Годината на носталгията

За всяко поколение идва моментът, в който започва да вижда в розови перспектива хората и попкултурата на своето минало - и редът на около 20-годишните дойде през 2011 г.

Тези, които бяха тийнеджъри в края на миналия век, сега попадат в демографската група, която тъкмо напуска университета или преминава към третото си десетилетие. И докато те преживяват този период, различни медии и културни източници пресъздават или споменават тв шоута, филми, мода и музика, с които това поколение е израснало.

"Искаме си нашата телевизия от 90-те, с MTV и бой-бандите"

Тази година бяхме запознати наново с кикота на анимацията "Бийвъс и Бътхед", завърнала се на екрана на MTV, след като първоначално бе излъчвана от телевизията между 1993 и 1997 г.

В боксофиса показаният по кината през 1994-а "Цар Лъв" бе пуснат наново в 3D през септември, като вече можем да очакваме "Красавицата и звярът" (1991) и "Малката русалка" (1989) да дебютират отново по кината - също в триизмерни версии.

Нещата са не по-различни с блокбъстъра на Джеймс Камерън от 1997 г. "Титаник", който също се завръща в кината в 3D през пролетта. Да не споменаваме "Мъпетите", от които киностудиата изтупаха праха за пореден кинопроект тази година - с участието на звездата от "How I Met Your Mother" Джейсън Сийгъл (поредица, която процъфтява именно на гърба на темата за носталгията и погледа към миналото).

Тази година беше добра и за музикантите от 90-те, като NKOTBSB - супергрупата, съставена от New Kids on the Block и Backstreet Boys - спечели $40 млн. с турнето си, ако вярваме на публикациите на Hollywood Reporter.

И ако това не ви е било достатъчно, самото въплъщение на естетиката на 90-те, компанията Lisa Frank, добави облекло към гамата си от продукти за училище. Естествено, би било голяма небрежност от тяхна страна да не предлагат и размери за възрастни.

Въпреки че младежите са пораснали, голяма част от културата, която ги заобикаля, не го е сторила.

Някак си ви се иска да изживеете наново младежките си години

"Трендовете като цяло са циклични, но ние също така сме в поколението на Facebook, и това са хората, които са най-видими онлайн и имат най-голямо присъствие," пояснява Робин Рос, редактор в TVGuide.com.

"Когато завършите университет и търсите работа, гледате назад към детството си като времето, когато не се е налагало да работите, нито да мислите за кариера; това е перфектният момент да изпитвате носталгия. Някак си ви се иска да изживеете наново младежките си години."

Тази теория би могла да бъде особено приложима сега, когато младото поколение се опитва да се ориентира в мътните води на икономиката и бъдещите си перспективи. Според последните проучвания, процентът на пълнолетните младежи, живеещи с родителите си, се е повишил от 2005 до 2011 г.

Цели 19% от мъжете между 25 и 34 г. живеят с родителите си, в сравнение с 14% през 2005 г. При жените този процент се е променил от 8% на 10% за същия период.

Не би било изненадващо, ако всички желаят да се върнат към времето, когато Мейим Бялик беше просто "Блосъм", а не Ейми Фара Фаулър от "Теорията на големия взрив". И в известна степен "мениджърите капитализират тази тенденция", коментира Рос. Например каналът TeenNick на Nickelodeon стартира блока си с програми от 90-те в отговор на потребителското търсене. (Девизът на уеб сайта им гласи: "Помните ли времето, когато животът не беше скапан?")

Сегашните социални медии въздишат по 90-те

"Започнахме да отбелязваме по социалните медии - Facebook, Twitter, различните видео-сайтове, че вървят разговори и шум от фенове, в които те искат ТВ шоутата си от '90-те отново," казва Кийт Докинс, старши вицепрезидент и генерален директор на Nicktoons и TeenNick. "Имаше дори Facebook страница, която се наричаше, 'Искам си моя Nickelodeon от 90-те'."

Това, в съчетание с армията от стажанти на приблизително същата възраст, които биха могли да "отвърнат" на онлайн феновете - които според Докинс са били около 15 млн. души, убедило мениджърите на канала да одобрят проекта. И в момента, в който носталгичният програмен блок на тема 90-те се излъчва за първи път на 25 юли в полунощ - позициониран в това време, за да покаже, че е насочен към възрастните, които помнят шоутата, а не непременно сегашните младежи, тутакси става голям хит.

Когато тези възрастни са били деца, огромният кабелен пазар, който съществува сега, тепърва е започвал да се разраства - и те са били на 7, 8, 9 години, с цяла мрежа от канали само за тях, коментира Докинс.

"Това не опира само до шоутата, а и до среда, представяне и всичко друго, което е било налице тогава. Те приемат Nickelodeon [от 90-те] като златна епоха, защото са дълбоко емоционално обвързани с този период."

Дали носталгията не спъва сегашната креативност?

"Цифровите технологии много улесниха достъпа до миналото. Можете да гледате в YouTube почти всяко видео, TV клип или просто звук. Сайтът се използва почти като фонотека," казва Саймън Рейнълдс, автор на "Retromania."

"Младежите сега знаят много повече за историята на музиката, отколкото аз съм можел да зная на тяхната възраст, защото нямах този достъп - имаше ограничения. Касетите струваха пари. Сега можете да слушате почти всичко практически безплатно, ако сте склонни да теглите незаконно. Можете да се обучите на цялата история на музиката само в YouTube. Това не е толкова откриване на нови неща, а намиране на стари неща, които са нови за вас."

Познаването и разбирането на историята не са нещо лошо (ни най-малко!), нито пък възможността да използвате креативно предишни културни събития като основа за нови творения. Но според Рейнълдс, нашата склонност към иновации като цяло е намаляла.

"В предишните поколения на попкултурата, като 60-те и 90-те, имаше голям акцент върху новото, върху погледа към бъдещето, към иновациите и промените," пояснява той. "60-те бяха безумие на всичко ново и на разчупването на традициите, а през 90-те нещата не бяха чак до такава степен революционни, но имаше информационни технологии и много неща, които изглеждаха твърде нови. Пък и в двата случая това бяха периоди, които бяха изпълнени с относителен икономически просперитет."

Но през последното десетилетие мисленето за бъдещето "изглежда е отмряло в културата, с изключение на неща като телефони и лични комуникационни технологии. Мисля, че една от причините, поради които хората са толкова вманиачени по Стив Джобс, е, защото той беше единственият човек, внасящ научната фантастика в ежедневието."

Новите версии на стари хитове не са твърде креативни, но се продават успешно

Въпреки че се твърди, че иновациите в момента са "машъпите", "потпурите" и "ремиксите", в които човек взема отправки от културата на миналото и ги интерпретира наново в сегашен контекст, Рейнълдс не е убеден в това.

"Толкова много попкултура е достъпна архивирана по толкова достъпен начин, че имате младежи, които изпитват носталгия по неща, съществували много преди раждането им," казва той. "Мисля, че това е слаба перспектива, ако това е бъдещето - че културата просто ще продължава да рециклира наново и наново.

В един момент всичко ще стане много познато. Хората могат да го правят много креативно, но в един момент според мен нещата ще навлязат в застой - и хората ще са виждали всичко, което е имало дотогава."

И все пак, ако съдим по положителната реакция, която потребителите имат към повторното изплуване на повърхността на културата от тяхната младост, фактът, че всичко това сме го виждали и преди, е може би точно причината, поради която го искаме.

Новините

Най-четените