"- Ако не ти е готино, няма да ти е интересно.
- А ако не ти е интересно, няма да ти е готино..."
Героите на Явор Захариев и Алек Алексиев следят залеза през цигарен дим, докато "светът свършва". Късометражният филм на Павел Веснаков Cain е едно от малките парчета история, които останаха за спомен от починалия на 39-годишна възраст вокалист на Gravity Co.
Гласът на Явор Захариев неизменно звучеше в саундтрака на поколението, за което музиката беше кислород, спасение, паралелна вселена на реалността в България в самото начало на новия век. Gravity Co. бяха сред онези ценни български групи с непогрешим оригинален звук, чиито парчета като "Away", "Mr. No One", "Wings" заслужено бяха сред най-популярните и награждаваните песни.
Във всички спомени на близките му хора, влиянието на таланта и смирението му се смесват неизменно със смелостта да говори открито, с дълбоко разбиране, за своята борба със зависимостта. А отвъд всичко стои отдадеността на музиката. Докрай.
Историята на Gravity Co. е позната: групата се събира през 2001 г. като страничен проект, докато създава музиката към компютърна игра. През 2002 г. издават първия си сингъл - "Away", песен, която самият Явор винаги е определял като една от любимите, които групата е създавала някога. През юли 2004 г. "Wings" стана и първият клип на български артисти, излъчен в ефира на MTV. Песента остана в класацията World Chart Express на музикалната телевизия в продължение на 13 седмици.
Мария Касимова си спомня за първата си среща с Явор Захариев през периода на първия голям пробив на Gravity Co., като описва запознанството си с музиканта като с "човек, с когото все едно винаги сте били приятели": "Карах едно сиво пежо, с което отидох да взема Явко от "Белите брези". Качи се в колата, разприказвахме се все едно се познаваме от сто години, а по едно време ме попита дали имам кърпички и аз викам "Имам в жабката, отвори я и си вземи." И той отваря и отвътре се изсипват дисковете ми, ама този най-отгоре е на Gravity Co."
"Просто непрекъснато ги слушах тогава - бяха и са една българска група със световно звучене, при това без да копират никого. Много се смяхме с Явко тогава! "Егаси, как си го подредила да е най-отгоре", вика той и се смее.
"Егаси как пък никак не съм го подреждала и то така си стана!", викам аз. После ходихме у тях, после в едно студио, след това на среща с групата, после пихме кола на една пейка - някакви такива неща. Станахме си симпатични. Явко е такъв човек, че си ставаш приятел с него веднага - все едно винаги сте си били приятели".
След три поредни успешни албума, през 2007 г. Gravity Co. печели наградата за "Най-добра група на годината" на БГ Радио благодарение на онлайн-гласуването на слушателите.
За първи път Явор Захариев изпълнява чуждоезична песен на сцената на БГ Радио, чиято политика по това време допускаше ротация само на музика с български текстове.
Влиянието на Gravity Co. върху новата музикална сцена в този период е видимо. Тодор Ковачев (Innerglow), също си спомня за начина, по който срещата му с Явор Захариев е дала мотивация за усъвършенстване като част от следващото поколение музиканти.
"Имах щастието да се запозная с Явор още като бях някъде на 17. С тогавашната група въобще не можехме да свирим, но се опитвахме. А той ни обърна голямо внимание и дълго говорихме за музиката на Gravity Co. и музикантския живот. Чувствахме се обнадеждени, че у нас се е появила такава група и че подобна музика може да бъде успешна в България. Самият Явор беше пример с прекрасното си отношение към група ентусиасти, тръгнали по някакъв неясен за тях път. Винаги ще го помним като музикант и човек и ще оценяваме колко много ни помогна с куража, който ни даде. А музиката на Gravity Co. няма да спре да ни вдъхновява".
В онези години Gravity Co. вкарват нещо ново и много свежо в българския рок, музикалното им мислене е по-различно, по-модерно.
Електронните звуци са в основата на звученето им, а Явор пее леко, обрано, без усилие, но с една увереност и категоричност и винаги с някой изненадващ ход в мелодията, който те кара да я запомниш и да искаш да я запееш и ти.
Когато слушаха Gravity Co. в онзи период, хората често коментираха, че с такава музика България може да се превърне в адекватна част от световната музикална сцена и даже да произведе някоя голяма група - защо да не е именно тази?
Тодор все още си спомня в детайли своя дълъг разговор с Явор след един фестивал в Рила - разговор, провел се в лобито на популярен хотел, докато от ресторанта отдолу кънтят ритмите на отчайващ турбофолк, от време на време заглушаван от стоновете на забавляващите се посетители.
В тази звукова обстановка Явор разказвал как е измислил основата на Empty World, колко вдъхновени били останалите от групата като чули идеята и как я превърнали в завършена песен. Разказвал и за преживелиците на групата по различни дестинации из страната, за това колко го радват реакциите, които получават от публиката.
Имало надежда напук на онези звуци от долния етаж.
През 2008 г. Gravity Co. беше обявена за "Група на десетилетието" по време на юбилейните награди на MMTV. Малко преди това бандата откри основната сцена на първия "Spirit of Burgas" - фестивалът, който се наложи като едно от централните музикални събития в България в продължение на години.
Критичният период настъпва почти по същото време; Явор започва да търси помощ за справяне с наркотичната си зависимост.
