Savages са изградили сериозната си репутация на лондонската музикална сцена с тотален щурм от огнени изпълнения на живо и безспорна естетическа стойност на цялостния си продукт.
Определения като „най-добрата група из лондонските клубове" престават да звучат толкова пресилено, щом чуете техния свеж и енергичен звук.
Дебютният им албум Silence Yourself, който излезе миналия месец, преоткрива пост пънк стила от края на 70-те, като успява да улови безпокойството и острата агресия на онзи период. Но посланията на Savages се отнасят напълно и единствено към нашата реалност тук и сега.
Вокалистката на изцяло женската група Джени Бет е напуснала родната си Франция, за да гони музикална кариера, а китаристката Джема Томпсън е изоставила рисуването, за да се насочи към пънка. Двете се срещнали, когато Томпсън засвирила с дуета „Джон и Джен", сформиран от Бет и гаджето й Джони Хостайл.
Тогава Томпсън вече била избрала името Savages за собствената си проекто-група заедно с басистката Айше Хасан, а Джени с радост се присъединила към тях.
„Нямахме намерение да правим изцяло женска банда", уверява Томпсън.
Трите момичета се събират с барабанистката Фей Милтън през октомври 2011 г. и мигом правят впечатление още с първите си гигове в началото на следващата година.
Бързо си създават и репутация на трудни характери, с които хората от музикалната индустрия и журналистите общуват трудно. Savages очевидно са доста по-взискателни, отколкото хората са свикнали.
В дебютния им сингъл Husbands се забелязват сходства със Siouxsie and the Banshees, но самите Savages споделят по-странни вкусове и признават за влияния от прочутата арт група Coum Transmissions.
Това ги прави отличителни и лесно разпознаваеми и при музикалните им клипове, и при живите им участия. „Отнасяме се към всеки аспект от групата както към писането на музика. Не е като да сме се съсредоточили само върху песните и да оставяме всичко останало на шанса", казва Томпсън.
Увлечението им по тишината си личи още в текста на обложката на албума им:
„Преди светът беше тих, сега има твърде много гласове",
започва той и завършва с фразата Silence Yourself, която дава и името на албума.
Това някакъв манифест ли е? Стихотворение? „Аз го разглеждам като подзаглавие, каквито има в журналистиката, или като предговор на книга", обяснява Джени Бет.
А откъде е интересът към тишината? „Всъщност от нея произхожда музиката", казва певицата и препредава най-важния урок, който е научила от много вдъхновяваща учителка по музика:
„Преди да издадеш какъвто и да е звук, трябва да се вслушаш в тишината, защото звукът е в тишината. Всичко си е вече там, преди ти да го възпроизведеш".
В музиката си Savages отварят предостатъчно пространство за контрастни движения и тенденции, но техните идеи се простират още по-широко.
Те се бунтуват срещу свръхтовара от информация и липсата на концентрация в съвременния живот.
„Твърде много неща те разсейват", казва Томпсън. „Идеята е, че трябва да се съсредоточиш върху нещо конкретно".
Savages са готови да приемат следващото предизвикателство - фестивалния цикъл. „Имали сме страхотни преживявания по клубовете, когато сме свирили до много късно през нощта и сме горели в уникалната атмосфера", припомня си Томпсън.
„Фестивалите са много по-трудни, но там улавяме усещането на съответното място и на публиката и след това на сцената влагаме всичко, което имаме".
