Танци на покрива пред едно огромно лого, рапиране „Аз живея в рая, намирам се в Paradise", разходка с коли и мотори на познато кръстовище до голям мол, разголени момичета край бляскави магазини и щандове.
Така изглежда последният писък на продуктовото позициониране в България. Става въпрос за новия сингъл на Жана Бергендорф и Кристо „Играем с теб до края", който от известно време вече се промотира по всякакви канали и вчера беше официално представен във въпросния мол, който така всеотдайно рекламира.
Песента и нейният клип ни карат като най-обикновени потребители и музикални фенове да се запитаме: не ни ли идва малко в повече този тип реклама?
Едва ли проблемът е в самите „действащи лица". Жана Бергендорф е впечатляваща певица, безапелационна победителка в X-Factor и даже избрана за жена на годината. С рапъра Кристо малко или много сме свикнали, това не е първи случай, в който той рекламира същия мол в песните си (спомнете си и дуета му с Лора Караджова, издайнически озаглавен Paradise).
А и самият Paradise Center е приятно място - доколкото въобще един мол може да бъде такова.
Също така, едва ли има съмнение в ползите за изпълнителите и за мола от такова агресивно взаимно промотиране. Paradise Center са утвърждава още повече като водещ развлекателен център, а изпълнителите и музикалните компании зад тях произвеждат сингъл, от който наистина могат да разчитат да припечелят.
Само че възниква и въпросът ние какво печелим и как едно такова продуктово позициониране в музиката ни променя като публика
Независимо дали сме фенове конкретно на рап песните на Кристо, на гласа на Жана, или предпочитаме съвсем друга музика, нормално е да се опасяваме, че похватът ще навлезе и в други песни и жанрове (ако се окаже достатъчно успешен бизнес модел) и ще предизвика още повече скептицизъм към новата българска музика - която и без това не е особено впечатляваща откъм количество и качество, а и не получава кой знае какъв ефир с някои изключения.
В този смисъл нищо чудно продуктовото позициониране да се окаже едно огромно изкушение за българските лейбъли и поп изпълнители, на което обаче те трябва да устоят.
Трябва, защото нека само помислим: как ще реагира публиката, ако остане с усещането, че й пробутват най-обикновена реклама и й я представят за творчество? А ако малкото свежи нови лица на сцената се „залепят" за няколко търговски марки и започнат да правят песните си с мисълта какво точно ще рекламират в тях?
Дано се окаже, че преувеличаваме. В крайна сметка, като оставим настрана видеото на „Играем с теб до края", което си е откровен рекламен спот, промо препратките в самия текст не са чак толкова агресивни. А ако наистина имаме една добра песен пред себе си, явната реклама в нея може и да не е толкова трудна за преглъщане... Дали?
