Песента на лятото през 2017-а без съмнение беше "Despacito" на Луис Фонси. През 2003-а беше "Crazy in Love" на Бионсе, а в през далечната 1983-а - "Every breath you take" на The Police.
Традиционно всяка година горещите дни на лятото звучаха с ритъма на различна песен – един мегахит, който завладяваше радиостанциите по света и звучеше хиляди пъти в рамките на сезона на почивките. Песен, която слушателите масово могат да разпознаят още от първите ноти, без значение дали я харесват или не.
Песните на лятото в известна степен принадлежат към свой собствен музикален жанр. Да се определи коя е такава обаче беше много по-лесно във времената, в които големите компании и радиостанции избираха кои свои фаворити да короноват като хитове.
Коя обаче беше голямата песен на това лято? Сега, когато сезонът вече е отминал, е възможно да се погледне назад и да се потърси най-големият хит за плажните дни на 2018-а.
Проблемът е, че такъв няма.
Благодарение на главозамайващия брой начини, по които музиката достига до слушателите днес, не е възможно да се посочи един ясен победител. Причината е, че при различните методи за слушане на музика най-популярните песни се нареждат по съвсем различен начин.
Rolling Stone прави проверка с няколко различни платформи – YouTube, Spotify и iHeartRadio, всяка от които представя различен начин за "консумация" на музикално съдържание – видео стрийминг, аудио стрийминг и традиционно радио. Макар сравнението да е фокусирано върху САЩ, то отразява един съвременен проблем в световен мащаб – трудността в това обективно да се определи коя песен е най-популярна.
В периода от май до август 2018 г. ефирните щатски радиостанции са пускали песни като "Psycho" на Post Malone, "The Middle" на Zedd и "Delicate" на Тейлър Суифт. Това показват данните на iHeartRadio, под чиято шапка попадат над 850 станции. В същото време при стрийминг услуги като Spotify и YouTube лидери са били песни на Cardi B, Drake и покойния XXXTеntacion.
Топ 10 класациите за най-пускани/слушани песни при трите платформи са много различни една от друга. Разликата в голяма степен се дължи на младата аудитория, която търси из стрийминг платформите нова музика, открива потенциални хитове и много бързо ги изпраща към върха.
В същото време традиционното радио, макар поне в Щатите то все още да запазва своята популярност, смогва по-бавно с новите тенденции. Мениджърите на регионални и малки радиостанции не искат да пускат нови песни, освен ако те вече не са доказали, че са по вкуса на масовата аудитория.
По този начин се получава едно забавяне от между 3 до 6 месеца от момента, в който песента е започнала да привлича вниманието на света.
"Масовите слушатели не винаги са в синхрон с това, което е модерно в стрийминг услугите, които се влияят от по-малък сегмент от активни потребители", обяснява Том Полмън от iHeartRadio. По думите му летните песни се нуждаят от повече време, за да достигнат както до активните (търсещи нова музика), така и до пасивните (слушащи каквото им пуснат) потребители.
Същевременно има и друг фактор – днес просто има твърде много нова музика и такава се появява постоянно.
Стриймването чрез интернет ускори процеса на записване, продуциране и издаване на песни. Бясното пускане на нови парчета прави трудно посочването на един истински "номер 1" в даден период от време дори само в една от стрийминг услугите.
Миналото лято "Despacito" и "Shape of you" на Ед Шийрън са изпъквали в YouTube, например. Тази година няма такъв музикален гигант, който да гази наред всички останали парчета. Отделни държави се радват на своите местни хитове, но липсва световен такъв.
"Despacito" беше безспорният хит на лято 2017 г. Вече ще става все по-трудно да се повтори неговият успех.
Трябва да се спомене и друг проблем – всичките песни, които се сдобиват с огромен брой слушания и гледания поради причини извън музиката. Песента "In My Feelings" на Дрейк например има почти 172 милиона пускания в Spotify, но голяма част от тях се дължат на меметата, посветени на нея. Песента дори не успява да достигне Топ 10 на най-пусканите песни в радиостанциите на iHeartRadio.
Така ако човек слуша музика само през радиото, той няма как да разбере колко популярна е била тази песен сред милениалите през изминалото лято.
Но не са ли класациите мястото, от което човек може да получи ясен отговор? За съжаление, не - цифрите там не могат да разрешат дебата.
Причината е, че в днешно време музикалните класации сравняват броя на стрийминг слушанията с традиционните продажби на даден албум. За целта се използва меко казано случайното съотношение 1500 стриймвания да се равняват на купуването на един албум. Допълнително усложнение е фактът, че някои класации дават по-голяма тежест на платените стриймвания за сметка на свободните такива.
Така в крайна сметка класациите вече не успяват да отразят реалната популярност на песните, а вместо това са потенциален източник за разпространение на манипулирана информация – в общи линии всеки може да повлияе върху цифрите там с правилната стратегия и достатъчно ентусиазъм от феновете, които отново и отново да стриймват определени песни.
Резултатът от всичко това е, че данните за броя продадени албуми от "доброто старо време" вече са заместени от всякакви цифри, произлизащи от десетки сайтове и платформи. А музикалните фенове не могат твърдо и с увереност да кажат коя точно песен е "спечелила" лятото на 2018 г. - все пак зависи от това кой е извършвал измерванията.
За създателите на музика това е едновременно благословия и проклятие. Днес повече от всякога е възможност да се добереш до първата позиция (някъде), но изисква и много повече усилия да се откроиш от тълпата.
Изпълнителите пускат повече на брой песни за по-кратък период от време, което намалява времето, което имат, за да работят по тези песни, обяснява Полмън. Това бързане понякога пречи на песните да достигнат своя пълен потенциал що се отнася до популярност.
Но за някои вече популярни изпълнители това е и възможност с различни песни да достигнат различна аудитория – като Дрейк, например, който има четири различни песни в Топ 10 класации на радиостанциите, YouTube и Spotify.
