Разбитите сърца и оправданият гняв винаги са създавали някои от най-големите хитове. От I Will Always Love You на Доли Партън (по-късно изпълнена от Уитни Хюстън) до Someone Like You на Адел и Stay with Me на Сам Смит, творците са превръщали сълзите си в злато.
Дали обаче съвременната музика не изразява дори още по-дълбоко нещастие от песните от миналото? Това е изводът от два скорошни анализа, разглеждащи хиляди американски и британски хитове от последните няколко десетилетия.
От 80-те години насам, емоции като тъга и самота са станали все по-разпространени в текстовете на песните. Изразите на чиста радост междувременно – от рода на All You Need is Love на Beatles – изглежда по-маловероятно да пробият в класациите.
Каква е причината за тези промени? Дали те oтразяват промяна в начина на потребление на музиката? Или просто изразяват емоционалните течения в обществото в момента?
Сълзи или страх
Нека първо разгледаме доказателствата. Лиор Шамир от техническия университет "Лорънс" е събрал текстовете на 6150 сингли от Billboard Hot 100 от 1951 до 2016 г. и ги е заложил за обработка от алгоритъм.
Софтуерът е бил обучен да идентифицира лингвистични маркери за различни емоционални състояния и черти на характера – включително тъга, страх, отвращение, радост и екстровертност. И въпреки че компютърът очевидно ще пропусне някои от нюансите на сложните текстове, неговата оценка като цяло съвпада с човешката преценка.
Той правилно е идентифицирал, че водещата емоция в хита Total Eclipse of the Heart на Бони Тайлър например е "тъга" с оценка 0.51 (от 1) за тази емоция. YMCA на Village People междувременно е получила 0.65 за ‘радост’, а We Will Rock You на Queen е получила цели 0.85 за ‘екстровертност’ – което звучи точно като за рокаджийскато им нахаканост.
Шамир после е усреднил резултатите за всяка година и е разгледал как те са се променяли през времето. Резултатите са били поразителни. Изразът на гняв и отвращение почти се е удвоил през тези 65 години, докато страхът се е увеличил с повече от 50%.
Трябва да се отбележи, че сегашните песни са дори още по-агресивни и изпълнени със страх, отколкото в златните години на пънка.
Една възможна причина за това е нарастващото влияние на рап музиката, която подобно на пънка отразява социални вълнения и чувство на изключеност. Тъгата междувременно е останала стабилна до 80-те години, след което стабилно се е увеличавала до началото на първото десетилетие на XXI в., докато радостта, увереността и откритостта стабилно са намалявали.
"Наблюдава се много стабилна, очевидна промяна, като текстовете стават по-гневни, по-изпълнени със страх, по-тъжни и по-малко радостни. Има много сериозни разлики между текстовете в края на 50-те, сравнени с текстовете през 2015 и 2016 г.", коментира Шамир.
За да даде някои примери за този феномен, Шамир посочва поредица от хитове през 50-те, с доминираща ‘радост’ – песни като All Shook Up на Елвис Пресли, които получават 0.702 за тази емоция, или Long Tall Sally на Литъл Ричард, която постига 0.82. За разлика от тях, най-гневните песни в чартовете идват от началото на новото хилядолетие, като When You’re на Ne-Yo и Tough It на Busta Rhymes (които постигат 0.97 по скалата за гняв).
В по-скорошни времена, Bad Blood на Тейлър Суифт постига високи резултати за страх, с много малко радост, а Wrecking Ball на Майли Сайръс и Sorry на Джъстин Бийбър се класират високо за тъга – а те са сред някои от най-големите хитове от последните шест години.
Тейлър Суифт използва лични емоции за вдъхновение, а мрачните текстове на песните й не пречат те да станат хитове. Снимка: Getty
Танц в мрака
Констатациите на Шамир като цяло съвпадат с второ, независимо изследване на Наталия Комарова от Калифорнийския университет в Ървайн, коятo е била шокирана от негативността на музикалния вкус на собствената ѝ дъщеря. За да открие как емоциите на песните са се променяли през времето, тя се е обърнала към изследователска база данни, наречена AcousticBrainz, в която потребителите могат да прилагат алгоритъм, за да извлекат акустични характеристики – от рода на употребата на мажорни или минорни акорди и темпо – които после се използват за оценяване на песните за емоции като тъга.
