"Есен, есен, умиращ сезон" пееха някога в началото на 80-те Диана Експрес, а 20 години по-късно рефренът беше подет и от Мери Бойс Бенд. Есен е, но тя отдавна не е умиращ сезон за почитателите на живата музика у нас.
Умираща не, по-скоро златна есен е за феновете (но не за ядене, да уточня - за "онези от тях, които са по-така на възраст", както казваше Тодор Колев). В афиша на концертния живот този сезон ни чакат какви ли не приятни изненади за горе-долу всеки вкус.
Дядо Поп
Сред най-скорошните събития изпъква големият празник за почитателите на хитовата музика - безплатният концерт на Енрике Иглесиас, Sugarbabes и Соник послучай 15-тата годишнина на "М-тел". На 29 септември в пространството зад музея "Земята и хората" в София ще се съберат хиляди предимно млади хора, за да видят един от най-приятните световни поп певци през последните повече от 10 години.
Музиката на Енрике е повече модерна, отколкото латино, а и самият той е пич отвсякъде. Ако си спомняте, беше се обзаложил, че ако Испания стане световен шампион, той ще кара водни ски гол. Испания наистина вдигна световната купа, но властите във Флорида му забраниха да прави подобни нудистки демонстрации. Няколко седмици по-късно обаче той все пак го направи! Е, у нас няма да се съблича гол, но пък поне ще попее...
Само две седмици по-късно (12 октомври) ни гостува баща му - Хулио Иглесиас. Иглесиас-баща е бог на нежните, романтични песни и е изцяло подарък за по-възрастното поколение. Някогашният футболист пее на повече езици, отколкото има по света, мисли единствено за секс, вече е леко изкуфял и не прави голяма разлика между това България, Румъния и прочие, но си остава ненадминат в своята сфера, а и забременяващият му глас не е мръднал. Сигурно затова е за пореден път в София и в зала 1 на НДК, където ще благослови публиката си с традиционното „Бог да ви поживи и обичайте се помежду си!".
Една закъсняла среща ни очаква на 2 ноември, когато у нас - пак в зала 1 - ще пее американският китарист и певец Ричард Маркс. Закъсняла, защото точно преди десетилетие този човек издъни класациите с нежните си балади, които обиколиха целия свят. За онези, които не го помнят, Ричард Маркс е талантлив автор и изпълнител на песни, които биха седяли перфектно в репертоара на току що споменатия Хулио Иглесиас - само че без латино привкус. А когато не прави балади, Ричард тормози китарата, така че може да бъде наречен и американска версия на Брайън Адамс (който е канадец, ако си спомняте), но с по-малко рок и повече мелодия.
На 10 декември в зала 1 на НДК ще гостуват за пореден път и Boney M. Почитателите на песните на групата сигурно ще останат доволни, но истината е, че които и да са тези, които идват под това име, то имат малко общо с оригиналните Boney M. Бившите членове на групата и техният продуцент Франк Фариан се съдят за това име вече над 20 години в поредица от дела, по които всеки съд издава напълно различни решения. В резултат на това в момента има поне две групи, които напълно законно носят това име, а през 90-те дори бяха три! Абсурдът стана пълен, когато - пак през 90-те - у нас гостуваха (в един и същи момент!) едновременно две групи с името Boney M. Едните пяха на Черноморието, а другите - в София...
Как се каляваше стоманата... това де, метъла
Да си метъл днес в БГ е яко! Адски старомодно, обаче яко! За тебе има най-много концерти, идват най-добрите групи и направо тряба да минеш на водица и лучец, за да смогнеш да си купиш билети дори само за по-интересните.
Тук грандиозното събитие са Scorpions на 9 октомври на стадион Академик. Scorpions бяха миналата година в Каварна, но преди това са идвали само веднъж в България и то преди близо 20 години. Това е прощалното им турне, понеже са вече на възраст, в която самите те се опасяват, че може да задремят по време на някое парче или да изпуснат китарите... но няма данни това досега някога да се е случвало.
За сметка на това точно тази група е част от живота и романтичните спомени на практически всеки млад българин през последните 30 години. Каквато и музика да слушаш и да си слушал, все някога си минал през тях... и няма да питаме колко точно бройки си свалил на техните неувяхващи балади. За не-феновете е добре да знаят, че макар през последното десетилетие и нещо групата да издаде поредица от разочароващи албуми, в повечето от тях има и по някое съвсем прилично парче, което спокойно може да влезе в компилациите до старите им хитове. Каквото и да си говорим, Scorpions са за-дъл-жи-тел-ни!
