Забравете за рейва, грънджа и гаражния рок. Ако сте били тийнейджъри през 90-те, знаете, че реалната революция се случваше в поп музиката. Това беше ера, когато самата дефиниция за "поп" премина от съкращение на думата "популярен" до истинска музикална философия.
Още откакто Елвис Пресли разклати бедра, попът винаги е бил саундът на тийнейджърите, училищните им дискотеки и телевизията в събота сутрин. Но към началото на новото хилядолетие попът, който доминира класациите, идва от студеното, мрачно кътче на Северна Европа, наречено Швеция.
Това мистериозно звучене е строга формула на мелодичен минимализъм, епични припеви, меланхолия, еуфория и магически алгоритми.
Съвременното ни разбиране за поп е дело на един човек - русия диджей от Стокхолм с прическа тип "кече" на име Даге Воле.
Даге толкова обича поп музиката, че дори сменя името си на Дениз Поп. Неговият завет е превръщането на Швеция в глобална музикална свръхсила, неудържима машина за мелодии, бълваща най-успешните автори на песни на неговото и на всяко друго поколение.
Авторът на песни Андреас Карлсон, един от възпитаниците на Поп, казва, че Дениз просто събира на едно място куп хора, които иначе нямат нищо общо помежду си, и създава задружна общност. Менторът на Карлсон не е само музикален продуцент, но и има ефект върху хората. В него има нещо вълшебно и почти религиозно.
Перфектната поп-песен
Дениз Поп не се захваща с музика по традиционния начин. Той не може да пее, да свири на инструмент или да пише песни. Това, което може обаче, е да създаде песен от обединяването на електронно програмирани звуци и бийтове.
Дениз Поп
Поп тръгва от ъндърграунд клубната сцена през 1986 г., но не се интересува само да привлича само клубна аудитория. Вместо това той търси начини да запълни празнотата между музиката, която е популярна в клубовете, и музиката, популярна по радиото. Неговите методи са смятани за крайно спорни по онова време, казва DJ Stonebridge, който среща за първи път Поп в нощния клуб Ritz, разположен в стокхолмската метростанция Йоребро.
Не можехме да повярваме, че той наистина е избрал името Поп. Бяхме скандализирани, допълва диджеят. "За Дениз предизвикателството винаги беше да създаде перфектната поп-песен. Той никога не се е стремил да бъде готин."
Във Великобритания и Америка по това време ъндърграундът е порив на креативна готиност, с експерименти с грамофоните и пултовете, породили съвсем нови музикални жанрове като хип-хоп и есид хаус. Поп харесва фънка и соула, но същевременно обича да експериментира. В Ritz той вижда, че евтините припеви и простите мелодии предизвикат най-голяма реакция на дансинга.
В мазе в предградията на Стокхолм Поп събра елитен екип от осем автори на песни и продуценти за ново начинание - Cheiron Studios - през 1992 г. През следващите осем години те продават стотици милиони записи на изпълнители като Ace of Base, 5ive, Boyzone, Backstreet Boys, Westlife, *NSYNC и Бритни Спиърс.
Максимално привлекателни
Тайната на техния успех в създаването на песни е съчетаването на мелодията с бийта, вместо тя да работи срещу него, и добавянето на мащабен припев. Екипът в Cheiron следва примера на Поп като експериментира в клубове в столицата със стотици различни версии на всеки нов трак.
Те старателно документират комбинациите от бийтове и мелодии, които карат тълпите в клубовете да пощуряват. Чрез тези експерименти изгрява и процъфтява съвсем нов музикален жанр, който изглежда като правен по поръчка за ерата на произведените по волята на продуценти бой- и гърл-групи.
Начинът, по който е конструирана Baby One More Time на Бритни Спиърс например, влияе на цялата поп музика оттогава насам.
Шведският музикален журналист Ян Градвал коментира, че екипът на Поп взима припева от глем метъла на Бон Джоуви и Деф Лепърд с техните мащабни припеви и ги поставя в контекста на хип-хопа. Никой във Великобритания или САЩ не си е помислял за това, защото се смята за проява на лош вкус. Но един швед би могъл да го направи, без дори да се замисля.
Това, което отличава музиката на Поп от почти всеки друг жанр преди него, е, че тя винаги звучи крайно далечна от мястото, от което произлиза. В Ню Йорк хип-хоп изпълнителите се стремят да уловят живота на улицата под формата на песен. Във Великобритания звукът на хауса въплъщава духа на изоставените складове и калните полета. В Стокхолм музиката напомня повече за молове, стадиони, летища, казина, фитнес зали и шоута в паузата на Супербоул.
