "по-поносима", освен дистанцирането.
Rest носи смесва електронни бийтове, препратки към 80-те, на места - оркестрален акомпанимент.
"Това може да изненада някои хора, защото ме смятат за по-кротка - погрешно. Обичам неочакваноето, обичам изненадата, обичам да изненадвам себе си. Това е нещо, което търся и в работата си като актриса - харесвам нещата, които изискват усилие, харесвам бруталността. Мекотата ме отегчава", казва тя.
Откъде черпи вдъхновение? От поезията на Едгар Алън По. Готическа, романтична, призрачна. Докато работи по албума, си мисли за някои от класическите филмови композиции на Жорж Делерю (написал музиката за "Презрение" на Жан-Люк Годар). Колкото и странно да изглежда - преди всичко усеща влиянието на филмите на ужасите, които гледа от дете.
"Майка ми (Джейн Бъркин) ме заведе да гледам "Челюсти", когато бях на четири, което ме травматизира!", шегува се тя.
Детството е един от водещите мотиви в албума. Това е периодът, който маркира живота й най-силно, мистичното време, по което самата Шарлот изпитва най-силна носталгия.
"Само че спомените ми са напълно "избродирани". Не съвпадат с това, което се е случило. Сестра ми Кейт беше човекът, който ми напомняше за това. Винаги казваше: "Изобщо не беше толкова забавно! Нашите никога не си бяха вкъщи! А и онези ваканции в Нормандия - Боже, колко бяха скучни"... Но за мен не беше така. Сигурно съм си създала свой фантастичен паралелен свят", казва Генсбур.
Както Шарлот се снима в клиповете на баща си "Lemon Incest" и "Charlotte Forever", така и нейните деца участват в две от видеата към новия й албум. Казва, че не се притеснява от това, че ще ги изложи на нежелана публичност, защото "и без това никой вече не гледа музикални клипове"...
"Повече се страхувам за начина, по който възприемат образите и за възхищението им по звездите, което аз просто не разбирам. Наскоро попитах дъщеря ми какво толкова има в Ким Кардашиян, че я прави така интересна. А тя ми отговори: "Мамо, ти си мислиш така, но Ким Кардашиян има милиони последователи". Добре, така ли се оценяват нещата в днешно време? По това дали имаш хиляди харесвания?", коментира Генсбур.
"На този етап вече не знам дали аз пропускам нещо, дали съм станала старомодна или просто става дума за временно явление. Напълно разбирам защо тийнейджърите са погълнати от селфитата. Аз бях същата на техните години.
Но в крайна сметка - не ти ли писва от самия себе си?"
