Няма начин да не сте го чули: Един и същи регетон-рефрен ехти от всички радиостанции и музикални телевизии, морски дискотеки, квартални кафенета. Дори съседските хлапета къртят стените на блока ви с домашната уредба, от която се чува безмилостното, натрапчиво, пробиващо мозъка "де-спа-си-то" - парчето на пуерториканските музиканти Луис Фонси и Daddy Yankee.
Смесицата между хип-хоп, карибски ритми и напеви, подобни на ориенталски поп-фолк, едва ли ще се хареса на повечето аудиофили. Благодарение на провокативния си клип и леката, лесно запомнящата се мелодия успехът на "Despacito" (в превод: "Бавничко") вече е факт.
С малко помощ от Джъстин Бийбър, ремиксът се превърна в първата песен, изпълнена предимно на испански език, която достига до No.1 в Billboard Hot 100 за 21 години насам. За сравнение: последният подобен пробив беше направен от "Макарена" през 1996 г.
"Despacito" стои начело на списъка за шеста поредна седмица и по всичко личи, че ще остане лидер още дълго време. Още преди Бийбър да се намеси в продукцията, клипът на песента стана лидер в музикалната класация на YouTube (в момента има над 2 милиарда гледания). Оригиналът достигна трето място в Top 50 на Spotify, преди класацията да бъде превзета от версията на песента, в която пее и Джъстин Бийбър.
Парчето вече донесе около 2,9 милиона долара приходи на лейбъла Universal Music Group само в САЩ от продажби и стрийминг както на оригинала, така и на американския ремикс.
Около 1,27 милиона долара допълнително са заработени като приходи за авторски права на изпълнителите и композиторите на песента.
Всъщност, успехът на "Despacito" не е толкова изненадващ, колкото изглежда. Популяризирането на латино музиката през стрийминг-услуги през последните 2 години кара все повече продуценти да търсят атрактивни изпълнители. Или както казва президентът на латиноамериканската дивизия на Sony Music Нир Серуси - "Despacito" хвърли ръкавица в лицето на всеки, който не вярва, че латино музиката е глобален феномен".
Това е и първият световен пробив на песен от стила регетон, който иначе отдавна има запазено място в клубовете в испаноезичните държави. Подобно на бума на българския поп фолк - регетон-музиката има масова аудитория въпреки пренебрежителното отношение от страна на елитите.
Често бързият регетон ритъм се комбинира с провокативни клипове с полуголи момичета и хипер сексуални алюзии в текстовете ("Бавничко искам да дишам до врата ти, бавно, позволи ми да ти кажа нещо на ухо, за да не ме забравиш, когато не си с мен... искам да те разсъблека с целувки, да пиша по стените на твоя лабиринт, да превърна тялото ти в ръкопис" - "Despacito").
Регетон музиката обаче често се използва като средство за изразяване на политическо недоволство или протест срещу бедността, полицейското насилие, расизма или други социални проблеми.
Възниква като ъндърграунд стил в Пуерто Рико, но колкото по-популярен става, толкова по-лековати са посланията в текстовете. И така: до момента, в който Джъстин Бийбър чува "Despacito" в колумбийска дискотека, и предлага на авторите на парчето да направят ремикс на английски и испански. В известен смисъл, има нещо парадоксално във факта, че звездата на поп-музиката си "присвоява" жанр, свързан с маргинализираните латино-общности, за своя собствен търговски интерес.
Опитът му да пропее на испански също се оказа проблематичен: на концерт в Ню Йорк се оказа, че Бийбър всъщност не може да възпроизведе точния текст на песента и запълва празнотите с "бла-бла-бла", "бурито", и други импровизации.
Заслужено, изпълнението му предизвика вълна от критики от страна на феновете на пуерториканския хит (и мятане на бутилки вода срещу Бийбър, който отказа да изпее песента по време на летен фестивал в Стокхолм).
Авторът на песента Луис Фонси предпочете да защити Бийбър, като публикува снимка с новината за лидерската позиция в Hot 100 на Billboard и написа: "Музиката няма език. Нека да продължим да правим история".