Израснал в социалистическа Швеция, подходът на Поп към писането на музика е почти утилитарен. Като много други успехи на Швеция - IKEA, H&M, Volvo и Spotify - екипът на Cheiron иска техният продукт да бъде привлекателен за максимално много хора, което в страна с население само девет милиона души означава насочване извън границите на държавата.
Поп конструира музиката си така, че тя да отразява живота на хората, които купуват повече музика от всички останали - американските тийнейджъри - или поне дотолкова, доколкото ги разбира от мазето си в далечен Стокхолм.
Певицата Робин твърди, че този уникален поглед към света обяснява защо шведското музикално чудо би могло да се случи единствено в Швеция, вместо в по-богатите на ресурси съседни страни като Германия или Франция. Шведите приличаме донякъде на японците в това как се вманиачаваме толкова по нещо, след което се опитваме да му подражаваме или да го пресъздадем по някакъв начин, и то никога не става това, което е оригиналът, но става нещо малко по-странно, по-странна негова версия, казва тя.
С всеки нов експеримент Дениз все повече се е доближавал до създаването на неговия перфектен поп звук, докато животът му трагично е приключил. След като е диагностициран с рак на стомаха през 1997-а на 34-годишна възраст, Поп умира след по-малко от година.
Неговите възпитаници в Cheiron Studios са съсипани, казва Андреас Карлсон. Те продължавт да бълват хит след хит като оглавяват чартовете по света с Millennium на Backstreet Boys и Oops! I Did It Again на Бритни Спиърс - точно както ги е учил Поп.
Нещо обаче лиспва. Креативността вече не идваше от същото място, това, на което настояваше Дениз, удоволствието и игривостта просто ги нямаше. Просто произвеждахме продукт като фабрика, коментира Карлсон. След няколко години екипът се разпада.
Това обаче е само краят на началото. През 1993-а Поп тъкмо е назначил стажант-продуцент и момче за всичко - Мартин Сандберг, който подобно на Дениз Поп по-късно се прочува с тотално поп прякора "Макс Мартин".
Мелодична математика
Макс се издига в йерархията на Cheiron като в крайна сметка става шеф на студиото по време на болестта на Поп. Той поема щафетата след закриването, пренасяйки я в новото си начинание - MXM Studios в Холивуд, Калифорния. През последните 19 години Мартин и неговият екип са ошлайфали формулата на Cheiron в теория, която наричат "Мелодична математика".
Начинът, по който се описва "мелодичната математика", е по-скоро философия, базирана на умереност и баланс. Това е нещо много шведско, което се корени в идеи като лагом, определяна като "точно правилното количество", но по-масово превеждана като ценното качество на умереността или баланса.
Например ако има много ноти в строфите, те трябва да се балансират, като има много малко ноти в припева. Ако има припев с много енергично стакато, той трябва да се балансира със спокойни околни строфи.
"Математическият" елемент на мелодичната математика е свързан с броя ноти или срички в конкретна музикална фраза. За да оставят усещане за баланс, нотите или сричките трябва да бъдат равни по брой в отделните строфи. Например ето акцентът на припева на Baby One More Time:
Give me a sign
Hit me baby one more time
Забележете как първата строфа има пет срички, а втората - седем? Това, което Макс Мартин прави, за да постигне "математическо" съответствие на текста с "математиката" на мелодията, е да удължи думата "sign" и да добави допълнителни срички чрез вибрато, така че тя звучи като "Give me a si-i-i-ign". И двете строфи така имат по седем срички, и "математическото" равенство е налице.
Има много малки под-правила на мелодичната математика от рода на употреба винаги на същите ноти в интрото, които присъстват и в припева, така че припевът да изглежда познат, когато дойде времето му (това е стар трик на ABBA).
Сега Макс има в биографията си 22 номер едно сингъла в американските Billboard чартове, което го прави третия най-успешен автор на песни на всички времена, изпреварен само от Джон Ленън и Пол Маккартни. Мартин е автор на хитове за Тейлър Суифт, The Weeknd, Кейти Пери, Пинк, Джъстин Тимбърлейк, Ариана Гранде и Maroon 5. Въпреки тези изключителни постижения, повечето фенове на попа никога не са чували за него.
Вероятно най-забележителното от всичко е, че Дениз Поп, Макс Мартин и Швеция са успели да превземат глобалния музикален пазар, без някой да забележи. Тяхната относителна анонимност е вероятно най-шведската част от цялата история. Тя съответства на социалистическите общи принципи, на базата на които се крепи шведското общество, което насърчава скромността, когато човек получава похвали.
Като адаптират музиката си за глобална аудитория, шведските автори на песни, вдъхновени от Поп и Мартин, постигат много повече, отколкото биха успели да направят, ако се бяха фокусирали към родината си. Когато музиката е специално замислена да привлича максимален брой хора, никакъв друг тип поп музика не би могъл някога да стане по-поп от това.
