За Джъстин Балдони филмът "Никога повече" (It Ends With Us) е крайъгълен камък и то не само защото продукцията се представи добре в боксофиса.
"Никога повече" е режисьорският дебют на Балдони (познат и с играта си в сериала "Непорочната Джейн"), а темата за домашното насилие е близка до него, защото преди няколко години той е бил жертвата у дома.
Пред подкаста How to Fail With Elizabeth Day актьорът и режисьор споделя своята лична история с насилието, която го провокира да застане начело на романтичната драма по романа на Колийн Хувър.
"Преживял съм сексуална травма във връзка. И се боря с тази травма през целия си живот, защото в главата на всеки мъж стои представа, че той не може да изпита сексуално насилие от ръцете на жена. Нашето общество ни е внушило, че това е невъзможно", разкрива в интервюто Балдони.
В течение на разговора с Елизабет Дей режисьорът описва и какво е изживял, влизайки в ролята на насилника Райл от драмата "Никога повече".
Но за да даде контекст на емоциите си, Балдони се връща назад във времето, когато е растял като дете без никакво самочувствие.
Съвсем наскоро терапевтът на актьора го диагностицирал със Синдром на дефицит на вниманието и хиперактивност (СДВХ), а когато разбира новината, Балдони усеща че огромна тежест му пада от плещите.
Дълги години той е вярвал, че е глупав, с унизително ниско ниво на интелект, което му пречи да възприеме и най-елементарния урок от първия път.
"Всичките ми спомени от училище са свързани с това как ми казват, че съм извън контрол и че не внимавам. На няколко пъти са ме отстранявали от училище, защото учителите не можеха да се справят с мен. Спомням си и как четях един и същи текст отново и отново, но не успявах да запомня нищо. Чувствах се наистина тъп", признава Балдони.
Минават доста години преди актьорът да усети, че не запомня прочетеното, защото материалът не предизвиква интереса му. Мозъкът му автоматично се изключвал при среща със скучната материя.
В действителност механизмът действал в услуга на звездата, защото безпогрешно го насочвал към сферата, с която му се занимава. Но в детските и тийнейджърските си години Балдони не го е осъзнал.
Ниските му оценки и поведение в училище били първата от големите причини да не се чувства уверен в себе. Втората предпоставка е бил външният му вид.
Актьорът споделя, че като дете му се е искало да прилича на русите и синеоки момчета, които всички харесвали. Но не е бил нито рус, нито синеок, а в тийнейджърските си години е носил и брекети.
"Не бях атрактивен за жените допреди да стана на 20 години. Преди това им бях само приятел. Никое от момичетата, по които си падах в училище, не ми отвръщаше със същото. Никога не съм водил гадже на танци", разказва звездата от "Непорочната Джейн".
Балдони не крие, че липсата на интерес на момичетата към него го е карала да се чувства страшно несигурен в себе си. Затова когато е влязъл в колежа и жените са започнали да му обръщат внимание, той не е знаел как да се държи. И още по-важното - не знаел как да си избере подходяща половинка.
"Истината е, че започнах връзка с първото красиво момиче, което ме хареса. Запознахме се в магазин за дрехи. Тя беше продавачка там, но приличаше на модел. Умът ми не побираше как толкова привлекателно момиче може да се интересува от мен и затова без да се замисля, скочих във връзката", спомня си актьорът.
Импулсивното обвързване обаче не е най-голямата грешка на Балдони. По-лошото е, че той е гледал на приятелката си като средство за повдигане на самочувствието и не е можел да си представи да остане без нея.
Мисълта, че жената до него единственото важно и хубаво нещо в живота му, го е мотивирала да изостави колежа и да постави личните си потребности на второ място.
Страхът, че красивото момиче може във всеки един момент да си отиде, го е карал да подценява с години емоционалното, а веднъж и сексуално насилие, на което партньорката му го подлага.
Преживяното насърчава Балдони да се изяви като режисьор в кино екранизацията на романа "Никога повече", като за филма той се решава и да влезе в кожата на насилника от историята.
След снимките на продукцията се разнесоха слухове, че между режисьора и актрисата в ролята на Лили Блум - Блейк Лайвли, е имало напрежение. Мълвата твърди, че двамата са имали коренно различни визии за "Никога повече" и непрекъснато са влизали в спорове.
Разликата в мненията на Балдони и Блейк се усети и в пресобиколката по рекламата на филма. Балдони не спря да акцентира на домашното насилие, докато Лайвли се държеше така, сякаш промотира романтична комедия.
Маркетинг стратегията на Лайвли се оказа недобре премислена, което ѝ коства популярността. Хората се обърнаха срещу нея и я порицаха, че гледа на сериозна тема като насилието вкъщи лековато.
Но в интервюто за How to Fail Балдони разкрива, че и на него не му е било лесно.
"Да си режисьор е самотно занимание. Всички искат отговори от теб, но в същото време никой не иска да те безпокои. Самият ти имаш хиляди въпроси, но няма с кого да поговориш. Не ти е позволено да си тревожен или нервен, защото си лидер и си нещо като тотем за екипа", казва Балдони.
В снимачния процес на "Никога повече" той си е позволил веднъж да си изпусне нервите. Напрежението му дошло в повече, след като е снимал сцената, в която Райл (Балдони) вижда, че Лили (Лайвли) пази телефона на бившия си приятел.
"Той не ѝ посяга, но от погледа му може да се разбере колко е опасен. След тази сцена бях разбит. Исках да остана сам и да плача, тресях се, защото изпитвах огромна болка", разказва режисьорът на "Никога повече".
Случилото се за пореден път го убеждава, че фокусът на филма трябва да е именно домашното насилие, като е държал историята да показва комплектността на токсичните отношения.
Балдони се е стараел да избегне капана, при който обществото обвинява жертвата, че стои при мъж, който я бие. Според него при по-различна призма хората по-лесно ще разберат как домашното насилие продължава да вирее.
"Не говорим за домашното насилие толкова, колкото трябва. Една на всеки три жени е жертва на домашно насилие, което е страшно. Ако домашното насилие се случваше на един от трима мъже, проблемът отдавна щеше да е решен. Затова ми се иска да си говорим по темата и да не позволяваме на нещо толкова опасно да се разпространява в сенките", категоричен е Джъстин Балдони.
