- Какво искаш за рождения си ден?
- Искам плоча на Чудомир.
- Плоча на Чудомир ли? Не искаш ли книга?
- Не, не. Искам плоча.
Този разговор се проведе скоро между мен и моя близка приятелка. След дълго търсене успявам да открия Чудомир на плоча и когато хващам в ръцете си изданието на Балкантон, усещането веднага ме пренася двадесет години назад, когато вкъщи грамофонът и купоните не спираха „да работят".
Плочите бяха неизменна част от домашния ни уют. В такъв уют попаднах и на изложбата на обложки на грамофонни плочи „Нещо друго" - съвместен проект на Дюкян Меломан и PhotoSynthesis.
По думите на Явор Ганчев от „Дюкян Меломан" изложбата е плод на любовта към музиката, джаза и епохата на джаза от средата на миналия век.
През 1938 г. на 23- годишния Алекс Стейнуейс му хрумва да използва обложката на грамофонната плоча за носител на графично послание. До тогава плочите са се продавали в джоб от кафяв картон. През 30-те, 40-те и 50-те години джазът и популярната музика съвпадат - „тогава джазът Е популярна музика и популярната музика Е джаз."
Целта на изложбата е да се покажат някои от най-знаковите образци на обложки на дизайни на грамофонни плочи, тематично обвързани с епохата на джаза. Дори графично-стилово обложките си кореспондират, въпреки че всички са правени от различни дизайнери.
Изложени са повече от 40 образци на повече от 10 дизайнери, сред които Рийд Майлз, Дейвид Стоун Мартин, Нийл Фуджита, Анди Уорхол - част от едно течение от средата на миналия век. Повечето са графични, но използват и фотографията по много интересен начин в комбинация с плакатната форма.
Всъщност визуалното послание на обложката кореспондира на 100% с музиката на плочата и именно в това се състои силата на творческия заряд. Посетителите на изложбата ще имат възможност да слушат грамофонни плочи на система, предоставена от Киров Хай Енд, както и да прослушат музиката от всеки експонат чрез своите смартфони.
И все пак обложката...
Тя е допълнителен вид изкуство към музиката. Предава кодовете на епохата, в която живее. При много от изложените образци се наблюдава влиянието на модернизма от средата на миналия век - линейни, блокови форми, блоков шрифт. Някои от рисуваните образци препращат директно към Кандински и към другите художници от епохата. Вид авангардно изкуство, тези обложки изразяват духа на времето в абсолютна пълнота.
Форматът на грамофонната плоча е много важен от гледна точка на площта, която се предлага. Налице е много по-голяма възможност за графично изразяване на посланието, отколкото например ограничената площ на обложката на един компактдиск.
Дали ценителите на грамофонните плочи са с нещо по-различни от другите?
Не, няма тип хора, които слушат грамофонни плочи, както и няма тип хора, които четат книги. Няма типология на читателя и няма типология на слушателя. Книгата и музиката са част от живота на всеки един грамотен и културен човек, казва Явор.
Той добавя, че пазарът на плочи е единствената част от музикалния пазар, която расте и не страда от широко оплакваната криза. И всъщност дигитализацията на музикалното изкуство не пречи. Напротив - тя помага на хората на усетят разликата в звука между цифровия и аналоговия формат. Падането на качеството на цифровия звук кара хората да се връщат към плочата и истинското усещане на качествено звучаща музика. Въпреки това обаче, процентът на хората, които търсят и се наслаждават на грамофонното звучене, не е висок.
Плочата и грамофонът са културни предмети, които няма да изчезнат. Въпреки дигиталния начин на консумиране на музика, той сам по себе си не измества бутиковата знаковост на графомофона и на плочата. Музиката не е въпрос на потребление, а на възприятие.
Изложбата е до 22 ноември 2011