"Често музиката предразполага да се отпуснеш да купонясваш толкова много, че целият този купон накрая се превръща в безхаберно самоунищожение. Много се кефех на всичко, което се случваше с тая група - на всеки неин успех. И именно може би това ме е подвело. Не мога да кажа, че точната причина е в това, че много съм си повярвал - по-скоро не мислех за много от съществените неща... В момента, в който си признаеш, можеш да намериш много по-лесно решение. Всичко зависи най-вече от това доколко си склонен да си зададеш въпроса дали имаш проблем", казва той в интервю за Елица Николова и Ники Русиновски пред Webcafe.bg, през 2010 г.
"Винаги, освен ако не си достатъчно голям егоист - през каквото и да си минал и крайният резултат е добър - най-гадното е, че остава едно чувство на вина. Позволих всичко това да се случи без дори да се замисля какво коства на близките ми. Приятелите ми бяха постоянно край мен, а съпругата ми буквално изтърпя абсолютно всичко от начало до край. Резултатът от злоупотребата с наркотици, от лъжите и всички простотии е, че освен себе си, нараняваш хората, които обичаш. Това не знам дали ще мога да преодолея. От всичко можеш да се отървеш, но от това чувство на вина - много трудно".
Десет години след дебюта - през 2012 г. Gravity Co. се завърнаха с четвъртия си студиен албум "Lost Satellite" и серия от концерти със "сложни конструкции от синтезатори, семпли, нахъсани китари и механизирана ритъм секция, които гласът на Явор обединява в едно цяло", както пише в ревюто си "Нулева гравитация" Явор Николов. Нетърпеливата за качествена музика публика е научила новите парчета само за дни. Високите оценки за новата продукция не закъсняват.
"Преди 5 години направих с него един репортаж за "Преди обед" - в рубриката ми "Позитивните хора". Снимахме у тях, беше сготвил, подари ми едно кварцово камъче, което още си пазя. Разказа как се е преборил с дрогата и изобщо колко е щастлив. Не спираше да говори на Нора, беше ужасно влюбен в нея и много се гордееше, че му е жена. Показа ми всичките си снимки, разказа ни за всичките си картини, снимки и предмети у дома. Много радостен беше, целият светеше...", пише Мария Касимова в спомена си за Явор Захариев.
Тежкият период, за съжаление, се повтаря. Битката за светлината започва отново - този път с тригодишна терапия в комуна в Хърватия.
"Бях на място, на което трябваше буквално да забравя себе си, и сега, връщайки се, отново се появи някакъв страх и напрежение... Човек в такива моменти забравя какво може и какво е постигнал. Наркотиците те завличат, потапят те в безсмислие, в нехайство, отричат те от всичко, което обичаш, и от всичко, на което си способен. Те стават твой приоритет No.1. Тежко е, но не е непреборимо, стига да искаш", споделя той в интервю за Диана Алексиева през януари 2018 г. в Interview.to.
По същото време се случва и новото завръщане на Gravity Co. на сцената в София, по покана на Мартин Михайлов от "Терминал 1".
Преди по-малко от половин година Явор споделя пред Esquire, че си е обещал да направи нова музика с Gravity Co. и че обмисля "нов албум, който ще е тотално различен от това, което очаквате да чуете от нас".
"Правим това, което ни е интересно, защото накрая само то ще остане - музиката. Сигурен съм, че ще изненадаме и самите себе си. Минаха доста години, в които всеки от нас се е променил. Истината е, че човек, колкото и добре да живее, колкото и да се наслаждава на живота - в един момент всичко свършва. Обичайте всички около себе си във всеки един миг", завършва той.
"Човек, Вокал, Душа, Раздал, Растящ, Всеблаг. Явор, Яцата, Явката, Немил - недраг, Винаги, Усмихнат, Разплакващ факт, Спомен, Детски, Всяващ емоция, Разлял е цялата си чистота, Ще го запомнят, Имаше погледа, Реещата се усмивка, Подхвърлените мимики на подразбраната от само себе си шега, Търсещият, Убедеността, че ще открие, гениалността на сътворената мелодия от раз, Лекотата на усмивката му, Красноречивата му сигурност в непредвидения му английски, казващ точно както се говори в крайна сметка... Изтерзаният му поглед напоследък.. Спомените от борбите... Негарантираният лов на нови върхове.. Непредвиденият крах на изпепелената му мотивация... Вярата, че въпреки това ще продължи... Изгубеният замисъл на неосъщественото прераждане, Неподозираната любов на близките и приятелите... недоверието в самоопрощението... самообвинението в разочарованието от собствената слабост ....Човек...Истински. За всички, които го Познаваха, той беше песен.. Ще липсваш, цветни ми братко, много ще липсваш..", пише китаристът Иво Пешев.
"Тази музика трябваше да владее Европа... Gravity Co. са музикално явление за България и за света. Гордея се, че съм имал възможността да се докосна до тяхната музика", коментира един от феновете им под клип на "Mr No One", споделен в YouTube преди години с анонса "Това е нещо ново, непознато и наистина добро".
Както пише Ива Дойчинова: "Много е особено усещането да гледам една от любимите си песни на Gravity Co отново и отново. Така се сбогувам с Явор в този живот и, четейки коментарите на това велико парче отдолу - да видя думи на сбогуване. Може би пък по каналите на музиката все още можем да си пишем с него и чрез тях ще продължим да си общуваме".
Може би. Дано.
