През 2006 г. съоснователят на Pink Floyd Сид Барет почина, след като прекара близо 40 години като най-прочутия тотален отшелник на рок музиката.
Барет е първият фронтмен и основен композитор и текстописец в ранния период на една от най-великите групи в историята, но губи крехката си връзка с реалността и интереса си към музиката под влиянието на наркотиците, за да потъне в някаква тиха лудост, която му дава убежище до края на живота му.
През годините безброй фенове и журналисти се събират в родния му Кеймбридж с надеждата да зърнат любимеца си, но повечето се оттеглят разочаровани.
Като изключим някоя и друга папарашка снимка, Барет успява да се изплъзне и на пресата десетилетия наред, а за записване на музика и поява на сцена и дума не може да става.
Този проблемен гений представлява най-крайният пример за рок звезда, която избира да се оттегли от публичния живот след достигането до световна слава.
Някои от останалите след време се завърнаха за радост на милионите си фенове, но изчезването им поне за няколко години си остава неоспорим и любопитен факт.
Други сякаш се изпариха напълно и отдавна нямаме надежда, че ще ги видим отново под светлината на прожекторите.
Днес се спираме на още пет големи имена на рока, които изчезнаха подобно на Сид Барет, и търсим причините за решението им да се скрият:
Джон Фрушанте (Red Hot Chili Peppers)
За щастие, миналата година големият китарист се присъедини отново към бандата, която вече два пъти напускаше.
Но преди това пропадна дълбоко в пропастта и едвам се измъкна жив от нея.
През 1992 г. той напусна рок фънкарите, които вече постигаха огромни неща, отдаде се на рисуването и на наркотиците, а единствено постъпленията от авторски права върху песните го държаха финансово.
След като се измъкна на косъм от смъртта, той се завърна в групата, но през 2009 г. я напусна повторно.
Тогава продължи да прави самостоятелни албуми със странна, изключително некомерсиална музика, като оставаше изцяло извън публичния живот. Върхът на изолацията му беше отказът да присъства на собственото си въвеждане в Залата на славата на рокендрола.
Надяваме се обаче, че сега предстои нов активен период за Red Hot Chili Peppers с водеща роля на Фрушанте и ще го виждаме по-често пред публика.
Мег Уайт (The White Stripes)
Никога не изглеждаше, че тя се чувства комфортно да бъде част от суперуспешна група и това впечатление се потвърди с разпадането на The White Stripes.
Докато Джак Уайт (който взе фамилията на Мег след брака им и я запази даже след развода) е роден за живота на рок звезда и винаги му се е наслаждавал, Мег е усамотен и срамежлив човек.
Тя сложи край на бандата, неспособна да понесе славата, пътуванията и турнетата - и едва ли ще я видим отново зад барабаните. Дори в най-активните години на гаражното рок дуо, Мег Уайт оставаше в сянката на Джак, но през 2007 г. The White Stripes отказаха поредица от концерти заради остра депресия на барабанистката.
Оттогава Джак Уайт започна да се концентрира върху самостоятелната си кариера и страничните си проекти, а официалната раздяла беше обявена през 2011-а.
Дейвид Боуи
Великият изпълнител, който почина през 2016-а, изчезна от публичния радар в началото на новия век.
Албумът Blackstar, излязъл два дни преди смъртта на легендата, предизвика истинска буря в музикалния свят. Но в годините преди това присъствието на Боуи страшно много ни липсваше, макар че той още беше жив.
Между 2003 и 2013 г. Зиги Стардъст не издаде нова музика и започнаха да се появяват слухове, че е близо до смъртта.
Световното му турне за албума Reality беше прекратено, след като той претърпя спешна сърдечна операция. Впоследствие се ограничи до единични появи като гостуващ артист, а през 2006-а се изяви заедно с Алиша Кийс в Ню Йорк и това се оказа последният път, в който пее на сцена.
За щастие, Боуи се завърна в студиото и издаде още два албума, но си остана в уединение до последно и новата му музика не беше съпроводена с никакви концерти, турнета или медийни изяви.
Джон Дийкън (Queen)
Удивителният и често недооценяван басист на Queen е написал някой от най-любимите песни на групата като Another One Bites The Dust, I Want To Break Free и You're My Best Friend.
Но вследствие на смъртта на Фреди Меркюри през 1991-а, Дийкън не просто напусна бандата, а сякаш тотално изчезна от лицето на Земята. "Няма смисъл да продължаваме, невъзможно е да заменим Фреди", е било неговото становище, заради което се смята, че никак не е одобрил решението на Брайън Мей и Роджър Тейлър да продължат съществуването на Queen.
Всъщност Дийкън свири още три пъти с тях след смъртта на Фреди - последният път през 1997-а в Париж, когато Елтън Джон е на вокалите за The Show Must Go On.
Щом се оттегли от музиката, басистът прекрати и всякакви публични прояви и дори не присъства на въвеждането на Queen в Залата на славата на рокендрола. Преди няколко години Мей и Тейлър признаха, че вече почти не контактуват с Дийкън, освен по финансови въпроси, свързани с групата.
Брайън Уилсън (Beach Boys)
Един от най-талантливите музиканти на всички времена е известен не само като съосновател и основна креативна сила на американците от Beach Boys, но и като човек, който цял живот се бори с психични проблеми.
Още през 60-те той претърпява срив и прекарва следващото десетилетие в изолация и злоупотреба с наркотици.
После попада под влиянието на радикалния терапевт Юджийн Ланди, който погрешно го диагностицира с параноидна шизофрения. Брайън Уилсън се завръща към активни музикални занимания, но заради терапиите на доктора с психотропни вещества поведението му става все по-странно.
Ланди започва да контролира всеки аспект от живота на музиканта, докато най-сетне не е спрян от брата на Брайън - Карл, и други членове на семейство Уилсън. След 2-годишна съдебна битка Ланди губи правото си да практикува, а за щастие Уилсън оставя наркотиците настрана и се завръща към турнетата.
