Изминаха няколко дни от самоубийството на Честър Бенингтън, но новината за смъртта му изглежда все така шокираща.
Вокалистът на Linkin Park се превърна в поредната част от черната хроника на талантливите музиканти и артисти, отишли си без време. Той последва колегите си Кърт Кобейн (Nirvana), Лейн Стейли (Alice in Chains), Скот Уейланд (Stone Temple Pilots) и разбира се Крис Корнел.
Да си спомним за тях допринесе и неслучайният факт, че Честър се самоуби именно на рождения ден на близкия си приятел и патрон Крис Корнел по абсолютно същия начин - обесвайки се.
Макар големите ми любимци да бяха Limp Bizkit, KoЯn и Rage Against The Machine, и аз бях от поколението, чието юношество премина с Linkin Park. Когато чуя името на групата, в главата ми нахлуват какви ли не спомени.
Мои приятели ги обожаваха и мечтаеха някой ден да ги видят на живо. Слушал съм стотици пъти любимите ми песни от Hybrid Theory и Meteora. И сега ги слушам и отново усещам текстовете им толкова близки.
За някои от приятелите и познатите ми Честър беше пример за подражание. Знаеха биографията му наизуст, направиха си татуировки като неговите, пееха на трибюти на Linking Park.
Аз не бях от най-големите му фенове, никога не ми е бил идол или нещо подобно. Струваше ми се твърде депресиращ и тежко емоционален в някои моменти.
Като фен на рапа, рап рока и нео метъла предпочитах здравия саунд и бързия речитатив на Майк Шинода. Сигурно затова така и не харесах Crawling, но все още се побърквам от кеф, когато чуя One Step Closer, Points of Authority, By Myself и др.
Но винаги съм се възхищавал на душевната сила на Честър. Той притежаваше една особена вътрешна сила и енергия, които завладяваха публиката.
Честър и Майк - ударното дуо на Linkin Park (Getty)
Гласовете на Шинода и Бенингтън се съчетаваха по уникален начин и именно това спечели толкова много фенове и слава на Linkin Park. Честър избухваше и сякаш изгаряше пред очите на публиката, а Майк балансираше и с римите си вдъхваше спокойствие и солидност на песните.
Известно е, че Бенингтън имаше своите дълбоки душени проблеми. Личеше му, че е имал тежък живот. Самият той никога не го е крил. Разказвал е за тежкото си детство и разбито семейство, за несигурността и унищожената лична увереност, за сексуалното насилие, на което е станал жертва като малък.
Болката беше неизменна част от него - тя бе неговата сила, но и проклятие. Едновременно го разяждаше и го вдъхновяваше да твори.
Емоционално нестабилен, с дълбока и мрачна душевност, вокалистът на Linkin Park често изпадаше в депресии и прибягваше до наркотици, алкохол и антидепресанти. Не се чувстваше уютно на този свят и водеше постоянна битка със собствените си вътрешни демони.
Текстовете на песните му навяваха мисли за самоубийство, самият той често се чувстваше „на крачка от ръба" и бе „на път да се пречупи" (One Step Closer).
Честър умееше да лекува другите чрез музиката си - независимо дали са депресирани пубери, младежи, размишляващи върху смисъла на живота, или зрели хора със семейства и деца.
Но не можа да излекува себе си.
Предаде се пред болката, изгуби смисъла и реши да сложи край на агонията. Той „се освободи от болката, която чувстваше толкова дълго" и се пренесе „там, където му е мястото" (Somewhere I belong).
След смъртта на Честър Linkin Park няма да са същите. Те вече отмениха турнето си в Северна Америка.
Вокалистът притежаваше един особен, неповторим дух, който феновете обожаваха. Който и да застане на неговото място, няма да може да им донесе същите емоции.
Честър Бенингтън е поредният пример, че не е важно колко дълго живееш, а какво оставяш след себе си. Той избра да напусне този свят, но ще продължи да бъде сред нас.
Всички отново слушаме песните и гледаме клиповете и концертите на Linkin Park. С тяхната помощ Честър ще остане част от мислите и чувствата на милионите, белязани от музиката му.