Голямата радост тези дни е току що потвърденият концерт на „култовата дет/дуум/готик метъл банда Anathema, гмурнала се по-късно и в атмосферичния фолк рок" (както ги нарича българският Rolling Stone). След като първият им концерт в България злощастно пропадна, знаменитите британци все пак ще се изявят у нас. Това ще се случи на 20 ноември в столичния клуб Blue Box по покана на „Тангра Мега Рок".
Точно седмица по-рано на същото място ще има още един голям празник за феновете на фолк метъла - ще свирят две от най-ярките и актуални имена в жанра - Korpiklaani и Eluveitie. Който знае за какво става дума, няма нужда от повече обяснения...
Клубните изяви на метъл банди тази есен са неочаквано и приятно много. Сезонът откриват Bonfire на 29 септември в „Рок Бар Фанс". Феновете със сигурност още пазят топли чувства към германците, които бяха на върха преди около 20 години, но си остават една страхотна група от средна класа, която винаги е приятно да си припомниш - особено пък на живо! Пак във „Фанс" на 2 ноември ще свирят Lynch Mob, а на 16 ноември в Blue Box ще се случи двойно пришествие (така да се каже) - свирят Sabaton и Alestorm.
Всичко това е само за загрявка за големия концерт на W.A.S.P. на 27 октомври в зала Фестивална. Американците обаче са вече познати у нас и е любопитно да се види дали ще повторят успеха си от преди. Но и W.A.S.P. са в общи линии само гарнитура към основния деликатес.
Черешката на тортата този метъл сезон явно са Therion. Шведите са си заплюли зала „Христо Ботев" и датата 18 ноември, когато за сефте ще ни представят своето шоу, подкрепено и от още две подгряващи групи. Почитателите на скандинавския дет, симфоник и оперен метъл у нас никак не са малко и ако междувременно не излезе нещо ново, това ще е големият финал на метъла за този сезон.
Рок, само рок
Е няма да е само рок в съвсем чист вид, но тази есен промоутърите са подбрали малко, но много фенски имена за истински ценители.
Тук най-големият е Джон Лорд. Ветеранът-клавирист на Deep Purple идва отново у нас с уникалната си програма, включваща филхармония и родната група Те, с която пожъна огромен успех в последните 2-3 години по европейските сцени. Тя включва изпълнения от соловите му албуми, които са на ръба на класиката и рока, както и от легендарния албум на Пърпъл „Concerto for Group and Orchestra".
На времето той е бил изпълнен на живо само веднъж - през 1969 г., защото Джон Лорд затрива партитурите на произведението. Клюки твърдят, че това е свързано с факта, че някои от другите членове на групата - конкретно Гилън и Блекмор - никак не били доволни да свирят „такава" музика и взели мерки по въпроса... 30 години по късно фенове възстановяват по слух нота по нота цялото произведение за огромна радост на Джон Лорд, който оттогава с удоволствие го свири отново на живо цялото или откъси от него.
Шоуто на Джон Лорд имаха удоволствието да гледат малцина миналата година в античния театър в Пловдив на живо. Пропусналите тогава сега ще могат да се поправят в зала 1 на НДК на 30 октомври.
Още един концерт на бивш член на известна група, който лови вниманието, е този на Пол Гилбърт на 5 декември в „София Лайв Клуб". Гилбърт е бивш китарист на Mr.Big, но има забележителна соло кариера и се ползва с огромно уважение в музикантските среди по света. Истината е, че той се изявява главно като метъл китарист, а като виртуозен музикант го блазни особено прогресив метъла - свирил е например с Джо Сатриани и Джон Петручи в супергрупата G3 през 2007-ма. Универсален музикант и ярък талант като него обаче не се ограничава с никакъв конкретен стил, а черпи вдъхновение от целия широк спектър на рока. За справка - правил е за кеф фенски кавър бенд на The Beatles с хора като Майк Портной, Нийл Морз и Мат Бизонет (свирили са точно два пъти), а в последния му албум има и кавър на Джони Кеш...
В по-широкото разбиране за рок се включва и първият концерт у нас на легендарната руска група ДДТ. Това е най-ценната музикално група, оцеляла от времето на перестройката до наши дни и запазила творческата си креативност и дисидентски, критичен поглед към действителността. У нас значително по-известни са вече добре познатите Любе, но за познавачите дори сравнението между двете групи е обидно.
За разлика от придворните музиканти на Путин, чието минало и произход е някъде в гъзарските партийни и прото-гангстерски социални групи в СССР в края на 80-те, ДДТ не се продадоха и останаха честни към публиката си през годините. Докато първите редовно разпиват с държавния ръководител, то лидерът на ДДТ Юрий Шевчук тази пролет прекъсна пресконференция на Путин, за да го попита пак ли - както обикновено досега - милицията ще бие участниците в редовния годишен протест, известен като „марша на несъгласните" или тази година ще може най-после да се протестира свободно... „Вие кой бяхте? А, Шевчук значи... провокатор!", озъби се Путин. На следващия ден милицията преби протестиращите по-брутално от всякога, а инцидентът с Путин и Шевчук влезе в световния видеообмен на новините. ДДТ и Юрий Шевчук ще свирят на 24 октомври в зала „Универсиада".
