Музикантът и композитор Горан Брегович беше признат за виновен за кражба и плагиатство, съобщава сръбското издание "Блиц".
Френски съд разпореди Брегович да плати на френския музикант Енрико Масиас 1 млн. евро за кражбата на композицията за "Аризонска мечта" - Arizona dream. Само от тази песен Горан Брегович в САЩ е спечелил над 7 млн. евро.
Това не е първият подобен скандал. Преди време Емир Кустурица нарече Горан Брегович "крадец" около споровете за песента във филма "Underground".
Спорът бе решен с 1 млн. марки обезщетение, които режисьорът плати, за да може да продължи кинопродукцията.
Песента In the Death Car от саундтрака на "Аризонска мечта" е емблематична за Брегович. Още преди десет години Масиас обяви, че песента във филма, режисиран от Емир Кустурица, е негова и е била открадната от Брегович.
Кустурица потвърди кражбата, като се твърди, че заради това двамата балкански творци не си говорят.
"Брега е обикновен крадец, опитен крадец", каза преди време Кустурица пред телевизия B92.
На пресконференция в София през 2001 той обясни, че вече не работи с Брегович именно защото е крадец - ще те покани на вечеря, ще ти открадне портмонето и после ще ви увери, че той е платил вечерята.
"Можем да третираме и Горан Брегович като диджей. Ще ви кажа и защо. Оказа се, че едната композиция, която той създаде за филма "Аризонска мечта" и която Иги Поп изпя, всъщност е стара песен. Той само я е аранжирал по нов начин и я представи за своя. В Париж имаше съдебно дело за това", каза Кустурица тогава.
Може и сами да сравните двете композиции - тази на Масиас и тази на Брегович.
Вариантът на Енрико Масиас:
Вариантът на Горан Брегович от "Аризонска мечта":
Само 3 такта съвпадат, всичко друго е съвсем различно. Това съвпадение може и да е случайно. Ей го и българският вариант на прототипа https://www.youtube.com/watch?v=m8Sh3JfGXeM&list=PL0UZ4paYB_hLmDopowYKRa9AHPK-Omu1h
Ами тези "три такта" всъщност са темата на мелодията...
Според мен, ако изобщо има някаква прилика, тя е силно неочевидна. За мен тези изпълнения са в доста различен стил и може би темпо. Не знам защо франсетата са отсъдили в поза на сънародника си- макар, че то всъщност си е ясно- франсетата се поддържат, особено за изкуствата си и няма да пропуснат случай да си го върнат на американците (англоговорящите) за изгубеното господство на техните шансони, които аз харесвам, впрочем, в повечето случаи.