Анализирайки половин милион песни, издадени във Великобритания между 1985 и 2015 г., Комарова и нейните колеги са установили, че тонът на музиката е станал по-малко радостен от 1985 г. насам – точно както подсказва анализът на текстове от Лиор Шамир.
Комарова е открила, че танцувалността – отчитана на база характеристиките на ритъма – се е увеличила наравно с негативните емоции. Така че въпреки негативните емоции, които са изразявали, песните също така е било по-вероятно да накарат хората да се раздвижат.
По отношение на албумите, Комарова сочи Lemonade на Бионсе като пример за албум, пълен с мрачни, но танцувални парчета.
Трябва да е ясно, че това са само много общи тенденции, и има много изключения от правилото - като Happy на Фарел Уилямс, или Diamonds на Риана, които бяха огромни хитове с позитивни текстове. Но като цяло изглежда вървим в по-мрачна и гневна посока.
Happy на Фаръл е сред изключенията - песни с позитивни емоции, които стават хитове. Снимка: Getty
Причините остават неясни, и Комарова не иска да предлага каквито и да е хипотези. И все пак според нея може да се предположи, че тази тенденция е свързана с "някакви промени, които се случват в обществото".
Шамир е съгласен, като изтъква, че през 50-те години по-голямата част от популярната музика е била форма на бягство от реалността, но от 60-те години насам тя е много по-социално ангажирана. Променила е ролята си – от чисто забавление към израз на политически възгледи.
Може би това частично може да обясни промяната, но трябва да се уточни, че огромното мнозинство от парчетата в наши дни не са протестни песни.
Река от емоции
Ако учените не са сигурни каква е причината за тези тенденции, може би си заслужава да чуем и мнението на някой, който е творил хитови песни в продължение на десетилетия — човек като Майк Бат, диригент, продуцент, изпълнител и автор на песни, който стои зад много хитове като Bright Eyes на Арт Гарфънкъл и Closest Thing to Crazy на Кейти Мелуа.
Бат изтъква, че начините за консумация на музиката като продукт са се променили много драстично със стрийминга на песни, който сега влияе върху това кои парчета влизат в чартовете. Това може да е определило какъв тип песни стават популярни – например, по-възрастните хора, които не използват много стрийминг услуги за музика, и които също така са по-малко тревожни, имат по-малко влияние върху това какво се превръща в хит.
Бат обаче е съгласен, че по-негативният тон в съвременната попмузика може също така да отразява социални промени. И дори ако реакцията на дадени политически събития не е открито изразена чрез протестни песни, тя може все пак да се отразява на цялостното настроение.
По думите на продуцента песните обикновено, умишлено или не, са "отражение на обществото, или поне са повлияни от това, което се случва по света". Бат посочва, че поколението на социалните медии ежедневно изживява силно изразен стрес.
"Агресията, присъстваща в политиката и религиозните и расовите напрежения не са по-големи сега, отколкото са били винаги, но се оказват по-често и по-директно наврени в лицата на хората. Това няма как да не се отрази на песните", коментира той.
Продуцентът издига хипотезата, че това може да се допълва от факта, че много песни сега са писани от по-големи екипи от текстописци и композитори, които като група може в крайна сметка да създават песни, които пасват на актуалните настроения, вместо да изследват нюансите на личните изживявания.
Т.е. многобройните автори "изразяват по-общи възгледи и представи". И ако настроението като цяло е по-негативно, отколкото в миналото, тези песни ще бъдат по-тъжни и гневни.
Така в крайна сметка изглежда вероятно поп-песните да улавят настроението и на изпълнителите, и на слушателите. Композиторът се стреми да се впише в актуалните настроения и на свой ред тъгата или гневът се оказват по-привлекателни за нас като потребители, които осъзнават собствените си емоции, разпознават ги в музиката и текстовете, и изстрелват тези песни до върховете на класациите.
Времената безспорно се променят и всеки хит е доказателство за тези трайни промени.