В широкото разбиране за рок е и българското концертно събитието на годината - минитурнето на събралите се отново, но като трио ФСБ. След десетилетия мълчание групата изненадващо издаде албум, който бе посрещнат радушно от публика и критика, въпреки забележимия завой на стила им към поп. Концертите им на 8, 10 и 13 декември - съответно във Варна, Пловдив и София, се очертават като финалния акорд за силната в концертно отношение 2010 година.
И другите официални лица
Не всичко е поп, рок и метъл. Почитателите на рапа например имат два големи повода да почерпят - по един коз - тези дни. На 1 октомври в „София Лайв Клуб" идва на крака не кой да е, а самият Къртис Блоу. Ако го питате него, той убедено ще ви отговори, че лично е измислил рапа. Което не е вярно, но добре отива на значимостта му в този жанр. „Човекът, който повтаря името си във всяка песен", както беше известен някога, е абсолютният топ рапър номер едно на 80-те. Славата и креативността му позавехнаха през втората половина на декадата, а след това се появи някакъв си Ем Си Хамър, но Къртис Блоу е класа, титан и жива легенда от едно отминало време, която има непреходна стойност.
Ясно е, че за повечето днешни почитатели на рапа той започва вероятно с „пенсионерите" от Ъпсурт, но жанрът има десетилетия история и много фази на развитие... и колкото и да е невероятно, не е измислен в уличките зад шатрата на изгорелия някогашен софийски цирк. За неописуема радост на по-възрастните му почитатели, на 27 октомври в зала „Христо Ботев" ще видим сигурно най-легендарното и значимо име в цялата история на този стил... не, не е Тупак, той, знаете, е малко поумрял... а Public Enemy.
Ако Къртис Блоу е рапът на 80-те, то Public Enemy са рапът на 90-те. Това е скъсването с рапа като забавен стил на чернокожи изпълнители и началото на яростта, гнева и бруталността в тази музика, подкрепени с остри, цинични и политически текстове. Public Enemy са пънкарите на рапа, които имат огромно влияние и до днес не само върху хип хоп жанра и които променят тази музика завинаги. Макар да не са точно в този стил, те са и преките „виновници" за гангста рапа.
Още един титан, само че от областта на джаза, ще ни зарадва тази есен. Пианистът Хърби Хенкок идва за първи път в България на 27 октомври, когато ще свири в зала 1 на НДК. Приносът на Хенкок към джаза е поне толкова голям, колкото на Public Enemy към рапа и също се простира далеч извън пределите на жанра му. Не е възможно да се опише в няколко изречения този универсален музикант и многостранното му творчество - това е предмет за цяла отделна статия. Да кажем само, че съвсем между другото - без въобще да е целял това - Хърби Хенкок и по-точно един негов албум или едно парче и авангардния му клип вдъхновяват цяло ново музикално движение и нов танц, станал по-късно известен под името „брейк"...
Не са забравени и почитателите на уърлд музиката. Отложеният концерт на Сара Тавареш ще се състои месец по-късно, обещаха организаторите му, макар че все още няма насрочена точна дата. На 16 октомври ще видим в зала България фадо изпълнителката Кристина Бранко, а на 21 октомври в зала 1 на НДК - познатата екзотична африканка Анджелик Киджо.
Пак на 16 октомври, но в „София Лайв Клуб" е годишнината на обществото на почитателите на Depeche Mode у нас - depechemode.org, на която този път ще свири немската синтпоп група De/Vision.
Още една немска група в електронния жанр идва за пръв път у нас - Scooter. Концертът на Ейч Пи Бакстър и колегите му е твърдо най-куризоното шоу този сезон. Причината - за незнаещите - е, че за цялата си дълга кариера групата не е мръднала стилово и прави изключително старомоден стадионен рейв от средата на 90-те. Още преди петнайсетина години и у нас, и в Европа се смяташе за изключителна проява на недооформен музикален вкус да слушаш Scooter - нещо като представата ти за метъл да са баладите на Scorpions и Manowar. Въпреки това триото, което е олекотена и вдетинена версия на нещо средно между Prodigy и Rammstein, издава неуморно албум след албум, има тежък концертен график и доживя най-после да се изяви и у нас...
Разбира се, това са само по-важните концерти и то от вече обявените. Ще има и други. Не сме зачекнали и денс сцената, където сезонът тези дни отново започва и също ще има големи гости-DJ-еи.
Както виждате - златна музикална есен.
